Църквата почита днес Св. велик княз Владимир. Имен ден празнуват Влада, Владена, Владилен, Владилена, Владимер, Владимир, Владимира, Влад, Владо, Влада, Влайко, Владимира и Господин.

Владимир е древно славянско име и означава "велик владетел".

Владимир I (956-1015) е третият син на великия княз на Киевска Рус Светослав. И макар че бабата на Владимир, Св. Олга, била християнка, самият той е възпитан с езическата вяра. Като трети син на княза - не му се полага титла, но през 980 г. той се възползва от войната между по-големите си братя Олег и Ярополк и става Велик княз на Киевска Рус. Малко по-късно, за да постигне съюз с византийския император Василий II, приема християнската вяра и покръства цяла Киевска Рус.

Църквата почита днес и паметта на мъчениците Кирик и Юлита.

Св. Юлита овдовяла на млади години, тя имала син Кирик. Живеела в Икония (област Ликаония) и цяла била предадена на Христовата вяра. Своя син тя кръстила веднага след рождението му, а като станал на три години, научила го на вяра и молитва, доколкото едно дете на такава възраст може да възприеме.

Когато при Диоклетиан настанало гонение и в Ликаонската област, Юлита взела тригодишния си син и с двете си верни слугини избягала в Селевкия. Когато започнали и тук да преследват християните, тя отишла в Килийския град Тарс. Но и тук не могла да се скрие и скоро била изведена със сина си на съд. Управителят я попитал за нейното име, род и отечество. Тя се нарекла само християнка. Управителят тогава й отнел сина и заповядал да я бият с волски жили. Детето жално гледало майка си, плачело и искало да се изтръгне из ръцете, които го държали. Управителят се опитал да го погали, но Кирик с висок глас извикал: "Аз съм християнин, пусни ме при мама!". И взел с ръчичките си да драска управителя, като отвръщал лице от него.

Озлобеният управител го блъснал от своето високо седалище. Кирик паднал надолу и удряйки главичката си по каменните стъпала, обагрил това място с кръвта си и предал Богу своята света и невинна душа. Виждайки как Кирик пострадал преди нея, св. Юлита се изпълнила с радост и поблагодарила на Бога, загдето нейният син се удостоил с мъченически венец. След много мъки и Юлита била посечена с меч. Това станало в 304 година.