Той е председател на парламентарната комисия по здравеопазване в отиващото си Народно събрание. Депутат в 6 поредни парламента, но на практика не е изкарал и цял мандат, защото бяха много кратки – общо малко над 3 години. И при този хоризонт, където задачите са от днес за утре, той се държи сякаш ще векува като депутат. Все гледа надалеч – към 2030 г., все търси фундаментални решения в здравеопазването, а не кръпки.
Завършва медицина в София със златен медал. Специализира белодробни болести в Германия и Франция. В зората на реформите в здравеопазването участва в работните групи за анализ на Европейските добри практики. Автор е на първия в страната онлайн курс по дигитална медицина. Член на редколегията на International Journal of Climate Change and Health. Председател на сдружение “Въздух за здраве”. Оглавява работната група за осъвременяване и приемане на Националната здравна стратегия 2030.
Бил е началник на отделението по функционална диагностика в МВР-болница и главен лекар в една от най-големите фармацевтични компании в Канада.
Вие сте успешен лекар и преподавател, д-р Симидчиев, защо решихте да се занимавате с политика?
Защото бях поканен в етап от живота си, в който смятам, че съм натрупал достатъчно знания и опит, които биха могли да са полезни за общността ни. Видях как политически решения правят разликата между успешно справяне с медицинска криза, каквато беше ковид кризата, и това да сме в челото на класацията по предотвратима, подчертавам – предотвратима, смъртност от тази инфекция. Политиката е друг начин да практикувам медицината, която толкова обичам.
Какво беше най-интересно за Вас в политическата картина на България преди да станете народен представител?
Честно казано, преди да стана участник в политиката, не се различавах по нищо от хората, които също смятат, че не участват. Гледах отстрани, ядосвах се, дискутирах, давах предложения, но нямах усещането за отговорност, която трябва да е ключовото усещане, когато те изберат да представляваш други хора. Личното предпочитание остава на опашката, когато трябва да се прави избор, който засяга други. И в медицината е така, когато се лекува един човек, но в политиката решенията засягат много много по-големи групи хора и затова отговорността е толкова по-голяма.
Защо избрахте „Да, България?“
Защото хората в организацията ме вдъхновяват ежедневно. Защото ценностите на либералната демокрация са и мои изконни ценности. Защото искам да живеем в подредена правова държава. Защото, както казва голямата културна антроположка Маргарет Мийд: „Никога не се съмнявайте, че малка група от смислени и отдадени личности може да промени света. Всъщност това е единственото нещо, което някога е успявало да го стори.“
Кои свои цели успяхте да реализирате като народен представител?
Телемедицината – съвсем наскоро мечтата ми стана закон. Освен това с активното мое участие успяхме преди няколко месеца консенсусно да приемем здравна стратегия до 2030 г. Все още предстои да въведем справедливо разпределение на ресурсите в здравната система с фокус върху превенцията, както и да имаме много ясни критерии/стандарти за качество, които ежегодно да са част от продължаващото медицинско образование.
С какво телемедицината ще помогне за достъпа до здравеопазване?
Телемедицината е допълнителен технологичен метод, който разширява възможностите на „традиционната“ медицина. Телемедицината осигурява повече избор, осигурява повече удобство, осигурява и достъп, където той е труден. Науката е доказала, че това е ефективен подход, който не замества, а допълва традиционните методи. Но за да се практикува безопасно, трябва да се познават правилата, по които се прилага телемедицината, както и случаите, в които не бива да разчитаме на нея.
Обикновено българите се сещаме за здравето си, когато вече сме за болница. А на тези масови нагласи отговаря и нашата здравна система, центрирана в болнелечението. Защо срещу тези нагласи и управленски подход се борите вече в 6 парламента и доколко успявате?
