Служебният кабинет може да продължи да работи с бюджета на Асен Василев и през 2023 г.

Ружа Райчева Последна промяна на 25 октомври 2022 в 14:34 2818 1

Росица Велкова на изслушване в Народното събрание

Снимка БГНЕС/Надежда Пеева

Росица Велкова на изслушване в Народното събрание

Служебният кабинет може да продължи да работи със стария бюджет и през следващата година. Това може да стане след внасяне на "удължителен закон", който да продължи действащия за 2022-ра бюджет и да запази всички политики и помощи за домакинствата на кабинета "Петков", ако не бъде сформиран редовен кабинет и гласуван нов бюджет.

Това стана ясно от извънредното изслушване на финансовия служебен министър Росица Велкова в парламента днес.

Бихме внесли т.нар. "удължителен закон", какъвто имаше миналата година, който запазваше действията на всички политики и всички помощи за домакинствата, бизнеса, размера на пенсиите, докато бъде избрано редовно правителство, което ще може върху базовия вариант, който е 6,6%, да си го модифицира спрямо управленската програма, заяви Велкова.

Изслушването ѝ в залата бе по искане на ГЕРБ и БСП. В един от изготвените от служебния кабинет проектобюджети за 2023 г. е предвиден 6,6% дефицит и близо 16 милиарда лева нов дълг.

"Ако сме в хипотезата да няма редовно правителство, спокойно с този удължителен закон едно служебно правителство може да изпълнява бюджета, както беше направено в началото на тази година от редовното правителство", обясни тя. 

Велкова отчете и състоянието на приходната и разходната част на бюджета в момента. Предвижда се замразяване на минималната работна заплата и средно около 12% ръст на пенсиите от юли догодина, срещу което от БСП се обявиха против. Корнелия Нинова (БСП) отправи критики към служебния кабинет, че "очевидно нямат по-добри идеи" и затова смятат да удължат държавния бюджет за 2022 г. за догодина. 

Според един от проектобюджетите на МС минималната пенсия е 467 лева от 1 януари, а от 1 юли 2023 г. става 523 лева. Таванът на пенсиите остава 3400 лева, а разходите за пенсии надхвърлят 19 милиарда лева, с близо 4 милиарда повече в сравнение с настоящата година. Минималният осигурителен доход, както и обезщетението за майчинство остават 710 лв.

Нинова заяви, че БСП имат притеснения, че в един от вариантите на проектобюджета на служебния кабинет се замразяват социалните плащания. Тя каза, че хората не могат да бъдат оставени без подкрепа през тежките зимни месеци и следващата година, която се очертава да не е лека.

"За нас е изключително важно в следващите месеци да има понятие за енергийна бедност. Таван на цените на ток за парно и вода, преизчисляване на пенсии и т.н. Също така сме притеснени, че в такава ситуация някои парламентарни групи приемат времето за предизборно и започва едно небивало наддаване с предизборни обещания”, каза тя.

Лидерът на БСП призова ГЕРБ да не допускат налагането на "практиката на контактьори". Според Нинова контактната група, излъчена от ГЕРБ и водена от бившия президент Плевнелиев и бившия външен министър Паси, не е довела до резултат. Тя разкритикува предложението на Борисов да се създаде нова контактна група за обсъждане на бюджета за 2023 г. между парламента и президентството, и обяви идеята за неприемлива: "Тук е мястото, където трябва да се приеме бюджетът, и няма нужда от контактьори."

Финансовият министър Велкова уточни, че от служебния кабинет очакват преизпълнение на данъчно-осигурителните приходи с около 280 млн. лв. и 200 млн. лв. осигурителни приходи, свързани с увеличаването на заплатите в частния сектор. През 2022 г. за украинските бежанци са били изразходвани 540 млн. лв., в това число и 175 млн. лв. за хуманитарна помощ на деца, търсещи временна закрила в България.

Относно Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) Велкова заяви, че служебният кабинет очаква през декември да постъпи първото плащане в размер на 2,6 млрд. лева:

"По отношение на разходите очакваме икономия в разходите в размер на 1 млрд. лв. Към момента касовият разход по ПВУ е 50 млн. лева, очакваме до края на годината той да стане 100 млн. лева. За да може да се получат второ и трето плащане по ПВУ, инвестиционният разход трябва да се осъществи, освен реформите, които са критерий на Европейската комисия (ЕК)."

