Заради мръсен въздух България бе призована да ограничи трафика

Повечето градски части в България трябва да ограничат трафика, за да се преборят с нарастващите нива на замърсяване на въздуха. Това призова Европейският алианс за обществено здраве (EPHA), призив, стъпващ на основата на ново широкообхватно проучване на транспорта.

Забраната на замърсяващи превозни средства би могла да спре с до 23% и съответно 36% замърсяването с вредните прахови частици (PM) и азотния оксид (NOx) в големите градове с население от над един милион жители, като по този начин спести до 130 милиона евро на година от здравни и други разходи, както установява проучване, проведено от EPHA.

Организацията представлява повече от 80 НПО в сферата на общественото здраве, пациентски групи, здравни професионалисти, групи от пациенти и организации за борба срещу неравенствата в здравеопазването, включително Българска асоциация за закрила на пациентите (БАЗП).

Замърсяването на въздуха се явява причина номер едно за случаите на настъпване на преждевременна смърт в резултат от фактори, свързани с околната среда според Европейската агенция за околната среда, като тази цифра е най-висока в големите градове. Според Световната здравна асоциация (WHO) замърсяването на въздуха причинява заболявания, които са свързани с по-високи нива на смъртните случаи от COID-19. Ограниченията в резултат от пандемията, наложени от март 2020 г., бързо почистиха въздуха. Но замърсяването се връща обратно и в някои големи градове сега дори е по-зле, отколкото преди пандемията. От 2011 г. България е в нарушение на Правилата на ЕС за качество на въздуха.

Фондът на ЕС за възстановява от COVID в размер на 672 милиона евро предстои да бъде „налят" в националните правителства, като една трета от него е определен за зелени инвестиции, включително транспорт.

Призивът на EPHA е базиран на неговото ново проучване, публикувано днес. Изследователите са разгледали 28 типа градски политики, понастоящем приложими в много градове в целия свят – от автобуси от обществения транспорт с нулеви емисии до споделяне на електронни скутери, за да видят ефектът им върху свързаното с трафика понижение на PM и NOx.

Ограничаването на замърсяващи превозни средства от градове, като например Милано, Лондон, Краков и Атина, е дало най-добри резултати с премахване на замърсяването с PM и NOx от трафика с до 23% и съответно 36%, и спестяване в най-населените градове до приблизително 130 милиона евро годишно от здравни и други разходи.

Слагането на такса вход на подобни превозни средства при влизане в големи градове като Лондон, Стокхолм, Гьотеборг и Милано намали PM с до 17%, а NOx с до 12%, спестявайки до приблизително 95 милиона евро от социални разходи. 

Отделянето на специално пространство за колоездене и вървене пеш е скъпо, особено в гъстонаселените градове, отнесено към малките печалби. Публично субсидираните схеми за търговско споделяне на коли, като например тези в Париж, Амстердам и Кьолн, не изиграха особена роля в понижаването на замърсяването.

Изпълняващият дейността Главен секретар на EPHA Саша Марчанг казва: „Замърсяването направи пандемията много по-зле, сега вече това е ясно. Докато се борим с COVID-19 с помощта на ваксини, на нас ни се налага да се борим и с този облак от болести."

Ренета Илиева, координатор по проекти в Българска асоциация за закрила на пациентите, заяви, че: „15 000 души всяка година умират в България от замърсяване на въздуха. Политиките за подобряване на качеството на въздуха в по-големите градове не са успешни през последните години, но по-лошото е, че не се прави нищо по-различно за подобряване на качеството на живот на гражданите."

Кметовете трябва да приемат широк обхват от мерки, подходящи за техните градове, казват от EPHA, с ефективни опции, които са на разположение независимо от бюджетното ниво. Две трети от големите градове нарушават стандартите за чист въздух, зададени от СЗО, като неблагоустроените жилищни квартали са засегнати в най-голяма степен.  

Следете новините ни в GoogleNews