Църквата почита днес св. Св. Тихон Задонски.

Той се родил през 1724 г. в бедното семейство на църковния служител Сава Кирилович Соколов, село Короцка, Новгородска губерния. В светото кръщение получил името Тимотей. Баща му умрял твърде рано, а майка му едва смогвала да изхрани своите сирачета - четири сина и две дъщери.

Когато Тимотей пораснал, майка му успяла да го настани в Новгородското духовно училище, което две години по-късно било превърнато в духовна семинария. Завършил образованието си с пълно отличие през 1754 г., той веднага бил назначен в същата семинария за преподавател по гръцки език и риторика.

През 1758 г. приел монашеско пострижение с името Тихон и наскоро бил ръкоположен за йеромонах, а през 1759 г. назначен за ректор на духовната семинария в Твер.

Той бил ръкоположен за епископ в Петроградската катедрала "Св. Петър и Павел" като викарий на Новгородската епархия, назначен бил и за Воронежки епископ.

Високо благочестив, св. Тихон не можел спокойно да гледа разпуснатостта, която заварил в епархията. Той се заел да стегне дисциплината в църкви и манастири, сред свещеници и монаси и успял за кратко време да постигне твърде много.

Но здравето му продължавало да се влошава и Св. Синод го освободил от Воронежката епархия. Св. Тихон се прибрал на усамотение и подвиг в Задонския манастир "Св. Богородица", на 95 км от гр. Воронеж. Неговият голям подвиг се състоял в постоянен пост и молитва, строго нравствен живот, непрестанна благотворителност при малкото възможност в неговото положение и най-вече - в "златословесните писания", които написал в съзерцателния покой на манастирското усамотение.

През 1770 г. започнал да пише своя известен труд "За истинското християнство". Това е изложение на християнското нравоучение. В него личи дълбокото познание на Св. Писание и тънкото проникновение в Христовата православна вяра. А през 1777 г. започнал своето дивно творение "Духовно съкровище, събирано от света".

Като оставил на своята Църква и народ безценно писмено съкровище - творенията му наброяват 16 тома, св. Тихон, изпълнен с преизобилна Божия благодат и чудеса, завършва земния си живот на 13 август 1783 година.

През 1846 г. при поправка на централната манастирска църква мощите му били намерени нетленни. 78 г. след смъртта му, той бил канонизиран от Руската православна църква.