За трафика с цел трудова експлоатация – разказва Добряна Петкова

Tрафикът на хора в световен мащаб представлява сериозно нарушение на човешките права и е свързан със злоупотреба с човешкото достойнство. Сексуалната експлоатация все още е на първо място в този вид престъпления, но все повече се идентифицират и други форми на трафик - най-често трафик за трудова експлоатация. Интернет се ползва все повече като инструмент за набиране и контрол на жертвите.

Това разказва Добряна Петкова - старши експерт в Националната комисия за борба с трафика на хора. Тя е един от героите в кампанията "ЕС: По-защитени заедно". Кампанията представя специалисти в държавите от ЕС, които ежедневно работят за нашата сигурност.

Набирането на хора за трудова експлоатация най-често става чрез обяви за работа. Обикновено те са за нискоквалифициран труд, с предложение за много пари. Звучат помпозно и примамливо. Не липсват случаи, в които жертвата си мисли, че заминава да работи, а се оказва принудена да проституира, описва Добряна. Според нея от такива обяви се подмамват дори образовани хора.

Социалните мрежи са другото място за набиране. "Страшно лесно се доверяваме на информация, публикувана в интернет пространството. Не се замисляме, че зад нея могат да стоят и хора, които са злонамерени. Често не осъзнаваме, че публикации за работа в социалните мрежи са рискови и могат да се окажат пълна измама. Не бива да приемаме всяко предложение като чиста монета. Наблюдаваме явление за безкритично възприемане на информация. Не рядко чуваме фразата „Пише го във фейсбук, значи е вярно“. Хората тряба да бъдат внимателни, тъй като някой може да се възползва от уязвимото им положение, от личните им данни. Трафикантите използват мрежите като инструмент за набиране на жертви. Търсят определени характеристики, разпознават хората в риск от въвличане“, казва експертът.

Във фейсбук зарибяването понякога започва през уж небрежни покани за приятелства, чрез ухажване. "Често жертвите идват от неподкрепяща семейна среда, имат опит с насилие, имали са сложни семейни отношения. И лесно се поддават на това, че някой просто е привидно добронамерен към тях, обръща им внимание, а те му се доверяват. В Националната комисия сме работили по случаи на необразовани хора, които използват фейсбук. Разменят си телефонните номера с непознати, влизат във връзка с тях. Ако става въпрос за жени, които са преживяли насилие в семействата си, те не рядко търсят нова връзка, с която се опитват да запълнят празнината“, обяснява Добряна.

Оттам пътят до заминаването в чужбина и експлоатирането на труда им е кратък.

Добряна разказва и за 16-годишно момиче, за което мечтата да намери щастие в Италия, се оказва пълен кошмар. Далеч от първоначалните й очаквания, момичето е държано в принудително подчинение, под ключ, за да работи в оранжерия.

"По този случай работихме съвместно с колеги от неправителствена организация, която изпълняваше проект за подобряване на живота в икономически план на хора от уязвими селски райони. От организацията реализираха обучения за отглеждане на селскостопански продукти, билки и др. сходни дейности, с цел местните да започнат малък бизнес. В програмата участваше и ромско семейство и тяхната дъщеря. Родителите й подкрепяха идеята тя да бъде образована, да си намери добра работа и да продължи развитието си. Впоследстие, момичето, символ на инициативата, се влюби в един младеж, който ѝ предложи да се оженят по техните обичаи. Заминали на работа в Италия с голяма група българи."

Оказва се, че момичето е минало през границите с фалшиви документи. Това се разбрало, когато звъннало на представителя на НПО-то да търси помощ. Разказало, че са държани да работят в оранжерия и живеят заключени в мазе. Междувременно разбрала и че е бременна.

