Ректорът на СУ: Безобразието се превръща в традиция - политиците пак се наредиха преди нас на шествието

Последна промяна на 24 май 2019 в 16:14 5051 0

Снимка uni-sofia.bg

"На този светъл празник няма да коментирам за втори път поведението на политиците, които пак се наредиха преди нас на шествието. Ще кажа само, че безобразието се превръща в традиция. През тази година имах много време да мисля защо се получава така и стигнах до извода, че те не са злонамерени. Повечето от политиците просто никога преди да станат политици не са участвали в шествието и затова не знаят традиционния ред."

Това заяви ректорът на Софийския университет "Св.Климент Охридски" проф. Анастас Герджиков в словото си по време на академичното тържество в Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.

"Разбира се, имаше и изключения. Нашият приятел Явор Нотев, който е бил винаги с нас отпреди да стане политик, се опита да ги вразуми, но както ще чуете след малко в поздравителното ми слово – култура и духовност не се наливат насила. Винаги традиционният ред е бил следният – най-отпред върви българското духовенство, което и сега е сред нас, след него вървим ние, а после цялото българско гражданство, което обича светлия празник" - обясни ректорът на Софийския университет.

Проф. Анастас Герджиков приветства всички в Аулата на 24 май – празника, на който честваме делото на небесните покровители на Европа Светите братя Кирил и Методий, на просветата, науката, културата и духовността.

Той отбеляза, че днес е много по-трудно да отговорим на въпроса „Каква просвета?“, отколкото преди няколко десетилетия, защото сега имаме много повече възможности, но те поставят пред нас и много повече въпроси.

"Преди 30 години написах дипломната си работа на пишеща машина, защото компютрите не бяха достъпни. Интернет беше създаден, но никой не беше чувал за него. Мобилните телефони не съществуваха, а сега смартфонът в ръката ни е много по-мощен от тогавашните компютри. Дистанционното обучение представляваше учебници и материали, изпратени по пощата. И най-смелото въображение не можеше да си представи социалните мрежи. Японски фирми се отказваха да създават изкуствен интелект поради убеждението на водещи учени, че това е принципно невъзможна задача", отбеляза проф. Герджиков.

Той добави, че придобивките от последните 30 години не са просто технически удобства. Това са открития и изобретения, които промениха начините, по които се информираме, учим, работим, правим изследвания, събираме и съхраняваме данни, четем, слушаме музика, гледаме филми, общуваме помежду си.

По думите на ректора, няма сфера на живота, която да не е засегната от тази революция – личният и професионалният ни живот, работата в завода и в изследователската лаборатория, средствата за комуникация и транспортните средства, стоките и услугите, туризмът, спортът и развлекателната индустрия, сигурността и опасностите пред нея и така до безкрайност.

Проф. Герджиков изтъкна, че бъдещето на съществуващите професии е неясно. Автоматизацията, роботизацията и изкуственият интелект ще изместят човека от едни професии и ще направят излишни други. Ще възникнат нови професии, които сега не съществуват:

"В тази ситуация ми се струва недалновидно желанието на някои работодатели да получат от образователната система готови работници, обучени да извършват конкретна работа. Машината, която умеят да управляват, след няколко години ще изчезне, а много е вероятно след нея да изчезне и цялата индустрия, от която е част", отбеляза ректорът.

Той подчерта, че истинският въпрос на съвременното образование е какви знания и умения има смисъл да се дадат на младите хора.

"Разбира се, трябва да обсъждаме как да използваме новите технологии в обучението, какви методи да прилагаме в образованието, как да изглеждат класната стая и аудиторията, учебните помагала и техническите средства, дали изобщо има смисъл да даваме знания, които могат да се добият от другаде, а и бързо остаряват, или да наблегнем повече на меките умения и способността за учене".

Проф. Герджиков изтъкна, че все пак основният въпрос остава този: Кои са непреходните ценности и неостаряващите знания, от които има и ще има нужда всеки човек, независимо от технологичните промени и меандрите на пазара на труда?

Според него тези въпроси още нямат решение и предизвикват по цял свят сериозен дебат на педагози, технократи, философи, футуролози, политици, родители или просто мислещи хора.

Сигурен съм, че изкуственият интелект скоро ще се научи да отсява истинските от фалшивите новини, но никога няма да съумее да открие истински ценното за човека в морето от информация, отбеляза проф. Герджиков и допълни: „Можеш да симулираш интелект, но не можеш да симулираш духовност“.

Ректорът посочи, че затова днешният празник е толкова обичан и ценен – всички усещаме дълбоко в себе си, че културата и духовността са най-човешкото – това, което никой не може да ни даде наготово или да ни отнеме насила.

По традиция в рамките на академичното тържество по повод 24 май бяха наградени победителите в Националния литературен конкурс за стихотворение и разказ на Фондация “Св. Климент Охридски” за студенти с българско гражданство, обучаващи се у нас и в чужбина. Конкурсът е учреден по инициатива на проф. Боян Биолчев и със средства, дарени от него и през 2019 година се провежда за тринадесети път.

Проф. Боян Биолчев благодари на всички, дошли в Аулата на празника. "Винаги съм бил убеден, че всички познания, лишени от емоция, непречупени през истинската същност на чувстващия човек, звучат кухо или самостоятелно, но самотно. Литературата прави видимо времето. Тя е единствената, мисля, че и химията не може да го направи, която успява да синтезира и да изкристализира времето, за да може да разбираме и тези, които са били преди нас какво са чувствали, и тези, които ще бъдат. И колкото по-талантлива е тя, толкова по-голям е нейният обсег" - каза проф. Биолчев.