Единодушно НЕ казаха депутатите от бюджетната комисия на прокараната тихомълком мащабна реформа на правилата за академично израстване на университетските преподаватели - през Закона за държавния бюджет (ЗДБ), в преходни и заключителни разпоредби, с поправка между първото и второто му четене парламента, без обществено обсъждане, без оценка на въздействието, в разрез със закон и вероятно - и на Конституцията.

Този следобед с 18 гласа ЗА, нито един ПРОТИВ и нито един ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ комисията прие предложената от зам.-председателя на Народното събрание Ива Митева (ИТН) и депутати отмяна на частта от параграф 17 в ЗДБ, която изисква университетите да променят правилата си за атестиране на преподавателите в съответствие с налагана им от Министерския съвет нова методика и критерии, ако искат да получат част от отпуснатите допълнителни 20 млн. лева за заплати.

Как ще бъдат оценявани преподавателите: МОН предложи озадачаваща нова методика

Във встъпителното си изложение Митева нарече сегашния текст "еманация на всичко, което не трябва да се случва в българското законодателство", защото "през преходни и заключителни разпоредби се внасят предложения за съществена реформа без обществено обсъждане, без оценка на въздействието, в нарушение на Закона за нормативните актове". "Допуснали сме грешка и сме приели противоконституционен текст и противоречащ на Закона за висшето образование" - каза тя и призова "като сме обещали да работим по нов начин, наистина да го правим".

Идеолог на реформата е министърът на образованието акад. Николай Денков. Целта е завишаването на критериите и оттам - на качеството. Според него има висши училища, в които 70% от професорите и доцентите не отговарят на минималните критерии в закона.

"Не сме против промените в изискванията за растежа на кадрите - всички сме наясно каква е ситуацията, но не бива с един аршин да се мери навсякъде. Не приемам репликата, че 70% от хабилитираните били незаслужено хабилитирани" - заяви пред депутатите днес ректорът на Медицинския университет в София акад. Лъчезар Трайков. Той увери, че не се притеснява от евентуално завишаване на критериите, че покрива всички, а също - че когато се е върнал в България и е започнал израстването си от главен асистент, във Франция вече е бил професор. "Ние сме ЗА, но трябва да стане открито", подчерта академикът за желаните изменения. Казвайки "ние" той визираше оглавявания от него и останалите три медицински университета в България.

От МОН се съгласиха с аргументите на Митева, но признанието, че има слабости в подхода не дойде от акад. Денков. Министърът не присъства на заседанието, а бе изпратил заместничката си проф. д.ф.н. Генка Петрова-Ташкова. Зам.-министър Ташкова заяви, че подкрепя предложението за редакция на параграф 17 на Ива Митева и настоя, че все пак трябва да има реформи в начина на атестиране на академичния състав и да се оценява индивидуалният принос на учения. "От 1991 година досега много правителства се опитаха да я проведат. Надяваме се, че е дошло времето за това. Ще се радваме след обществено обсъждане да предложим такава методика", настоя тя.

Бившият министър на образоваванието Красимир Вълчев (ГЕРБ) нарече опита за реформа "злополучен", подкрепи мотивите на Митева и допълни още "пороци" в текста с още: той важи само за държавните висши училища, но не и за частните, което създава неравнопоставеност; налагат се правила с дългосрочен хоризонт на приложени, а допълнителни пари има само за 2022 г.

Той отбеляза и друг важен недостатък - не е ясно коя политика следва МОН: да стимулира финансово качеството или дава пари "на калпак" за по-високи заплати на всички:

"Бият се два подхода и две политики: да се увеличат средствата в зависимост от оценката за качество или да се увеличат изпреварващо минималните заплати за академичните длъжности. Тази година МОН се отказа от тази политика. Може да я видите в чл. 16, ал. 6 от Закона за бюджета. Трябва да решите дали остава подходът с комплексната оценка или да се дадат средствата така, че да има по-виски размери на минималните заплати на академичните длъжности".

Цитираната алинея гласи: Средства в размер на 43 580,1 хил. лв., разчетени в трансферите по ал. 4 по бюджетите на държавните висши училища като част от субсидията за издръжка на обучението над формираната по чл. 91, ал 1, т. 1 от Закона за висшето образование, се използват за осигуряване на достигнатия размер на заплата за най-ниската академична длъжност, определена при условията на чл. 92, ал. 1 от Закона за висшето образование, както и на други длъжности от академичния състав в държавните висши училища.

Според него долният праг за преподавателските заплати трябва да достигне 140%, а при консенсус - 150% от средните за страната, но "ако искате да провеждате тази политика, този текст трябва да реферира чл. 16, ал. 6 от ЗДБ" - подчерта финансистът и прогнозира, че двете политики ще останат противостоящи си поне още 4, 5 години, докато университетите "изчистят структурите си".

Фактическият вносител на скандализиралия висшите училища текст в параграф 17, внесен между двете четения на Закона за бюджета, не е министърът - той няма право на законодателна инициатива, а депутатът Румен Гечев (БСП за България). Той е подкрепен с подписите и на депутатите Настимир Ананиев (Продължаваме промяната), Любомир Каримански (Има такъв народ), Пламен Шалъфов (Продължаваме промяната), Искрен Митев (Продължаваме промяната).

Днес от "Продължаваме промяната" (в лицето на Венко Сабрутев) обявиха, че ще подкрепят законопроекта за промени в параграф 17 на Ива Митева, а от "Демократична България"  - които нямат общо със забъркването на законодателната каша - че "леко сме оплескали" и "ще си посипем главата с пепел" (Георги Ганев). Румен Гечев не си посипа главата с пепел, дори не спомена, че е вносител, но настоя, че "министърът има право да иска промяна на критериите и правилата", защото "имаме всякакви доценти и професори" и "имаме много сериозни проблеми във висшето образование - не може професори да си избираме журитата, т.е. мама, татко и аз да се избираме" - описа ситуацията депутатът.

Той предупреди, че със следващия бюджет, за 2023 г., трябва "да се опитаме да подобрим тия неща" и "размаха пръст": "Превеждаме сега парите, но мислете как изискванията да отговарят на европейските стандарти".

Депутатите се съгласиха със забелжката на Георги Ганев, че подобни изменения в Закона за бюджета не трябва да се превръщат в практика, а трябва да са абсолютно изключение.

В този дух се изказа и бившият финансов министър Кирил Ананиев, сега депутат от ГЕРБ. "С голямо неудоволствие ще гласувам за приемането на това предложение. Да си обещаем, че няма да го правим повече", призова той.

"Не, не трябва да се превръща в практика" - съгласи се Ива Митева, но припомни, че "този параграф се е появил от самите народни представители, не е по вносител Министерски съвет. Трябва да можем да се изправим и да си го отменим или изменим. По-добре, отколкото да чакаме Конституционният съд да го обяви за противоконституционен".

Почти на финала думата взе ректорът на Медицинския университет в София акад. Трайков, за да изрази благодарността на медицинските университети към вносителите. "Благодаря за инициативата! Четирите медицински университета категорично подкрепят тази инициатива" - изтъкна той и напомни, че предишните правила за атестиране са приети само преди 4 години.

"Всеки университетски човек има представа какво представлява растежът. Всеки планира за минимум 5 г. напред. Вие искате на 4 г. да правим коренна промяна в критериите за растеж. Това ще доведе до остро сътресение в системата. Ние сме консервативна система, която не търпи резки промени от това естество, както бяха замислени", предупреди той.

Днешното гласуване в комисията бе първо. Предстои такова в пленарна зала и второ гласуване в комисия и пленарна зала.