Поредните парламентарни избори ще се състоят през септември или октомври и на тях ще има и гласуване с хартиени бюлетини, освен машинното. Това е най-вероятният сценарий, по който ще се развият събитията, според източници на OFFNews и публични изказвания на премиера Кирил Петков, на коалиционния партньор Христо Иванов и депутати от всички политически сили.

ИТН свалиха кабинета

До тук се стигна след като в парламента се формира ново мнозинство между ГЕРБ, ИТН, ДПС и "Възраждане", като всички те се обединиха, за да свалят председателя на парламента Никола Минчев от ПП. ГЕРБ пък внесе вот на недоверие срещу кабинета на Кирил Петков, който ще бъде дебатиран още във вторник, и съдейки по новата конфигурацията, създадена на принципа "Врагът на моя враг е мой приятел", ще ще бъде одобрен. Гласуването на вота трябва да е поне 24 часа след края на дебатите.

При гласуването за оставката на Минчев се видя, че "Продължаваме промяната", БСП, "Демократична България", заедно с няколко избягали от Слави Трифонов депутати, събират общо 113 гласа. Необходими им 121 за оцеляване на кабинета. Въпреки че днес групата на ИТН беше напусната и от Кирил Симеонов, трябва да стане чудо, за да си осигурят още 8 гласа до другата седмица. 

Какво следва

След като Народното събрание гласува недоверие на министър-председателя или на Министерския съвет, министър-председателят подава оставката на правителството. След това президентът трябва пак да връчи на първата политическа сила мандат за съставяне на правителството, след което мандатът да бъде връчен на втората (ГЕРБ) или трета сила, не задължително по големина. Ако нито една от партиите не успее да състави кабинет, президентът Румен Радев трябва да насрочи избори за ново Народно събрание "най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното". Между първия и след втория мандат Конституцията предвижда по една седмица срок, а за третия - няма норма.

Радев не желае избори през зимата

Според нашите източници Румен Радев не желае избори през зимата и иска да насрочи вот максимално рано - на 25 септември или 2 октомври. 

Има слух, че "новата коалиция" ще състави кабинет тип "Беров", за да могат да бъдат направени промени в Изборния кодекс, като връщане на хартиените бюлетини, за което има внесени проекти от БСП и ГЕРБ. От ГЕРБ твърдят, че нямат такова намерение, а промените в кодекса могат да бъдат направени и във времето, в което кабинетът ще е в оставка и преди да бъде разпуснат. "Ние нито искаме, нито можем да направим кабинет в този парламент", каза наш източник от ГЕРБ. Той каза още, че ГЕРБ нямат нищо общо с "този разпад" и дори са изненадани от изтеглянето на министрите на ИТН от кабинета, въпреки че за разрива било ясно още от миналия месец. За да останат в проактивна позиция и да не тичат след събитията, ГЕРБ са поискали вот на недоверие и внесли проекта за връщане на хартиените бюлетини, което беше направено едва на 14 юни. 

Изборни злоупотреби или ниска активност

Преди малко повече от два месеца сходен законопроект бе внесен и от БСП, но до момента той не е разглеждан нито в залата, нито в парламентарната комисия по конституционни и правни въпроси. Причината е неодобрението на коалиционните партньори, които не са съгласни с връщането на хартиените бюлетини. От левицата мотивират предложението си със спада на избирателната активност, който според депутатите се дължал на машинния вот.

В законопроекта на ГЕРБ има и други промени. Предлага се при отчитането на резултатите след края на изборния ден да се сверяват хартиените разписки от машините и протокола от машините, като при несъответствия за действителни ще се приемат разписките. Това означава, че ако някои разписки изчезнат от урните, то тези гласове няма да се зачитат, въпреки че данните ги има в протокола на машината.

От ДБ и ПП смятат, че тези промени отварят вратата към изборни злоупотреби и контролиран вот. 

ДПС също одобряват връщането на хартията. ГЕРБ, БСП и ДПС обаче имат 119 депутати и ще им трябват още два гласа от "Възраждане" или ИТН, което било уговорено.