Пет партии и коалиции ще имат депутати в Европейския парламент: БСП, ГЕРБ, "България без цензура" с ВМРО и ЗНС, Реформаторският блок и ДПС. Това сочат резултатите от социологическо проучване на Института за модерна политика на Борислав Цеков, направено през януари.

19.4% взема БСП, 19% - ГЕРБ, според данните. На трето място е "България без цензура" на Николай Бареков с 5.5%, а на четвърто и пето - съответно Реформаторският блок и ДПС с по 4%.

Под бариерата остават НФСБ (1.3%), "Атака" (1.1%) и АБВ (1%).

Изпадането на "Атака" "би могло да се дължи на поредицата от скандали с участието на представители на „Атака“ в Брюксел и с френската дипломатка на варненското летище, които вероятно карат част от избирателите на партията да не припознават своето европейско представителство в нея", пишат в анализа си от ИПИ.

Те коментират и крайно недостатъчния за влизане в Европарламента прогнозиран 1% за проекта на Георги Първанов АБВ.

"Все още е твърде рано да се правят изводи за потенциала на тази формация да участва успешно
в европейските избори. Това ще зависи в много голяма степен от мобилизацията на БСП в следващите месеци, както и от това дали новата формация ще покаже нов тип политика и нов тип лидерство в лявото политическо пространство. Възможно е влияние върху резултатите да окаже и до голяма степен мажоритарния характер на кандидатурата на Ивайло Калфин."

При избори 2 в 1 съотношението в резултатите между партиите и коалициите би било подобно, според изследването. Ако парламентарните избори се провеждат едновременно с европейските, 20.5% биха гласували за БСП, 19.8% - за ГЕРБ, "България без цензура", ВМРО и ЗНС биха взели 5.6% от гласовете, а Реформаторският блок и ДПС съответно 4.5% и 4.3 на сто.

"На фона на сътресенията в БСП, свързани с отделянето на водещи фигури от партията в самостоятелната формация АБВ и на затихналите антиправителствени протести, данните от това изследване дават основание отново да потвърдим оценката си, че на този етап все още не се наблюдават устойчиви тенденции на спад или растеж в подкрепата за БСП и ГЕРБ. Двете партии продължават да са по-скоро в условията на „позиционна война”, отколкото в политическо настъпление или отстъпление.

Въпреки електоралната подкрепа, която получават на този етап двете нови политически конфигурации – „България без цензура“-ВМРО-ЗНС и Реформаторския блок, получените от това изследване данни, съпоставени и с предходните изследвания на социологическия екип на ИМП, дават основание отново да потвърдим оценката си, че като цяло наблюдаваме ерозия на съществуващия партиен модел на прехода и липса на ясна алтернатива на статуквото, която е способна да генерира значима електорална подкрепа за сметка на традиционните партии", пишат в анализа си от ИПИ.

63% заявяват, че ще гласуват за Европарламент. 28,9% са категорични, че няма да го направят, а 8.1% все още не са решили.

Проучването е проведено в периода 24-31 януари 2014 г. сред национална извадка на пълнолетното население на квотен принцип, която възпроизвежда параметрите на генералната съвкупност по признаците пол, възраст и населено място. Общият обем на извадката е 1022 лица. Информацията е получена чрез преки стандартизирани телефонни интервюта.