Жертвите на пътя към момента надвишават броя на загиналите, който е предвиден в Националната стратегия за подобря безопасността в движението по пътищата в България за периода 2011-2020 г. Това се посочва в становище на Института за пътна безопасност, изпратено във връзка с промени в състава на Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението. 

Още по темата

12/08/2018

Общество

Трима души загинаха при тежка катастрофа край Първомай

11/08/2018

Свят

9 души загинаха при катастрофа на спасителен хеликоптер

11/08/2018

112

Тежка катастрофа блокира пътя Варна-Бургас

Статистиката показва, че въпреки че има намаление на броя на загиналите по пътищата, броят им не достига желаните стойности в стратегията. 

Реалният брой на загиналите участници в движението при ПТП през 2015 надвишава с 48 лица броя им през 2014 г. и достига 708 души. Броят на загиналите при ПТП през 2016 г. остава отново 708 души. През 2017 г. се констатира спад с 26 лица спрямо 2016 г. Тези данни, съпоставени с прогнозния темп за намаляване на жертвите от Стратегията показват, че в 2014 г. загиналите са повече с 40 лица; в 2015 г. – 120 лица и през 2016 г. - 165 лица и през 2017 г. - 178 лица, се посочва в становището на неправителствената организация.

От института посочват, че проблемът се "превръща в риск за националната ни сигурност" и посочват, катастрофите водят до загуби за националните икономике в размер на повече от 2% брутния вътрешен продукт. Според изчисленията на института в България, където травматизмът и броят на ПТП са 2,5 пъти по-високи спрямо средните в ЕС, това се равнява на 1,8 млрд. лева загуби.

От организацията посочват, че основата причина за тази стряскаща статистика е липсата на координиращ експертен орган. Въпреки съществуването на Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението нейната администрация не е способна да поеме работата, която трябва да бъде извършена. Те предлагат координиращият орган да изгражда база данни и да анализира проблемите.

Според института в Закона за движение по пътищата е посочено, е министърът на вътрешните работи ежегодно изготвя доклад за състоянието на безопасността по пътищата, но в последните десет години такъв доклад не е внасян в Министерски съвет.

Предложението на министъра на вътрешните работи за промени в комисията не решават проблемите ѝ, смятат още от института. 

Комисията продължава да не разполага с административен капацитет самостоятелно да извършва задълженията си, възложени от ЗДвП. Не е посочено кой ще изготвя докладите и анализите за състоянието на безопасността на движението по пътищата. Не е посочено кой ще контролира изпълнението задачите и целите, уточняват от организацията и допълват, че в комисията трябва да бъдат включени неправителствени организации, които имат капацитет по проблематиката.

Въпреки че към момента в комисията НПО са представени от Българския червен кръст, Националното сдружение на общините, Съюза на българските автомобилисти и сдружение на застрахователите, от института настояват за по-голяма представителност и заявяват, че големият брой правителствени институции, включени в състава на комисията, само размиват отговорността по темата за пътната безопасност. 

Готовност да се включат в състава на комисията са заявили и Българската асоциация на пострадали при катастрофи, Асоциацията на автомобилните производители и техните оторизирани представители в България, както и Българската браншова асоциация Пътна безопасност. 

От МВР отговарят на тези критики с мнението, че председателят на комисията за безопасността на движението има правомощия да кани представители на неправителствените организации в заседанията и за това двете предложения са отхвърлени.

С промени в постановление на правителството за състава на Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата се предлага комисията да заседава веднъж месечно и да състява тримесечни и годишни доклади за състоянието на пътната безопасност.