Цифровата трансформация в развиваща се Европа

Как технологиите променят по-малките икономики в развиваща се Европа?

Тихата революция се случва в Централна Азия и Източна Европа. Не политиката или философията я водят, а нещо много по-силно: технологиите. С увеличаването на конкуренцията по целия свят и еволюцията на секторите, по-малките икономики намират нови методи за растеж чрез цифрова трансформация.

Иновации като електронно управление и финтех решения променят начина, по който страни като България, Румъния и Узбекистан съперничат на глобалния пазар.

Дълго време се говореше само за цифровото напредване в Западна Европа и Северна Америка. Но сега вниманието се насочва на изток. Платформи като Spot.uz показват колко бързо растат технологиите и как нови идеи се появяват в Централна Азия и Източна Европа.

Развиваща се Европа, която обхваща Балканите и части от Централна Азия, показва, че размерът и доходите не са фактори за технически растеж. Това се основава на визия, адаптивност и инвестиции в човешкия потенциал.

Движещият се регион

Световната икономика се променя, и по-малките страни вече не могат да разчитат на старите сектори. Автоматизацията и конкуренцията от целия свят оказват натиск върху производството, земеделието и туризма, които са основни източници на доходи за много източноевропейски държави.

Заради това, бизнесите и правителствата използват технологии, за да свършат повече работа и да привлекат повече средства.
Цифрови проекти в България, като системи за електронно управление и автоматизация на данъците, правят правителствените услуги по-лесни за използване и намаляват риска от корупция. София вече е един от най-важните технологични хъбове в Югоизточна Европа благодарение на процъфтяващата IT индустрия.

Румъния също е регионален лидер в разработката на софтуер и киберсигурността. Същевременно Узбекистан и други държави в Централна Азия преминават през собствени цифрови промени. През последните десет години страната е отворила икономиката си, насърчила е предприемачеството и е инвестирала много в интернет инфраструктурата.

Според Spot.uz, основен уебсайт за бизнес в Узбекистан, цифровата икономика на страната е нараснала с повече от 14% през 2024 г. Това се дължи на финтех компании, електронната търговия и износа на IT услуги.

Тази промяна в региона е част от по-голяма тенденция: развиващите се нации вече не следват само лидерството в глобалната IT надпревара; те започват да стават иноватори сами.

Причини за цифровия растеж в икономиката

Цифровата трансформация не е просто модна дума. Тя е начин за малки и средни икономики да оцелеят.

В публичния и частния сектор автоматизацията, изкуственият интелект и анализа на данни могат да направят процесите значително по-гладки.
Финансовата индустрия в България е добър пример. Поради бързото развитие на финтех решенията традиционните банки са принудени да променят начина, по който извършват бизнес. Локални стартиращи компании разработват мобилни банкови приложения, дигитални портфейли и платежни системи, които не отстъпват на тези, създавани от компании в Западния свят.

Отвореното банкиране и системите за цифрова идентичност позволяват на хората да имат достъп до услуги от всяко място, което спестява време и пари.

Финансовият сектор в Узбекистан расте с невероятна скорост в Централна Азия. Стартиращи компании в Ташкент работят с инвеститори от региона, за да изградят цифрови платежни и кредитни системи, които помагат на малките бизнеси и правят достъпа до финансови услуги по-лесен за повече хора.

Подобен напредък се наблюдава и в Казахстан, където правителствени програми насърчават безкасови плащания и технологии на блокчейн.
Всички тези усилия показват, че цифровата трансформация води до повече работни места, по-висок БВП и по-голяма отвореност.

Когато бюрократичните процеси преминават онлайн, има по-малко пространство за корупция. Това е важно за икономики, които все още растат.

Преодоляване на цифровото разделение

Въпреки напредъка, цифровото разделение между големите и малките икономики все още съществува. Процесът често отнема повече време поради селските райони, старата инфраструктура и ограничен достъп до образование.

Например в България интернет покритие в селските райони не е равномерно, което означава, че определени хора не могат да се възползват от цифровите възможности.

