Очаква се промените в Изборния кодекс да бъдат гласувани в края на март

Парламентът ще гласува промените в Изборния кодекс чак през март, тъй като преди това ще се формира работна група, която да помогне по обединяването на петте внесени законопроекта и изготвянето на доклада на правната комисия за второто четене в пленарната зала.

Това стана ясно от изказвания на политици преди началото на кръгла маса "Изборните правила на поправителен: Възможните промени и техният ефект", организирана от Института за развитие на публичната среда.

"След средата на март може да е готов докладът за второ четене на промените в Изборния кодекс", каза председателят на Комисията по конституционни и правни въпроси Анна Александрова от ГЕРБ. 

По думите й на 14 февруари изтича срокът за предложения между първо и второ четене на промените в Изборния кодекс. Според нея, след обсъждане с коалиционния съвет, е редно да направим работна група, която да изчисти текстовете и да види колко предложения са постъпили.

"Срокът е 14 февруари, след което, ако направим работна група, се надявам в едномесечен срок да можем да сме готови с доклада на второ четене", заяви тя.

Александрова обясни, че след това промените ще влязат за обсъждане в ресорната парламентарна комисия и пленарната зала.

В кръглата маса на тема "Изборните правила на поправителен: възможните промени и техният ефект" участват представители на различни парламентарни групи, институции и гражданското общество. Форумът откри председателят на Народното събрание Наталия Киселова.

Какво предиждат петте законопроекта за промени в Изборния кодекс, приети на първо четене? 

"Възраждане" предлага в чужбина да могат да се разкриват до 20 секции извън дипломатическите и консулските служби. Предлага се още отпадане на текстовете, според които за избори за Европейски парламент секции извън страната да могат да се разкриват само в държави, които са членки на Европейския съюз. С друго предложение целят да ограничат подаването на множество заявления за разкриването на секции извън страната, като се предлага от един IP адрес да може да се подава само едно електронно заявление.

От партията на Костадинов предлагат още видеонаблюдение да има през целия изборен ден, а не само при отчитането на резултатите. В законопроекта е заложено видеонаблюдение да има и в секциите в чужбина, като и в общинските и районните избирателни комисии.

"Възраждане" отново предлага съставът на ЦИК да се увеличи от 15 на 25 души. Освен това искат съставът на изборната администрация да "се подновява след последните проведени избори за народни представители, като съставът на комисията отразява пропорционално разпределението на политическите партии в Народното събрание и може да бъде съответно променян по време на мандата на комисията". Предлага се още мандатът на ЦИК да е с година по-къс. В законопроекта се предвижда възможност партията, излъчила съответния член на ЦИК, да може да го заменя с друг. Забранява се две години след изтичане на мандата членовете на ЦИК да изпълняват партийни функции.

От ИТН предлагат настоящите машини за гласуване да бъдат заменени със сканиращи устройства за машинен вот. Партията на Слави Трифонов предвижда машините да бъдат осигурени от Министерския съвет в срок от три месеца след приемането на законопроекта.

Посочва се още, че избирателят сам ще може да избира дали иска да гласува с хартиена бюлетина и да я пусне в урната, или пък да я постави в сканиращото устройство, което да отчете резултата. Така бюлетината остава в машината, като отпечатва контролна разписка, която следва да се постави в друга урна.

ИТН имат идея и за "списъците с мъртви души". Те предлагат списъците да се изготвят на база данните на Националния статистически институт - според резултатите от последното национално преброяване. Българите в чужбина, които не са участвали в него, ще могат да бъдат дописани с подадена на място декларация.

Друго предложение е да бъдат създадени преброителни комисии във всеки избирателен район, които следва да се назначават от общинските и районните избирателни комисии. Такава комисия следва да отчита вота на до 30 хил. избиратели.

Партията на Слави Трифонов предлага и удължаване на срока за обявяване на резултатите след вота, като се планира разпределението на мандатите и получените гласове да се обявяват не четири дни след вота, а десет. Имената на новоизбраните народни представители пък ще стават ясни след 12 дни, не седмица след изборите. Планира се още резултатите от президентски избори да стават ясни 72 часа след изборите, а тези за европейски парламент - седмица след датата на вота. Балотажите при местни избори пък ще бъдат след две седмици, а не след една, както е сега.

"Продължаваме промяната - Демократична България" внесоха отделно два законопроекта за промени в Изборния кодекс.

От "Продължаваме промяната" също като ИТН предлагат въвеждането на скенери, както за бюлетини, така и за лични документи при вота. Текстът предвижда още промяна на състава на ЦИК след всеки проведен избор. От "Демократична България" настояват за връщането на машинното гласуване с възстановяване на машинния протокол. Те също предлагат оставането на възможността за гласуване с хартия.

ДБ предлага още създаване на преброителна комисия за общини с до 20 000 души гласоподаватели. Ако броят на избирателите по списък в общината надхвърля 20 000, тя се разделя на преброителни участъци, в които има до 20 000 души.

Петият законопроект на "БСП-Обединена левица" предвижда на следващите избори да има "експериментално машинно преброяване" в секции, определени от ЦИК, като техническото и финансовото осигуряване да дойде от Министерския съвет.

И социалистите предложиха текстове, с които целят "да изчистят мъртвите души" от избирателните списъци. Те предлагат избирателните списъци да се създават на база на гласувалите на предходните избори, като ще е възможно списъците да бъдат допълвани до пет дни преди вота.

В техния законопроект се предлага сходна идея с тази на ИТН за преброителни центрове в районите до 30 хил. избиратели, като посочват, че съставът на центровете ще варира от 9 до 13 души.

БСП иска още в бюлетините да няма номера, а само наименованията на партиите и коалициите, които участват във вота.

Следете новините ни в GoogleNews