Ако България не приеме реформите, заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост (ПВУ), може да загуби средства по второто плащане. Това стана ясно по време на изслушването на служебните министри на финансите Людмила Петкова и на енергетиката Владимир Малинов във връзка с предложенията на страната за изменение на Националния план за възстановяване и устойчивост в главата "REPowerEU".
Людмила Петкова обясни, че в средата на тази година се очаква Европейската комисия да направи оценка на изпълнението на реформите. След нея ще имаме шест месеца, в които да представим резултати от тяхното изпълнение. Ако такива няма, ще бъде наложена финансова корекция, която след това България не може да претендира да бъде възстановена.
България е единствената държава в ЕС, която още не е представила новата глава "RePower EU".
"Една част от ключовите реформи в Националния план за възстановяване и устойчивост не са изпълнени. Това са картата за климатична неутралност, както и няколко законопроекта. В 49-ото Народно събрание бяха внесени проекти от Министерския съвет, които бяха обсъждани в парламентарните комисии, бяха направени предложения, но тъй като приключи дейността си, тези законопроекти бяха архивирани и процесът започва от начало", посочи министърът на финансите.
Реформите, които трябва да бъдат направени, са под формата на законопроекти, които трябва да се гласуват от Народното събрание. Това са правилата за избор на членове на новата Комисия за противодействие на корупцията, законопроект за несъстоятелност на физическите лица, Закон за защита на лицата, подаващи сигнали, пътната карта зa климатичната неутралност, промени в кодекса на поведение на българските съдии и прокурори.
На въпрос дали в изменения Национален план за възстановяване могат да бъдат включени проектите за саниране на сградите, Петкова отговори, че в главата REPowerEU трябва да бъдат включени проекти, които могат да бъдат изпълнени до края на 2026 година.
Сгради, които са с близко до нулевото потребление на енергия, могат да бъдат включени в главата, но подлежи на договаряне с ЕК дали ще бъде прието тези проекти да бъдат финансирани. Ако не могат да бъдат финансирани, те биха могли да бъдат включени към капиталовата програма за финансиране с национални средства.
Финансовият министър каза още, че срокът за внасяне на проекта за изменение за одобрение от страна на България е 11 септември 2024 година. Отговор от Европейската комисия за това дали са одобрени промените трябва да бъде получен до края на годината. До момента са планирани промени в описанието, целевите стойности на индикаторите и сроковете за изпълнение на етапи и цели в общо 29 инвестиции и 9 реформи.
В отношение от страна на ПП-ДБ бившият финансов министър Асен Василев обяви, че заради неизпълнени реформи, предвидени по второто плащане, на България ще ѝ бъдат замразени 1 млрд. лв. От Министерството на финансите не коментираха точно число, а само посочиха, че при замразяване на пари България има 6-месечен срок да приеме забавените мерки или губи окончателно сумата.
По второто плащане България чака 653 млн. евро или 1,27 млрд. лв. Ако Асен Василев се окаже прав, това означава, че България ще получи едва 278 млн. лв.
Изслушването на служебните министри бе по искане на Теменужка Петкова и Александър Ненков от ГЕРБ-СДС.
Кристина Минчева
Кристина Минчева е завършила журналистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Интересува се от вътрешна и международна политика, по-специално от процесите в Близкия изток. Занимават я и теми, свързани с борбата с дезинформацията и фалшивите новини, човешките права и бежанците.