В много части на Централна Азия все още има проблеми със скоростта на интернет и достъпа до него.

За да решат този проблем, правителствата инвестират в публично-частни партньорства и програми, подкрепени от ЕС, които помагат на хората да се свързват и да се учат как да използват технологии.

Програми като "Цифрови умения за всички" в България обучават млади професионалисти как да програмират, да защитават компютрите си и да анализират данни.

В Узбекистан образователните реформи вече изискват от училищата и професионалните центрове да преподават IT уроци.
Не само че е справедливо да се затвори този пропуск, но и е необходимо за икономиката. Страни, които не преминат на цифрово, рискуват да изостанат в глобалните вериги на стойност.

Какво прави частният сектор

Частният сектор е този, който води истинските промени, дори когато правителствата създават правилата.

Технологичните стартиращи компании са двигатели на промяната в региона през последните години.

Споделените работни пространства и иновационните лаборатории процъфтяват в София и Букурещ, където стотици предприемачи идват с нови идеи в здравеопазването, логистиката и зелената енергия.

Payhawk, български стартап, е една от най-бързо растящите финтех компании в Европа. Това показва, че новите идеи могат да процъфтяват в малки пазари.

IT паркът в Ташкент, Централна Азия, привлича инвеститори от региона и от цял свят. Паркът предлага данъчни облекчения, менторство и глобални партньорства, които подкрепят растежа на стартиращи компании извън региона.

Този модел показва как новите пазари могат да създават цифрови екосистеми от нулата.

Как COVID-19 ускори промяната

Пандемията, въпреки че беше разрушителна, послужи като значителен катализатор за цифровото развитие.

Правителствата, училищата и компаниите трябваше да преминат онлайн заради ограниченията.

В България телемедицината и дистанционното обучение станаха стандарт. Компании, които никога не са мислили за електронна търговия, започнаха да разчитат на нея, за да останат в бизнеса.

В Централна Азия, страни като Узбекистан внедриха онлайн платформи за държавни услуги, регистрация на бизнеси и управление на данъци.
Проучвания в региона показват, че степента на цифрово приемане се е увеличила с повече от 30% по време на пандемията в Източна Европа и Централна Азия.

Тази бърза промяна показа една проста истина: цифровите инструменти вече не са опция; те са основата на съвременната икономика.

Работейки заедно между Европа и Азия

Цифровата революция отваря нови възможности и за дипломацията. Общите интереси в технологиите, образованието и иновациите сближават Балканите и Централна Азия.

България и Узбекистан вече обсъждат сътрудничество в подкрепа на стартиращи компании и обучение по IT.

ЕС също иска да свърже тези региони чрез търговия и финансови програми. Програмата „Цифрова Европа“ подкрепя киберсигурността, иновациите и цифровото управление, области, от които Централна Азия може да се възползва.

Цифрови медии и обмен на информация

Цифровата трансформация не е ограничена само до икономиката; тя променя и медиите.

В Узбекистан платформи като Spot.uz следват подобен модел, предоставяйки прозрачни, базирани на данни анализи на икономическите тенденции.

Тези медийни издания създават мостове между регионите и насърчават обмена на идеи, което е основен елемент за устойчивия цифров растеж.

Проблеми и възможности

Не е лесно да се постигне пълна дигитализация. Основни предизвикателства включват:
• Регулаторна несигурност
• Заплахи за компютърната сигурност
• Оток на мозъци

Правителствата трябва да създадат условия за иновации и да осигурят защита на личните данни на хората, за да преодолеят тези проблеми. Образованието трябва да се променя по-бързо и да включва цифрови умения на всички нива.

Малки икономики, големи възможности

Големите сили нямат избор, освен да преминат към цифрово. Това е път към независимост, прозрачност и конкурентоспособност.

От технологичните стартиращи компании в София до иновационните паркове в Ташкент, пише се нов регионален разказ, такъв, който поставя знанието над ресурсите и креативността над конформизма.

Ако този импулс бъде запазен, тази част от света може да стане един от най-динамичните цифрови региони през следващото десетилетие.

Следете новините ни в GoogleNews