За православните християни от днес започва Великденския пост, който завършва в навечерието на Пасхалното възкресение. Въздържанието има за цел да закали волята и да преведе вярващия към победата над духа и плътта. 

Великият пост е най-строг и най-продължителен. Нарича се Четиридесетница, понеже трае 40 дни, но с него се съединява и седмицата на Христовите страдания, в която се спомнят последните събития от земния живот на Господа, особено Неговите страдания, смърт и погребение. Затова тя се нарича Страстна седмица, т.е. Седмица на страданията.

През целия пост риба се разрешана два пъти - на Благовещение (ако не се пада през Страстната седмица) и на Връбница. След Неделя Месопустна се преустановява яденето на месо, а след Неделя Сиропусна - и на мляко, млечни продукти и риба.

Смята се, че когато пости и се моли, човек се доближава до Бога.

Строгият пост не се препоръчва на болни, малки деца, възрастни хора, бременни жени и кърмачки. Венчавките са забранени до 10 април. 

През Великденския пост всяка седмица е посветена на някакво събитие или на личност, чиито дела призовават към смирение и покаяние. През първата седмица от поста се освещава вареното жито, което се приготвя в памет на великомъченика Теодор Тирон и се празнува Тодоровден.

Християнската църква нарича началото на Великденския пост "преддверие на божественото покаяние".