Табелата на паметника на съветската армия в центъра на София да бъде сменена, преди страната ни да поеме Председателството на Съвета на Европа догодина. 

За това настоява общинският съветник от ДСБ Марта Георгиева в писмо до столичния кмет, председателя на СОС и зам.-кметът по култура и образование. 

Към настоящия момент, докато в демократичните страни градската среда се декомунизира, в нашия град най-централното място продължава да е окупирано от най-яркия символ на потисничество и създава погрешното впечатление, че ние, българите, се прекланяме пред терора и пред собствените си насилници. Нещо повече, надписът "На Съветската армия освободителка от признателния български народ", който стои непроменен 28 години след падането на Берлинската стена, поставя въпроса ние още ли не сме свободни да наречем нещата с истинските им имена, а робуваме на фалшификацията на собствената ни история, пише Георгиева. 

Този надпис създава масова заблуда у младите хора, които не са съвременници на репресиите и никога не са изучавали история на комунизма в училище, че „това е паметник на тези, които са ни освободили от турците". Далеч съм от мисълта, че след толкова години бездействие, този монумент ще може да бъде преместен за месец преди българското председателство на Съвета на Европейския съюз, но времето е достатъчно да изпълним една просветителна и хуманна задача като на мястото на изкривяващия историята ни надпис поставим информативно-указателна табела, показваща каква е истинската роля на Съветската армия за България. 

По-този начин ще покажем, че образованието (и то в хуманност) е приоритет за управлението на Столична община и Столичен общински съвет. След като като институции допринесем за утвърждаването на истината за българската история, младите хора сами ще поискат този символ на лъжата и насилието да бъде демонтиран и ще улеснят задачата ни по изпълнение на тази благородна патриотична мисия, убедена е Марта Георгиева.  

Паметник на Съветската армия

Паметникът е създаден от колектив с ръководител скулптора Иван Фунев, и автори-архитекти - арх. Данко Митов, арх. Иван Васильов, арх. Любен Нейков и арх. Борис Капитанов. Автори скулптори са Иван Фунев, проф. Любомир Далчев, Мара Георгиева, Васка Емануилова, Васил Зидаров и Петър Дойчинов. Художник-график е Борис Ангелушев. 

История на паметника 

Паметникът на съветската армия е открит на 7 септември 1954 г. в Княжеската градина на мястото на съществуващите ботаническа градина, алпинеум и царската детска градина. 
Дискусиите за неговото създаване в Столична община и Министерски съвет започват още през 1946 г. Ясно формулираната по време на обсъжданията цел на издигането на паметника е била той да доминира и „да бъде на централно място, за да се минава постоянно покрай него и да упражнява своето политическо-възпитателно значение".

На 18 март 1993 г. Столичният общински съвет приема решение за демонтиране на паметника, чието изпълнение е възпрепятствано от Министерство на вътрешните работи. Решението на Столичния общински съвет не е изпълнено до този момент, но и не е отменено.