Готвено от кабинета сливане на агенциите по рибарство и по горите може да спре еврофондове

Сериозен институционален трус назрява в сектора на морското дело и рибарството след предложението на Министерството на земеделието и храните за закриване на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури и вливането ѝ в обща мегаструктура с Изпълнителната агенция по горите.

Намерението срещна отпор от страна на Националната федерация „Земеделие и горско стопанство“ на КТ „Подкрепа“ и служителите на ИАРА, които изпратиха остро отворено писмо до ресорния министър Пламен Абровски. В него те предупреждават за риск да спрат европейските плащания, загуба на квоти за улов и тежки санкции от Съда на Европейския съюз.

Синдикатите и експертите от бранша настояват подготвяните текстове за обединение в нова Изпълнителна агенция по горите и рибарството незабавно да отпаднат от проектите на нормативни актове.

Според тях идеята е лансирана в доклад на министерството за преглед на структурите, изготвен само за месец, без задължителния цялостен функционален анализ и без оценка на въздействието върху изпълнението на Общата политика в областта на рибарството на Европейския съюз.

В писмото се посочва още, че не са проведени задължителните консултации с Генерална дирекция „Морско дело и рибарство“ на Европейската комисия и Европейската агенция за контрол на рибарството, които упражняват пряк мониторинг върху морския контрол у нас.

Основният мотив срещу готвеното сливане е фундаменталното разминаване в правната същност и мандата на двете институции.

Докато горската агенция следи за изпълнението на националното законодателство, рибарската изпълнява пряко приложимо право в сфера от изключителна компетентност на Европейския съюз, където държавите членки са длъжни да поддържат единен национален орган за контрол. Секторът на рибарството и аквакултурите оперира в специфичен режим на квоти, сателитно наблюдение на корабите чрез VMS, непрекъснат обмен на данни чрез системата FLUX и специализиран надзор върху стопанския флот и регистрираните близо 700 стопанства за аквакултури.

Готвеното окрупняване идва в критичен за сектора, когато европейският Регламент 2023/2842 налага най-мащабната модернизация на контролните механизми от десетилетия насам. Предстои задължителното въвеждане на дистанционно електронно наблюдение на риболовните съдове над 18 метра, пълно електронно докладване за малкия флот под 12 метра, реално време на отчетност на първите продажби и цялостна проследяемост на морските продукти от кораба до крайния потребител.

Всяка институционална парализа и преструктуриране на агенцията в този период ще блокира изпълнението на сроковете и ще компрометира оперативната съвместимост на България с Черноморските съвместни планове и Генералната комисия по рибарство за Средиземно море.

Цената на евентуален административен срив може да бъде пагубна за българската морска икономика. Според европейските регламенти неспазването на правилата по контрола води до спиране на средствата по Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури, чийто бюджет надхвърля 120 млн. евро, налагане на забрани за риболов и отнемане на квоти, включително за стратегическия улов на калкан.

Припомня се и съдебната практика на Европейския съюз, при която държави членки са осъждани на десетки милиони евро за пропуски в риболовния надзор. Преобразуването поставя под риск и вече спечелени международни проекти по програмата Interreg, както и текущите договори за техническа и софтуерна поддръжка на информационните центрове на агенцията.

От синдиката изчисляват, че планираното сливане няма да доведе до съществени финансови икономии за хазната, тъй като се съкращават едва четири ръководни бройки, а всички 220 щата на рибарската агенция осъществяват функции, които са задължителни по европейското право. Преходният процес обаче ще струва скъпо, тъй като изисква промени в Закона за рибарството и аквакултурите, пренотификация пред институциите в Брюксел, подмяна на системи, разрешителни и лицензи, както и риск от загуба на висококвалифициран инспекторски и правен състав по морско право.