"Вяра" на Никола Вапцаров се падна на матурата за 12 клас

Последна промяна на 21 май 2018 в 12:58 9897 1

Интерпретативно съчинение или есе по стихотворението „Вяра“ на Никола Вапцаров пишат дванадесетокласниците на днешната матура по български език и литература, съобщи "Дарик". Формулировката на темата ще стане ясна малко по-късно. 

На националното външно оценяване за 7-ми клас пък се падна преразказ върху откъс от романа „Седем хайдути и едно магаре“ на Бранислав Нушич.

След 16.00 ч. на сайта на Министерството на образованието ще бъдат публикувани изпитните варианти и ключ с верните отговори и за двата изпита.

Писмените работи на зрелостниците ще се сканират и ще се изпращат в изпитни центрове, което прави оценяването по-лесно и по-бързо.

Разделянето на изпита на модули е причината за намаляване на преписването, считат от просветното министерство. Дали ще е така и тази година, ще стане ясно по-късно днес. Над 10 000 квестори следят за реда в изпитните зали.

Засега няма сигнали за изтичане на информация. Таня Михайлова увери, че министерството е взело мерки за сигурност за днешните изпити в 12-и и в седми клас.

Зрелостниците, които се явяват на матура днес, са малко над 55 000, а седмокласниците близо 57 000. Резултатите от матурата на дванадесетокласниците трябва да са готови до 13 юни, а тези от националното външно оценяване в 7-ми клас до 6 юни.

Вяра

Вяра

Ето – аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! –
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!

Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
"Как, искаш ли час да живееш?"
Веднага ще кресна:
"Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!"

За него – Живота –
направил бих всичко. –
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.

Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.

Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.

Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? –
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.

Какво ще остане
от мене тогава? –
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право –
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.

Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?

А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! – Не струва! –
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

2666

1

Hissarion

21.05 2018 в 13:43

Повече от ясно е, че лирическият герой говори за увереността си в положителната възвращаемост на своя хайп-дривън стартъп.