Българските власти крият, че са давани паспорти на осъдени и издирвани чужденци (2 част)

Последна промяна на 15 февруари 2019 в 14:50 3511 1

След като разказа за македонския гражданин Бранко М., получил българско гражданство, въпреки че е лежал в затвора, издирван и със забрана да влиза в Шенген, а проверките на българските власти не показаха, че има такива случаи, Валя Ахчиева публикува и втора част на разследването си.

В нея журналистката дава и други примери за това, че властите са давали български паспорти и на издирвани и осъдени чужденци.

Случаят Любиша П.

Македонският гражданин Любиша П. е получил българско гражданство с указ на вицепрезидента на 20.12.2016 год.

В дирекция „Международно оперативно сътрудничество” на МВР обаче се получава известие от Интерпол, че той е обявен за издирване с цел задържане и екстрадиция. На 31.10.2018 г. от МВР уведомяват за това и Министерството на правосъдието. 

По данни на Интерпол на 19.09.2015 год. издирваният Любиша П. е влизал в България с автомобил и граничните служители са открили 9,78 гр. кокаин, пакетиран в чанта. На лицето е постановена присъда от 20.12.2017 год. от Съда в град Струмица, Македония, с която е осъдено на 1 година лишаване от свобода за незаконно производство и разпространение на наркотични вещества и прекурсори.

Какви становища са дали МВР и ДАНС на Съвета по гражданство през 2016 година, когато молбата на Любиша П. е била уважена? Какво са проучили за него, пита Ахчиева.

Случаят Благоя К

Благоя К., македонски гражданин, получава български паспорт с указ на вицепрезидента от 18.06.2010 г. 

На 02.03.2018 г., 29.03.2018 г. и 27.04.2018 г. от дирекция „Международно оперативно сътрудничество” – МВР пристигат писма в Министерството на правосъдието, че Благоя К. е със забрана за влизане в Шенген и е с шенгенски идентификационен номер на Норвегия. Той е бил осъден на 09.02.2007 г. от Апелативен съд – Borgarting за компютърно престъпление и квалифицирана кражба в съучастие на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода.

През месец юли 2006 година, в Осло, той успял да получи достъп до данни на голям брой банкови карти чрез поставяне на скимиращо устройство на два банкомата.

От 31.07.2006 г. до 08.08.2006 г. е бил съучастник в използването на банкови карти. Норвежките полицейски власти ни уведомяват, че лицето е влязло и пребивавало незаконно на територията на Кралство Норвегия. Забраната за влизане в Шенген пък е в сила от 12.03.2008 г. и е със срок на валидност до 13.12.2019 г.

На 28.06.2018 година Съветът по гражданството в Министерството на правосъдието решава да му бъде отнето българското гражданство.

Случаят Илия С.

Илия С. е македонски гражданин. Получил е български паспорт с указ на вицепрезидента на 17.11.2011 година.

На 21.09.2017 г. и 12.02.2018 г. дирекция „Международно оперативно сътрудничество” към МВР уведомява Министерството на правосъдието, че Илия С. е с отказ за влизане в Шенген, с шенгенски идентификационен номер на Италия.

Мярката е наложена от префектура PIACENZA заради нелегални влизания и пребивавания на територията на страната, като мярката е била издадена на 29.09.2005 година, а забраната за влизане в Шенген е валидна до 17.09.2019 год.

Оказва се, че при получаването на българско гражданство Илия С. е бил вече 6 години със забрана да влиза в Шенген.

Гражданството му е отнето на 17.05.2018 г. 

Случаят Аце И.

Аце И., отново македонски гражданин, получил български паспорт с указ от 26.07.2012 год. 

На 25.01.2018 г., дирекция „Международно оперативно сътрудничество” към МВР уведомява с писмо Министерството на правосъдието, че Аце И. има наложена забрана за влизане и пребиваване на територията на страните от Шенгенското пространство заради присъда от Окръжния съд в Будапеща от 26.01.2012 год. за злоупотреба с наркотични вещества в големи количества. За това той е наказан с експулсиране за срок от 4 години.

Българското гражданство му е отнето на 04.04.2018 год.

Случаят Марко К. 

Албанският гражданин Марко К. е получил българско гражданство на 27.12.2012 г.

С писма от 26.08.2013 г. и от 28.11.2016 г. дирекция „Международно оперативно сътрудничество” уведомява Министерството на правосъдието, че лицето е със забрана за влизане в Шенген с шенгенски идентификационен номер на Гърция.

Гръцките власти са уведомили българското МВР, че Марко К. е арестуван няколко пъти за нелегално влизане и престой в Гърция и фалшифициране на документи. Осъден е на 4 месеца затвор, като е депортиран на 13.05.2011 год., а забраната за влизане в Шенген е от 26.04.2011 г.

Българското гражданство на Марко К. е отнето на 13.04.2017 год.

Списъкът с такива случаи продължава, но всички показват една и съща схема. 

Регистрирани вече лица в Шенгенската информационна система, които са осъдени и са със забрана за влизане в Шенген, идват в България да си подадат документите за българско гражданство - първо в Държавната агенция за българите в чужбина, а след това в Министерството на правосъдието. Образува се преписка на всеки молител за български паспорт, а след това ДАНС и МВР проучват всеки кандидат.

И тук идва проблемът за българските служби. Те търсят в своите системи данни за лицата, но тях ги няма в базата данни. Защо? Защото тези хора са дошли в България като фантоми. Те не живеят в България. Те не работят в България. Те дори не извършват престъпления в България, за да са регистрирани някъде. И има причина за всичко това - не е изпълнен принципът на уседналост, обяснява Валя Ахчиева.

В Закона за българското гражданство има чл.12 ал.1 т.2, според който се изисква, чужденците да имат не по-малко от 5 години постоянно пребиваване в България, за да получат български паспорт. Изключение законът прави само за тези, които представят удостоверение за български произход. И практиката досега показва, че точно това изключение генерира порочни схеми. 

Според това изключение в закона, ако си се снабдил от ДАБЧ с удостоверение за български произход, тогава не е нужно дори да се намираш физически в България, за да получиш български паспорт. Можеш ей така, минавайки през България, да пиеш едно кафе и да подадеш документи. После ще минеш да пиеш още едно кафе и…ще си получиш паспорта, допълва Ахчиева.

По думите ѝ все пак има начин това да се случи - ако от ДАНС отидат в сградата на МВР – в дирекция „Международно оперативно сътрудничество” – сектор „СИРЕНЕ”, и погледнат в Шенгенската електронна система. Това се отнася обаче само за тези, които имат присъди в Европа.

За лицата от трети страни няма електронна система, в която да се погледне. Проучването за тях е сложно и дълго и изисква доста работа с бюрата на Интерпол в тези трети страни.

И като няма факти, питам се, колко обективни са тогава Становищата на българските служби? Колко „тежат” те? Каква стойност имат, след като някои хора си лежат по затворите, а МВР и ДАНС ги проучват през това време? А като излязат от затвора, получават българския си паспорт. После чакаме да ги хванат някъде в Европа, за да научим тези факти за тях, подчертава Ахчиева.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

2225

1

Izoblechitel

15.02 2019 в 19:51

Някой още да не е на ясно що герп разкара Ахчиева от национолната телевизия на България?