За съжаление е точно така – и за нагласите, и за системата. Тук ми иде да цитирам бащата на съвременната идея за качество на Уилям Деминг, който казва: „Една лоша система надвива добрия човек всеки път“. Защо вярвам, че болнично базираното здравеопазване е грешка за системата? Защото е разхищение. Имаме над 360 болници, в които инвестираме годишно над 5 млрд. лв., т.е. над 60% от ресурсите, събрани в НЗОК, а те обслужват едва 14-15% от населението (хоспитализираните). Така, поради липсата на прецизни критерии за нужда от болнично лечение, съчетани с финансовите стимули на „пътечната“ медицина, се получава сериозно изкривяване на системата в ущърб на здравето на всички ни. Дали успявам в битката срещу това положение? Частично, в няколко бюджета подред успяваме да „натиснем“ нагоре профилактиката и доболничното лечение. Но в последните месеци и след решението на Конституционния съд за лимитите на болниците тези частични успехи бяха заличени.
Какви са различията между здравните системи в различните държави, в които сте практикувал или които познавате?
Те са и много, и малко. Страданието, болестите и борбата срещу тях са идентични навсякъде. А финансирането, организацията и обществените нагласи са различни практически навсякъде. Аз лично съм голям привърженик на подхода, наречен „медицина, базирана на доказателствата“. Тя се практикува успешно в страните с развита и устойчива социална система, където правилата се изграждат на база обективни критерии и впоследствие се спазват. У нас в редица области на медицината все още разчитаме в по-голяма степен на мненията на изявени професионалисти, а това е отминал етап за развитите държави.
Може ли да има десен завой в здравеопазването – що се отнася до управлението на публичния ресурс и болничните заведения?
В здравеопазването е важно да има устойчиво движение по посока достъпност, безопасност и качество. Завоите тук са противопоказани за системата. Истинската битка обаче е за справедливо разпределение, базирано на науката и правилата. Ако това се случи, всеки, който честно и почтено развива бизнес в здравеопазването, ще бъде успешен – а това е характеристиката на дясното в управлението. Правилата осигуряват меритокрацията, а оттам и устойчивостта в обществото.
Личните лекари могат ли да имат по-голяма роля в здравеопазването и да облекчат работата на болничните заведения?
Не само могат, но и трябва. Успешни европейски здравни системи - като нидерландската, германската, британската, скандинавските, разчитат в огромна степен на ефективните доболнични грижи. Именно защото хоспитализацията представлява вид неуспех да се справим преди болницата, или пропуск „да хванем“ заболяването рано, докато не се е усложнило и вече категорично да налага хоспитализация.
От традиционната вяра в знахари, чекръкчии и по-съвременния вариант – Гугъл съвети, след ковид пандемията сякаш наблюдаваме епидемично недоверие в научната медицина. Как да си обясним тази надигнала се вълна и как да ѝ противодействаме?
Технологиите много скоростно изпревариха възможностите за анализ и решения на нашия мозък. В глобален план се наблюдава тежка криза на всички видове авторитети – наука, култура, медии, здравеопазване, образование. Всеки вярва, че понеже лесно може да търси в интернет, знае повече от хората с опит и практика. Това обаче води до епидемично нарастване на фалшивите новини и съответно последващото недоверие към всичко. Как да противодействаме – с бавно и методично отстояване на критичното мислене, с ценене на достоверната информация, познанието и мъдростта. Това технологиите все още не могат да ни предоставят, дори при сегашното ниво на развитие на изкуствения интелект.
Приоритетите на Александър Симидчиев
Работя за ефективно здравеопазване и силна икономика. Нека заедно се преборим за здрава, просперираща и конкурентна България чрез:
· Справедливо разпределение на здравния ресурс с фокус върху превенцията.
· Съхраняване на медиците в България чрез достойни възнаграждения.
· Ускорена дигитализация на здравните процеси с цел гарантиране на прозрачност, проследимост, качество и безопасност.
· Увеличаване на ресурсите за оценка на ранното детско развитие, профилактика и лечение на децата със специални потребности и хронични заболявания.
· Фискална децентрализация.
· Независими регулатори.
-------
Участието на д-р Александър Симидчиев в подкаста на OFFNews можете да видите тук:
Парламентарни избори 2024
Платена публикация
Купуването и продаването на гласове е престъпление
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Танас
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
Бивш депутат на ИТН внезапно оглави партията на Божков
Деспин Митрев
Румъния влиза в Шенген на 1 януари, увери премиерът Чолаку
Johnny B Goode
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)