Фискалният резерв е 12,1 млрд. лв., а очакваният дефицит за 2023 г. е 5,8 млрд. лв., каза още Росица Велкова. 

Изслушването беше двойно заради двете отделни искания на БСП и ГЕРБ и затова всяка парламентарна група можеше да задава по четири въпроса на Велкова. 

Андрей Гюров от "Продължаваме промяната" попита министъра защо служебното правителство залага едва 2,9% ръст на БВП за 2022 г. "За да се изпълни този ръст, то Вие очаквате, че за третото и четвъртото тримесечие нашата икономика трябва да се забави до 0,2% ръст? Кое ви кара да правите тези занижени прогнози", попита той. 

Велкова подчерта, че макроикономическата прогноза е разработена от професионалисти и е съгласувана с данните от 14 финансови институции, включително БНБ и УниКредит БулБанк. 

"Прогнозите за растеж на БВП са между 2,6 и 2,9%. Средната стойност е 2,8% - такава е прогнозата на БНБ прогнозата за 2022 г. Прогнозите за 2023 г. са растежът да е от 0,1 до 3,8%", отвърна му Велкова. 

Бившият министър на икономиката Румен Гечев (БСП) заяви, че не съществува международна практика за внасяне на няколко проектобюджети едновременно. По думите му от БСП са обезпокоени, тъй като при това развитие на показателите и в сравнение с другите страни членки в ЕС най-вероятно предстои сериозно затягане на коланите и орязване на социалните разходи. "При 3% бюджетен дефицит трябва да кажете кои точно разходи орязвате и кои социални групи ще бъдат засегнати", каза той. 

Велкова му отговори, че все още не е внесен проектобюджетът за 2023 г, че срокът е до 31 октомври и че е нормално да се разработват няколко различни варианти на държавния бюджет преди да се внесе. 

"Вариантът за 3% от БВП на дефицита е наистина затягане на фискалната дисциплина, много разходи следва да се намалят и такъв бюджет не бихме внесли. Не бихме внесли и бюджет с 6,6% дефицит от БВП, защото това нарушава фискалните правила и Маастрихтските критерии. Ако погледнем проектобюджетите на държавите членки на Еврозоната, няма държава с толкова висок размер на дефицит за 2023 г. На Словакия е 6,4%", каза тя. 

Владислав Панев (ДБ) обяви, че основен приоритет на НС, независимо колко ще е дълъг животът му, е да се приемат реформаторски закони и да се заложи минимален бюджетен дефицит. "Важно е да не използваме бюджета за предизборна кампания, да ускорим конкурентоспособността на икономиката през приемането на реформаторски закони - това трябва да е първи приоритет на парламента, дори животът му да е два или три месеца", каза той.

Асен Василев: Тук цял ден говорим за една приказка

Бившият финансов министър Асен Василев (ПП) обяви, че явно цял ден се говори за "една приказка", тъй като се обсъжда нещо, което служебното правителство няма да внесе. 

"В този уж проектобюджет приходната част е надценена с 4 млрд. лв. Дотук с лъжата - оттук нататък българските граждани дали ще ги наплашим и дали ще повлияем на изборите, няма значение. Когато вие заявите, че ще има дефицит от 11 млрд. лв., а не от 4, на каква лихва очаквате да ви дадат дълга? Това е директна щета върху българските финансови интереси, направена и калкулирана с политическа цел", обяви той.

Василев попита Велкова, ако се заложи 3% ръст догодина при заложената от служебния кабинет инфлация, какъв следва да е размерът на БВП и на допълнителните приходи. "Към 21 октомври приходната част по бюджета е почти 13 млрд. лева, като махнем тези 4, оставаме на 9, което е сумата, която получихме юли", каза той. 

Служебният финансов министър Велкова му отвърна, че не трябва да се отричат прогнозите на Министерството на финансите и БНБ и че трите варианта на проектобюджета отразяват тези прогнози. 

На въпрос от ДПС Росица Велкова уточни, че според изчисленията на служебното правителство България ще има дълг от 15,9 млрд. през 2023 г., 15 млрд. лева - за 2024 г. и 16,1 млрд. за 2025  г. При условие че се включат новите политики, предложени от политическите партии, допълнителните разходи по бюджета за 2023 г. ще възлязат на между 5 и 7 млрд. лв. 

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови