Тъжна статистика: 30% от българите изобщо не четат книги

За повече от 80% от българите четенето на книги е важно, сочи проучване на агенция "Тренд" по поръчка на в. "24 часа". Изследването е свързано с това колко и какво чете българинът.

Социологическото проучване е направено в периода между 12 и 18 май 2025 г. чрез пряко полустандартизирано интервю "лице в лице" с таблет сред 1001 души на възраст 18+.

Според данните за 42 на сто от анкетираните четенето на книги е изключително важно, а за още 41% е по-скоро важно. За седем на сто не е важно, за още 6 процента изобщо не е важно, а други четири на сто не могат да преценят.

В същото време четирима от всеки десет души - 43%, признават, че през последната година не са прочели нито една книга. Делът на хората, които не са прочели книга през последната година нараства с възрастта и достига половината сред тези над 70 г., посочват социолозите, цитирани от БТА. Сред висшистите този дял е значително под средното ниво.

Между една и три книги за годината са прочели 24 на сто от запитаните, между четири и шест – 16%, между седем и 10 – 7 на сто и над 10 книги – девет процента.

Основната причина сред тези, които не са чели книги през последната година, е липсата на интерес - 43%, следвана от липсата на време – 34 на сто. За 7% отговорът е, че имат проблеми със зрението, 4 на сто обявят, че имат финансови спънки. 11 процента от анкетираните са избрали отговора "Не мога да преценя".

Липсата на интерес е силно изразена сред най-младите – под 30 г., сочат данните на "Тренд".

Четенето на хартиен формат на книги остава най-предпочитан сред българите - 61%. Малко над една пета – 21 на сто, предпочитат електронните книги. Изборът до голяма степен се влияе от възрастта: при най-младите двата формата са почти еднакво разпространени, докато с напредването на възрастта хартиените издания все повече доминират, а интересът към дигиталните намалява. Аудиокниги слушат 4% от българските граждани, допълват социолозите.

Почти една трета - 30%, заявяват, че изобщо не четат книги. Това са предимно по-възрастните, ниско образованите и жителите на селата.

Най-предпочитаните литературни жанрове са криминалните романи и трилъри - 24%, съвременната художествена литература – 23 на сто, историческите романи - 22%, класическата литература – 22 на сто, и любовните романи - 20%.

За избора на книга най-често важна е препоръка от приятел, познат или роднина – посочват 49% от пълнолетните българи. Малко над една четвърт – 26 на сто, се ориентират по заглавия в книжарниците, а почти една пета - 19%, разчитат на информация от социалните мрежи. По-специализирани източници, като рецензии, блогове и литературни сайтове, се споменават от 13 на сто. На информация в медиите се доверяват 11%, а 7 на сто следват препоръки, получени в учебна среда или на работното място.