Ще дойде краят и на тази лъжа

Българската православна църква все повече придобива облик на „държавна църква“ по модела на Московската патриаршия.

Преди няколко месеца президент и политици застанаха твърдо на страната на патриарха по отношение на регистрацията на почти никому известната дотогава Българска православна старостилна църква.

От трибуната на Народното събрание станахме свидетели на почти религиозни дебати, в които депутатите мъдреха определение за „православен“ и коя църква е единствено „каноничната“ и имаща право единствено да представлява източното православие в България.

Приеха се промени в Закона за вероизповеданията. Тези промени приближиха на практика Българската патриаршия до статуса на „държавна църква“. Не мога да не се сетя за Юстиниановата теория за симфонията между Църквата и Римската империя, символ на която става двуглавият орел, който после се пренася и в Руската империя, имаща претенциите да бъде „Трети Рим“.

Политиците имат проблем с гражданското доверие? Малко хора отиват до урните? Ще се обърнем към Църквата, ще направим PR-акция на неин гръб, пък ще помолим епископите да се снимат с нас, да присъстват на конференциите ни, да кажат две-три думи пред своите пасоми за инициативите ни – така си представям опростено „търговската сделка“, която се ражда в главата на управниците ни.

Темата с българските старостилци се изтърка сравнително бързо – „всяко чудо за три дни“.

Следващата кукичка бяха позабравените вече спорове за въвеждането на религиозно образование в българските училища. Както проливен дъжд пълни и най-малките пукнатини по закърпените ни след безкрайните ремонти асфалтови пътища, така заваля и подкрепа към представителите на БПЦ от важни „клечки“ в държавата.

Хора като и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов и Янка Такева от учителския синдикат застанаха твърдо зад намеренията на патриарх Даниил да въведе редовен предмет религия в училище.

В последните години се нароиха твърде много „благочестиви“ политици, които обаче нямат реална представа за същността на Църквата и като цяло за християнството („По плодовете им ще ги познаете“).

Докато ГЕРБ публично подкрепят съмнителна в своето съдържание петиция за въвеждане на редовен предмет „Религия-Християнство-Православие“ в училище, а от „Възраждане“ публикуват възторжени статуси за красотата и величието на храма на Въоръжените сили в Москва, темата за обучението по религия все повече изгубва своя чисто богословски характер дори сред редиците на БПЦ.

На форума, свикан от Министерството на образованието, в НДК от името на Църквата се изказват хора, които представят православието като „християнство без Христос“. Проповядват по същество политическа идеология, която трябва да бъде следвана, но която няма общо с Евангелието и завета на Спасителя.

В определени среди сред миряните и клира на родната ни църква от няколко месеца си личи страшна по своята същност подмяна на вярата в Христа с култ към личността на новия български патриарх, към „руския свят“, към човеконенавистни по същината си идеологии, които милитаризират религията, а православието става „,православизъм“.

„Живеем в свят на очевидно добро и очевидно зло“, наскоро коментира световните процеси в една своя публикация проф. Калин Янакиев. Грозното, гротескното, по своята същина антихристиянското е „слонът в стаята“, който мнозина се правят, че не забелязват.

За да не ме обвините в празнодумство, ще дам конкретен пример за този нов култ към личността, който църковният болшевизъм се опитва да изгради в съзнанието на православните християни в България.

Свещеник от гр. Шумен пише на стената си във фейсбук:

„Подкрепата към Патриарха не е въпрос на лично мнение или политически вкус - тя е въпрос на вярност към самия Христос, Който е основал Църквата Си върху апостолите и техните приемници“.

Такава гротескна лъжа, облечена в привидна истина, скоро не бях чела! Не е това християнското учение. Да обличаш политически послания в дрехите на добре известни християнски истини (че Христос е основал Църквата си върху апостолите и техните приемници) не е послушание, нито пък е в духа на отците на Църквата. Такъв тип политически „проповеди“ са твърде опасни, защото извращават същността на християнската вяра.

Какво следва оттук нататък, питам се аз? Събор за „българския свят“ по примера на съборите за „сръбския“ и „руския свят“? Тотално милитаризиране на Българската православна църква и пълно национализиране на християнството? Религиозно образование в стил „Основи на православната култура“ като в Русия?

Тоталитаризмите се изграждат на лъжа. Те не зачитат личността на човека. Разликата между тях и християнството е от земята до небето. Това, което ме успокоява, е, че всяка лъжа и манипулация си има край. Ще дойде краят и на тази. А с нея ще рухнат и всички идоли – включително и в Църквата. 

Следете новините ни в GoogleNews