Хората, изпратени в трудови лагери по време на социализма, ще могат да се пенсионират по-лесно. Депутатите гласуваха времето, прекарано там, да им се признава за стаж. Това става с приетите на първо четене промени в Кодекса за социалното осигуряване (КСО).

Законопроектът на Мустафа Карадайъ (ДПС) мина със 131 гласа "за", 31 "против" (2 от ПП, "Възраждане" и 3 от БСП) и 38 "въздържал се" (20 от ПП и 18 от БСП).

Целта на законопроекта е допълване на дефиницията за "действителен стаж", като в него се добавят периодите на наборна или мирновременна алтернативна служба, както и периодите, които се зачитат за трудов и осигурителен стаж. 

Според закона изискването за придобиване на право на пенсия е 15 години "действителен осигурителен стаж". Според преходните и заключителните разпоредби на действащия КСО редовната наборна военна служба не се брои за трудов стаж, но тя е била задължителна. Ако промените минат и на второ четене, около 2 хиляди души, на които не им достигат около две години стаж, ще могат да се пенсионират.

В мотивите на законопроекта е направен и анализ на разходите, според който, ако промените минат, ще струват на държавната хазна малко над 7,5 млн. лв. годишно.

Бившият финансов министър Асен Василев заяви, че "Продължаваме промяната" би подкрепила такова предложение, но призова да не се прави промяна през пенсионната система.

"Възродителният процес" нанесе рана. Въпросът е дали да адресираме тази рана през социалната система", каза той.

От ГЕРБ-СДС и "Демократична България" се обявиха "за" промените, а от левицата и "Възраждане" бяха против.

Трудовите лагери в България просъществуват от идването на комунистическата власт до нейния залез през 80-те, като особено интензивно работят до 1962 г. В по-късните години репресиите са главно административни. През 80-те години обаче много турци са изпратени в "Белене".