Застаряваме и намаляваме: Населението на България се стопи до 6 519 789 души

Населението на България е 6 519 789 души. 

Това показват първите резултати от преброяването на населението на страната, проведено от 7 септември до 10 октомври 2021 г., които бяха представени днес от Националния статистически институт.

От 1985 г., когато населението достига почти 9 млн. души, досега то е намаляло с над 2,4 млн. души. Най-голямото намаление се регистрира при последното преброяване - с 844 хил. души.

Намалението от естествен прираст е с 500 733 души, малко над 50% от общото, а от външна миграция - с 344 хил. души. През целия период се наблюдава отрицателен естествен прираст. Той е най-висок през 2021 г., когато сме се стопили с 90 хил. души. От НСИ посочиха, че пандемията има голямо отражение върху общата смъртност в страната.

През последните 10 години най-много население е изгубила област Видин, почти една четвърт, следвана от Смолян, Добрич, Габрово и Велико Търново, които са загубили приблизително около една пета от населението си. Най-малко е намаляло населението в София - с 1,3%.

Няма съществени промени при териториалното разпределение на населението - броят му намалява както в градовете, така и в селата. По-голямата част от населението живее в градовете - 4 782 000 души, а в селата - 1 738 000.

Съществуват 199 места без население - в Габрово те са 69, във Велико Търново - 64, в Кюстендил - 11. 48% са населените места, в които живеят от 1 до 199 души. 34% от населението или всеки трети в страната живее в големите градове - София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора.

Половината от хората у нас живеят в Югозападен и Южен централен район. Най-малобройно е населението в Северна България.

Населението по общини е разпределено неравномерно. Има 83 общини с население под 6000 души. В тях живеят около 4% от населението. В същото време има 8 общини над 100 хил. души, в които живеят 40% от населението.

Гъстота на населението варира, най-малка е в община Трекляно, а най-голяма в Пловдив, Варна и София.

София е с население 1 274 290 души.

България застарява. Децата от 0 до 14 години са 14,1%, а хората над 65 години са 23,5%.  

Жените са 3 383 527, а мъжете 3 136 262. По-голямо застаряване има при жените, тъй като те живеят по-дълго. Най-застаряващо е населението във Видин, Монтана, Кюстендил и Силистра, а най-младото е в София, Благоевград, Варна и Бургас. Най-много млади - от 0 до 14 години, има в Сливен, Ямбол и Бургас.

99% от населението са български граждани, от тях 0,5% са с двойно гражданство, гражданите на ЕС са 0,2% (малко над 10 хил. души). Гражданите на трети страни, живеещи у нас, са 0,7%. Най-много от тях са от Русия, Украйна, Великобритания, Турция, Сирия, Китай, Сърбия, Северна Македония, Армения и Молдова.

От НСИ разясниха, че към списъците на преброяването са добавени над 600 хил. души, които отказаха да се преброят. Те са добавени на база на други административни списъци. 

До края на октомври ще бъдат публикувани и социално-икономическите характеристики на населението на страната – степен на завършено образование и икономическа активност.

През ноември ще излязат данните за етно-културните характеристики – етническа принадлежност, майчин език, вероизповедание и религиозност, както и за миграция – вътрешна миграция, имигранти и пътувания до работното място.

През декември ще бъдат обявени и резултатите от извадковите изследвания – „Раждаемост и репродуктивно поведение на населението“ и „Миграция и миграционно поведение на населението“, както и данни за здравния статус на населението.

Изборите и преброяването: Броят на мандатите и проблемът с представителността

Предходното преброяване се проведе през 2011 г. Резултатите от новото преброяване са важни, защото са свързани с изборния процес. Според Изборния кодекс мандатите, които дава всеки район, се определят на база населението в тях. Тъй като последните официални данни са отпреди 11 години, те не отразяват нито реалния брой, нито демографските тенденции.

Например Видин, чието население намалява, получава 4 мандата, докато софийските райони, чието население се увеличава, получават същите мандати, както преди - съответно по 16, 12, 14. Заради това на изборите вчера се стигна до ситуацията един гласът на избирател от Видин да тежи повече от този на избирател от София.  

Според предварителните данни на последното преброяване София трябва да има 52-ма депутати, а не 42-ма. Заради това се повдигна и въпросът за представителността на тези избори и доколко справедливи са те.

Около мандатите съществува и друг казус - според Изборния кодекс броят на мандатите от всеки МИР не би следвало да е по-малък от три. Това означава, че за да отговарят напълно мандатите на населението, следващият парламент, избран на базата на остарели резултати, би следвало да промени закона. Ако това не се случи, ЦИК ще преразпредели мандатите, без да оставя райони с под четири мандата.

Освен това за следващите избори, когато и да са те, ще бъде създаден и район "Чужбина". Създаването на този нов МИР бе решено миналата пролет от 45-ото Народно събрание. Тогава депутатите не стигнаха до решение от кои други райони да отнемат мандати и да ги преразпределят към новосъздаващия се район и оставиха тази задача за след преброяването.

Резултатите на партиите не се определят от броя на мандатите. Причината е методът Хеър-Ниймайер, на базата на който се определят първо мандатите, които получава съответната партия, а след това от кой район ги получава.

Следете новините ни в GoogleNews