"Тогава много бързо се координирахме с италиански колеги от една тяхна гореща линия. Момичето не беше високообразовано и дори не знаеше в кой район на страната се намира. Понеже от време на време ги пускаха до едно магазинче, тя ни подаде номера на коли, на табели наоколо, за да разберем къде са. Оказа се едно село. Изключваше си телефона, тъй като нямаше къде да го зарежда. Бяхме направили план кога да го включи, как да отиде до магазина. Тя нямаше дори обувки. Бяхме обезпокоени и за здравето ѝ, тъй като получи и проблем с бременността. Опасявахме се за живота ѝ, споделя Добряна. Направихме план да отиде до магазина и там да я причакат италианските колеги. Всичко приключи щастливо - върна се жива и здрава от Италия, има си бебе. Много хора се включиха в операцията. Колегите от Италия, НПО-то и Международната организация по миграция я върнаха в България, придружиха я. Тъй като не беше пълнолетна се включиха и разследващите.”

Тя описва и друг типичен маниер, по който жертвите са въвличани в този вид трафик:

"Често набирането на хора става от уста на уста. "Гошо каза, че има много добра работа в Чехия" и заминават. Пари се искат предварително, преди самото пътуване или в други случаи им се казва, че разходите за настаняване и транспорт ще им бъдат удържани от заплатата, когато почнат да работят. Нерядко вземат заеми, за да тръгнат. Отпътуват дори цели семейства. Пристигат на една от централните гари в Прага (за където имаме много случаи) и там или никой не ги чака, или съмнителен човек ги поема. Настаняват се и дълго време никой не ги вика на работа. Парите, с които са тръгнали, започват да привършват. И така лесно биват изнудвани: ще работиш за по-малко, няма да подписваш договор."

В Чехия жертвите най-често работят в селското стопанство и в цехове за производство на авточасти. В Англия най-често работят в автомивки или като домашни помощници. В Италия и Испания - в строителството и селското стопанство.

За да предотврати този вид трафик, Националната комисия ежегодно прави национални кампании, в партньорство с Главната инспекция по труда, Агенция по заетостта, синдикати и други заинтересовани институции и организации. Например, на терминали и автогари сред заминаващите се разпространяват информационни материали с важни телефони в случай на нужда и помощ, изработват се специални видео-спотове, които да насочат вниманието на хората към тази форма на експлоатация, провеждат се множество срещи с уязвими групи и т.н.

За да не станем жертва...

Добряна съветва всяко предложение за работа в чужбина да се проучи внимателно преди заминаването. Ако човек не може сам да прецени дали работодателят е надежден, винаги може да се обърне за консултация към Агенцията по заетостта или ГИТ - на горещата телефонна линия 0700 17 670 или на място.

Когато се предлага работа, винаги трябва да се проверят добре фирмата и посредническата агенция.

Знак за нередност е, когато на работникът се искат пари предварително.

Сигнал за тревога са и съмнителните данни за контакт. Понякога за уж солидни обяви е оставен електронен адрес в ABV или в Gmail. Aко компанията е солидна, тя би ползвала собствен домейн.

"Най-сложното в трафика с цел трудова експлоатация е, когато хората знаят, че ще бъдат експлоатирани. Цели семейства се изнасят и знаят, че дори с парите, които ще вземат, или с начина, по който ще се препитават, поне ще оцелеят. А тук са зависими от лихвари, пазаруват на вересия, докарани са до просия. Лесно ги убеждават да заминат, а след това още по-лесно ги държат в подчинение ", обобщава Добряна.

Често се предлага заплащане, при което не е ясно дали ще има удръжки и осигуровки. Така дори при трудова злополука няма кой да им покрие медицинските разходи, а те са много високи. Важно е работниците да имат договор, който дава и осигурителен, и трудов стаж, съветва експертът. И още - да не подписват документи, които не разбират.

В случай на нужда потърпевшите могат да се свържат с комисията, вкл. на нейната фейсбук страница.

Снимки: IOM Bulgaria и Фейсбук страница на Националната комисия за борба в трафика на хора

Следете новините ни в GoogleNews