Лидери на изселнически дружества в Турция настояват властите в Анкара да дадат турско гражданство на всички турци в България, както и да се признае статут на религиозно малцинство на мюсюлманите от Балканите.

Това става ясно от публикация в агенция IHA, препечатана в няколко турски издания. Делегация на Конфедерацията на балканските и румелийските турци, водена от председателя си Сабри Мутлу, посети партийните централи на управляващата Партия на справедливостта и развитието и на опозиционната Републиканска народна партия.

Поводът за визитите е 30-годишнината от изселническата вълна към Турция, получила в България скандалното название „Голямата екскурзия“. Посочва се, че амбицията на загрижените изселнически дружества е да представят от „първа ръка“ пред основните партии проблемите на турците на Балканите и особено на тези в България и Гърция.

„Насилствената промяна на имената повторно да се върне в дневния ред на обществото“

По време на срещите се акцентирало върху факта, че особено в България, 30 години след принудителното изселничество, държавата не е изразила нито положителна, нито отрицателна позиция, а проблемите продължавали. Това за изселническите лидери било много огорчаващо. Следователно, наложително е незабавното възкресяване на проблема със сменените преди 30 години имена на турци и помаци в България и той да бъде приоритет в обществения дневен ред, е било обсъждано по време на срещите.

/Не е вярно, че България няма позиция, макар и късно заявена – на 11 януари 2012 г. парламентът осъди с декларация т.нар. „възродителен процес“ и обяви „прогонването на над 360 000 български граждани от турски произход през 1989 г. за форма на етническо прочистване, извършено от тоталитарния режим“. Същата година настоящият премиер Бойко Борисов беше казал, че процесът е правилен по замисъл, но е извършен с неправилни методи. Бел.авт./

Освен това се настоява българската държава, сменила за една нощ имената на тези хора, незабавно да върне старите турско-арабски имена в регистрите, в това число и на покойниците, без да се изисква никакво приложение /на документи и декларации за идентичност на българските и турските имена, бел.авт./.

"Миграцията от Балканите продължава"

При посещенията си в България и Гърция през последните месеци изселническите лидери констатирали, че миграцията вече не е в посока на Анадола, а към развитите страни на Европа. Причините за променената дестинация на мюсюлманите се дължала на „производствената квота в резултат на икономическото ембарго, наложено върху турците в България и Гърция, а държавите от региона не правят никакви инвестиции“.

"Турско гражданство за сънародниците"

По време на срещите в партийните централи в Анкара изселническите лидери са настояли турците, живеещи в България и Гърция да се считат за религиозно, а не за национално малцинство, което щяло да реши проблемите им. Подчертано било, че е от голямо значение предоставянето на турско гражданство за българските и гръцките турци. /В Гърция понятието за турско малцинство е табу, там официално се говори за гръцки мюсюлмани, независимо дали са турци или помаци, потомци на някогашни заселници от България. В България партия ДОСТ на Лютви Местан започна подписка с искане българската държава да признае за турците статут на национално малцинство с аргумента, че само така те щели пълноценно да се интегрират в обществото, бел.авт./

"На Балканите живеят много членове на организацията ФЕТО"

Все още на Балканите работят членове на организацията ФЕТО, която на 15 юли 2016 г. опита да извърши преврат в Турция, е посочено от изселническите лидери. Те са настояли правителството в Анкара и управляващата партия, както и главната опозиционна, да предприемат необходимите стъпки.

"Да се създадат специални структури за Балканите“

И още изисквания са поставили водачите на изселниците – освен, че партийните централи си имат бюра за турците в чужбина, да се изградят такива отделни и за турците на Балканите. А държавната компания за телевизия и радио ТРТ да създаде специална програма за проблемите на балканските турци, за да не изпадат те от дневния ред и от информационния поток. В публикацията се посочва, че лидерите на двете партии са поели ангажимента усилено да работят за решаването на тези проблеми.

Преселенията на балканските турци и мюсюлмани в Турция бяха тема и на състоялия се 5-и международен симпозиум за социални науки в Международния балкански университет в Скопие в началото на юли т.г. под егидата на председателя на турския парламент Мустафа Шентоп.

„Турция е единственото спасение за балканските турци. Тя е морална подкрепа и за турците, които продължават да живеят в балканските страни. Същевременно балканските турци са обезпокоени и от това намаляване на турското население в региона поради постоянните преселения. Това безпокойство се дължи на факта, че с намаляване на числеността на турското население, намалява и влиянието на турците и те остават все по-изолирани“, коментира проф.д-р Кудрет Бюлбюл, декан на факултета по политически науки в университета „Йълдъръм Баязид“, цитиран от ТРТ.