Велислава Петрова: България още няма доказателства за произхода на дроновете в Черно море

OFFNews 27 октомври 2026 в 18:22 4040 13

Снимка БГНЕС

България полага всички усилия да получи възможно най-бързо доказателства за произхода на дроновете, атакували търговски кораби в Черно море. Това заяви министърът на външните работи Велислава Петрова в предаването „Лице в лице“ по bTV. Тя подчерта, че правителството настоява за установяване на фактите и разчита на съдействието на съюзниците от НАТО.

По думите ѝ подходът на кабинета изисква наличието на доказателства, преди да бъдат направени категорични заключения за отговорността за нападенията.

Петрова коментира и решението руският посланик Елеонора Митрофанова да бъде извикана на среща с министър-председателя Румен Радев, вместо във Външното министерство.

Според нея това показва сериозността, с която правителството приема инцидентите. Външният министър припомни, че самата тя също е присъствала на разговора.

Петрова съобщи, че координацията с Турция и Румъния за сигурността в Черно море се осъществява както по дипломатически, така и по военни и технически канали.

Тя е разговаряла с външните министри на двете съседни държави, а премиерът Румен Радев е обсъдил ситуацията с генералния секретар на НАТО Марк Рюте.

България вече е заявила пред Алианса конкретни технически потребности на Министерството на отбраната. Готовност за съдействие, включително на техническо равнище, е изразил и френският външен министър при посещението си в страната.

Външният министър защити предложението за мораториум върху нападенията срещу търговски кораби в Черно море.

Според нея трайната сигурност в региона може да бъде гарантирана единствено чрез прекратяване на войната в Украйна, но ограничено споразумение за ненападение срещу търговското корабоплаване би могло да бъде първа стъпка към по-широко прекратяване на огъня.

Петрова посочи, че поетапното спиране на бойните действия, включително срещу енергийната инфраструктура, е сред обсъжданите дипломатически подходи.

Министърът уточни, че съвместната българо-румънска инициатива за черноморски център във Варна и Констанца се развива в рамките на Европейския съюз и не предвижда създаването на военен център на НАТО.

Българското участие ще бъде съсредоточено върху наблюдението на хибридните заплахи и въздействието върху околната среда. Румънската страна ще работи основно по въпросите на киберсигурността и наблюдението на подводните кабели.

За реализацията на проекта ще бъде необходимо финансиране от следващата многогодишна финансова рамка на ЕС, както и координация със съществуващите европейски и съюзнически механизми.

Петрова открои експертизата на Висшето военноморско училище във Варна и готовността му да участва в инициативата.

Външният министър изрази мнение, че дипломатическите възможности за прекратяване на войната в Украйна досега не са били използвани достатъчно активно, особено от европейските държави.

Според нея Европа постепенно започва да заема по-значимо място в преговорните усилия.

По отношение на българската помощ за Украйна Петрова посочи, че Киев търси съдействие най-вече в енергетиката — за генератори и инфраструктура, необходими за зимния сезон.

Тя подчерта и значението на българската газопреносна система за доставките на природен газ. Въпросът за евентуална продажба на ядрени реактори в момента не е сред водещите теми в двустранните разговори.

Министърът отхвърли твърденията за противоречия във външнополитическите позиции на България. По думите ѝ страната участва във формирането на общата европейска политика, като същевременно запазва правото си на национални позиции по въпроси, при които е допустимо различие.

Запитана за необявена предварително среща на премиера с високопоставен украински представител, Петрова заяви, че не всички дипломатически контакти трябва да бъдат публично оповестявани. Според нея подобни срещи показват, че България поддържа активен диалог с Украйна.

Петрова коментира и резолюцията на Европейския парламент, свързана със сигурността в Черно море.

Според нея първоначалната цел на документа е била да изрази солидарност със засегнатите черноморски държави, но по инициатива на български евродепутати в последния момент е бил добавен текст, който според министъра противоречи на останалата част от резолюцията.

По отношение на Република Северна Македония тя заяви, че не наблюдава ескалация в двустранните отношения. България продължава да настоява Скопие да изпълни поетите ангажименти, включително тези, свързани с европейската интеграция и правата на българите в страната.

Петрова засегна и преговорите за следващия бюджет на Европейския съюз, като подчерта необходимостта от баланс между средствата, които България получава, и националната ѝ вноска.

Предстоящата през 2027 г. среща на върха за свързаността в България според нея ще бъде възможност за представяне и финансиране на важни национални и трансгранични инфраструктурни проекти.

За конфликта в Близкия изток външният министър потвърди позицията на българското правителство в подкрепа на деескалацията, диалога и дипломатическите усилия за постигане на примирие.

Следете новините ни в :
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

3661

11

Putyo

27.10 2026 в 22:43

Ей, не вярвах че има и по-зле от на Буцко хората, ама ей на!

2990

10

Джендо Джедев

27.10 2026 в 21:26

Снимката казва всичко. Няма смисъл да се гледа по-дълбоко. "Разровиш ли го - ще мирише!".

4010

8

Niko Kolev

27.10 2026 в 20:32

Слушах я. Разбрах че начинът и на обличане не е случаен, а производен на интелекта ѝ и е по-малкия проблем на страната.

3839

7

Diogen

27.10 2026 в 19:40

Доказателства ще има ако ги търсиш. Ако се правиш на бутни колиба като зеления чорап, никога няма да се появят. Смешни и примитивни недоразумения на прирподата. Откъде се пръкнаха?

-1338

6

Октим

27.10 2026 в 19:34

Със селски нищожества и некадърници като вас НИКОГА няма да има!

24373

5

dolivo

27.10 2026 в 19:20

Бой, Сръбско, ...
 
X

Василена Киара и властта, на която не й пука