Кинаджиите задължително празнуват на 28 декември - международният ден на киното се отбелязва навсякъде по света. Ние, зрителите, също сме съпричастни, защото седмото изкуство е в домовете ни, гледаме филми по телевизията или на своите компютри. Или в модерни мултиплекси и синеплекси в луксозните градски молове, а пространственият звук и триизмерното изображение вече са върхът на техническите постижения в кино индустрията. Е, слава богу, останали са и добрите стари киносалони, които се броят на пръсти. Дали покрай кризата, или празниците, родните кинаджии май много много не се сещат за този празник. Няма дори символично отбелязване на тази дата от официалните институции. За разлика от предишни години, когато поне нещичко се правеше. Какво всъщност се случва на 28 декември през 1895 година? Историята на киното слага началото си с имената на двамата братя французи Луи и Огюст Люмиер. В Париж, в мазе на прочутия Гран Кафе на "Булеварда на капуцините", е първата комерсиална кинопрожекция. Историческото събитие не се радва на особен интерес - тази прожекция посещават едва 33-ма любопитни парижани. Шоуто продължава около 20 минути и включва 10 кратки филмчета. Братята осъществяват по 20 прожекции на ден. В кинопрограмата е включена и първата комедия - L'Arrouseur Arrose - разказваща за одисеята на градинар, който безуспешно опитва да полее градината си. Най-голямо вълнение и видимо притеснение сред публиката обаче, предизвикали кадрите на карета, движеща се срещу камерата. Първият филм на братята се нарича „Работници напускат фабриката "Люмиер" в края на работното време" и трае около една минута. От този момент натакък седмото изкуство поема по своя път със скорост от 24 кадъра в секунда. Всъщност братята не са вярвали, че тяхното изобретение ще успее. С течение на времето киното започва да заема все по-важна позиция в обществения живот докато стигне онзи бляскав свят, който наблюдаваме в момента. Появяват се и първите големи имена в киното. Нови и стари поколения обсъждат прожекциите и киното процъфрява. Постепенно монопол над индустрията спечелват киностудията на Новия континент. Според класацията на всички времена най-гледаният и печеливш американски филм е "Отнесени от вихъра" от 1939 г. На следващите стъпала се нареждат "Междузвездни войни" (1977), "Звукът на музиката" (1965), "Извънземното" (1982), "Титаник" (1997), "Десетимата коменданти" (1956), "Челюсти" (1975), "Доктор Живаго" (1965), "Книга за джунглата" (1967) и "Снежанка и седемте джуджета" (1937). Класацията за най-важните хора в киното пък се оглавява от "истинския баща на филма" Лори Диксън, който изобретява кинетофонографа. След него се нарежда първият кинорежисьор Едуин Портър. Чарли Чаплин е провъзгласен от експертите за едва трети по важност. На шесто и седмо място са класирани Алфред Хичкок и Уолт Дисни. Изследователите на киното и досега спорят по въпроса доколко Лори Диксън е "истинския баща на филма". Това е позицията на американските киноизследователи. Срещу тях винаги се изправят европейските спецове, които държат на французите. Лентите оказват голямо влияние върху развитието на културата, но напълно изненадващ факт е, че Огюст и Луи Люмиер обявяват киното за „изобретение без бъдеще“, а после отказват да продадат патента си на Жорж Мелиес, който има желание да го превърне в индустрия. Двамата братя започват да се занимават с цветна фотография и през 1903 г. патентоват устройството „Автохром Люмиер“. Компанията „Люмиер“ се превръща в един от най-големите производители на фотографски продукти в Европа. Идеята за организиране на филмотечното дело се ражда само три години след първата прожекция на братя Люмиер. През 1898 г. полският фотограф и кинооператор Болеслав Матушевски развива идеята за създаване на киноархиви. Първите национални киноархиви са учредени едва през 1935 в Лондон и Ню Йорк, а през 1936 - във Франция. Тези три организации заедно с Берлинския държавен филмов архив през 1938 образуват Международната федерация на филмофите архиви - ФИАФ. Всяка институция си има история. Дори когато тя самата колекционира история. А историята обича фактите и датите. За съжаление Българската национална филмотека разполага с малко документи за своето създаване. Както все още се спори за годината на производство на първия български игрален филм "Българан е галант" на режисьора Васил Гендов (1910 или 1915), така и точната дата на създаването на филмотеката е различна в спомените на хората работили в нея. След национализирането на филмопроизводството у нас през 1948 е създаден Държавен музей на киното. Началото му е поставено отново от пионера на българското кино Васил Гендов. Той прибира филмовите копия от киномрежата, от национализираните киноразпространители, издирва и съхранява плакати, фотоси и материали за историята на киното ни. Филмовият архив започва със 154 седмични кинопрегледа, 117 късометражни филма, повечето заснети от чужди оператори, 15 български игрални филма, 500 чужди игрални филма и около 550 документални и научнопопулярни български.