Тристанката отхвърли промените за почивните понеделници

Националният съвет за тристранно сътрудничество не успя да постигне съгласие да отпаднат неработните понеделници, когато официалният празник се падне в почивен ден. Законопроектът за промени в Кодекса на труда е внесен от Йордан Иванов и група народни представители.

Тристранката не постигна съгласие за право на почасов отпуск за водене на дете до детска градина или училище.

Реакции за понеделниците

От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) обявиха, че категорично подкрепят предложението с мотив, че основният проблем на бизнеса е недостигът на работна ръка, което е водещо предизвикателство, каза Добрин Иванов от АИКБ. По думите му през миналата година в България са влезли над 50 000 работници от трети страни. България е страна, в която има по-малко работни дни от средните в Европа. За 2025 г. работните дни ще бъдат 249, а през 2023 г. са 248, докато в Германия те са 250, а във Великобритания са 252, посочи той. Да не се възстановява и практиката Министерският съвет да решава с постановление кои дни да се сливат и да се отработват в събота или неделя, предложи Иванов.

Трябва по-широко да се погледне на този въпрос, защото има различни сектори в икономиката и отражението на неработните дни е различно, каза Мария Минчева от Българската стопанска камара и посочи, че от камарата се въздържат от подкрепа и искат данни за последните пет години колко са били неработните понеделници и как те се отразяват върху производителността на труда и брутния вътрешен продукт.

Липса на подкрепа изразиха и от Българската търговско-промишлена палата с аргумент, че темата не е във фокуса на проблемите, които засягат бизнес средата. Този законопроект няма да постигне ефекта, който цели, още повече, че върху туристическия и ресторантьорския сектор сега съществуващият регламент има положителен ефект. Данни от Евростат за 2024 г. по отношение на показателя за средна продължителност на работната седмица в България е 39 часа, което нарежда страната ни на второ място след Гърция по продължителност на работната седмица. Средната продължителност на работната седмица в целия ЕС е 36 часа.

От подкрепа се въздържаха и от КРИБ. Сега действащата възможност дава по-голяма предвидимост и сигурност при управлението на трудовия процес, каза Румяна Георгиева от КРИБ.

КНСБ също не подкрепя предложенията, защото смята, че този текст вече работи 9 г. и нито веднъж от обществения сектор не имало оплаквания за намаляване на производителността на труда, каза Величка Микова, секретар на синдиката. Предложението е едностранчиво, тъй като отчита само интереса на работодателя. Настояваме вносителите, ако могат, да изтеглят законопроекта си, защото не е в интерес на гражданите, допълни тя.

КТ „Подкрепа“ не подкрепи законопроекта, тъй като не споделя, че по този начин ще се балансира трудовото правоотношение.

Министерството на труда и социалната политика не подкрепя предложенията, каза министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов. Досега не са постъпили запитвания и жалби от сега съществуващото положение. Официалните празници са почивни за всички работещи, като така се осигурява възможност на хората да отпразнуват или да отдадат почит в определения ден. Друго значение, освен социалния елемент, е осигурената предвидимост и сигурност за работодателите и работещите. По данни на Евростат работещите у нас се нареждат сред първите с 39 часа работа седмично, посочи още министър Гуцанов, цитиран от БТА.

Реакции за времето за отвеждане на дете

Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Елисавета Белобрадова и група народни представители, бе представен пред социалните партньори от народния представител от "Продължаваме промяната – Демократична България" Надежда Йорданов. Тя отбеляза, че предлаганите промени предвиждат натрупаният платен годишен отпуск по време на отпуска за бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2 г. да може да се ползва почасово за вземане или водене на дете до 12 г. на детска градина или училище. Предвижда се правото да се прилага и за бащата, осиновителя и за тези, на които е прехвърлено отглеждането на детето, включително баба или дядо.

Според вносителите целта е да се улесни съвместяването на професионалния и семейния живот.

И това предложение обаче бе отхвърлено.