Днес е Велика събота, последният ден от Страстната седмица преди Възкресение Христово.

Това е денят, в който след страданията и мъчителната си смърт, Исус бил свален от кръста от двама от най-верните си последователи – Йосиф Ариматейски и Никодим, обвили го в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Невярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би апостолите да откраднат тялото на Исус, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самият гроб запечатали.

Духът на Исус отишъл в ада и там разбил оковите, за да открие отново за хората пътя към рая. Този акт символизира милостивото всеопрощение, любовта и човеколюбието на Сина Божий.

Църквата прославя Велика събота като "най-благословения седми ден". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Днес е последният ден, в който яйцата трябва да бъдат боядисани. 

Християните почитат на 23 април света мъченица Александра и св. мчк. Лазар Български.

Света Александра била съпруга на император Диоклетиан и изповядвала езическите ритуали. Тя станала свидетел как измъчвали Свети Георги, а той останал с несломена вяра. Видяла как Господ изцерявал неговите рани и той отново бил невредим. Свети Георги не изпитвал никакъв страх и открито казвал на своите мъчители, че е християнин и вярва в Христа. Света Александра видяла и как мечът убил младия смел войн Свети Георги. Тя станала християнка. 

Не минало много време и император Диоклетиан открил, че и неговата съпруга е християнка. Затова я изпратил в тъмница. Въпреки, че била с царски произход, Диоклетиан не се поколебал да я подложи на мъчения и накрая да я осъди на смърт. И Света Александра била екзекутирана с меч през 303 година. За Света Александра се заговорило отново, след като след няколко века в гръцки манастир открили нейното житие, заедно с канон в нейна чест.

Св. мчк Лазар Български

Свети Лазар бил българин от село Дебелдял на 14 км. от Габрово. Още като момче той оставил родното си място и отишъл в Мала Азия, където бил нает за овчар в село Соми. Като християнин обаче той бил хвърлен в тъмница и подложен на жестоки мъчения. Лазар ги понасял стоически заради вярата си в Христа. Затова бил убит на 23 април 1802 г. на 28-годишна възраст. Над мощите на св. Лазар ставали много чудеса.