Асоциация "Активни потребители" направи тест на питейната вода и обяви резултатите на сайта си. Те показват, че близо 50% от водата в изследваните проби е замърсена, включително с активен хлор, нитрати и фекалии.

Публикуваме анализа с незначителни съкращения.

В нашето проучване са анализирани 52 проби събрани от 29 града. Резултатът показва, че в 39% (20 от 52) от пробите или в близо 50% (14 от 29) от включените в проучването градове има един или повече замърсители в питейната вода. Там се наблюдават и потенциални проблеми с други показатели, в така наречения жълт сектор – това са стойности близки до максимално допустимите. Установеният процент на отклонение от стандартите е изключително висок, например в достъпните данни предоставени от ВиК дружествата и контролните органи, усреднено се докладват само около 1% такива.

В 21 проби от 11 града един или повече показатели са в предупредителния (жълт сектор), което означава, че замърсителите доближават разрешените пределни стойности. При определени обстоятелства, например обилни дъждове, съпроводени със замътване на водоизточниците, или при намаление на дебитите по време на засушаване стойностите на тези замърсители могат да превишат максимално допустимите и потенциалната опасност да се превърне в реална.

От таблица (1) се вижда, че само в 11 проби (21% от всичките 52) от 4 града (14%) няма абсолютно никакви замърсители (червено маркирани) или подозрение за такива (маркирани в жълто). Населените места без проблеми с питейната вода са Етрополе, Враца, Монтана и Панагюрище. Трябва да отбележим, че за някои от тези градове, например Враца и Монтана, имаше многобройни сигнали за присъствие на тежки метали, които за щастие не се потвърдиха.

На другия полюс, с най-замърсена вода, са населени места като Ботевград (3 несъответстващи показателя), Димитровград (2), Костинброд (2), Златица (2) и др.

Активен хлор

В таблица (2) е направено обобщение на проблемните проби според вида на замърсителя. Най-многобройни са случаите с установено високо присъствие на активен хлор – в 9 проби (17,3%). В други 16 проби (30,8%) се измерват гранични нива, между 0,1 – 0,3 мг/л, което означава, че може да се допусне, че в част от тръбите неговата концентрация реално също надхвърля установения лимит от 0,4 мг/л. Замърсяването с хлор има без никакви колебания човешки произход. Прехлорирането е следствие от неправилно дозиране от страна на операторите на водоснабдителните дружества.

Хлорът под формата на различни препарати се използва от векове за дезинфекция и в наши дни той все още е най-разпространеното вещество за борба с патогенните микроорганизми. В България с хлор се третират всички питейни води. Прилаган по правилен начин от ВиК дружествата, той е ефективно средство за обработка на водите. За съжаление, хлорът освен това е и опасен токсичен химикал. Предозирането на препарата създава много повече проблеми за здравето на потребителите от тези, които решава. В концентрации над 0,4 мг/л хлорът е токсичен. В Исперих през 2011 г. 35 деца бяха хоспитализирани след прехлориране на питейната вода от местното ВиК.

Системното надхвърляне на разрешените лимити има много по-опасно и невидимо последващо въздействие. Във високи концентрации хлорът взаимодейства с органичните съединения във водата което води до образуване на карциногенни вещества. Нещо повече, хлорът повишава корозията по водопреносната мрежа и по този начин увеличава количествата на тежките метали, които също имат карциногенно действие. Корозиралите тръби водят до загуби на вода, но също така пропускат допълнителни външни замърсители, най-вече патогенни микроорганизми.

Прехлорирането на водите е опасно и с дългосрочни ефекти за човешкото здраве. За съжаление, резултатите показват, че около и наднорменото замърсяване с активен хлор е най-разпространеният проблем в питейната вода на България. При наличието на автоматизирани системи за дозиране и измерване в реално време на съдържанието на активен хлор, съществуването на подобен проблем е абсолютно недопустимо. Това е индикация за сериозни пропуски в процедурите за контрол на безопасността, обучението и мотивацията на ръководствата и персонала на ВиК операторите. Належащи са спешни мерки от страна на Министерство на здравеопазването и местните власти, за да се спре здравният риск за гражданите, породен не от природни фактори, а от човешка безотговорност.

Индикаторни и потенциално патогенни микроорганизми

Изследвани са два задължителни показателя – колиформи и Еscherichia coli. От таблицата се вижда, че присъствие се установява в 7 и 4 проби съответно от 6 града - София, Ботевград, Ловеч, Димитровград, Златица и Костинброд.

Наличието на тези микроорганизми в питейната вода е индикатор за фекално замърсяване.

Обикновено колиформите и бактериите от вида Еscherichia coli не са опасни за здравето на хората. При определени обстоятелства обаче някои щамове на Еscherichia coli стават патогенни. В световен мащаб има хиляди смъртни случаи годишно предизвикани от Еscherichia coli, поети чрез храната или водата. Освен това наличието на тези бактерии е индикатор за потенциалното присъствие в питейната вода на други по-опасни патогени, като дизинтерия, тиф, холера, някои вируси и др.

Основните източници на микробиологични замърсявания са два: повърхностните водоизточници (каквито са повечето в България), и локални просмуквания във водопреносната мрежа. Отстраняването на бактериите от водата става основно в пречиствателните станции чрез обработка на водата с хлор, озон, или UV лъчение, и филтрирането през пясъчни или мембранни филтри. В България се използват хлорирането и филтриране през пясъчни филтри. Последващият контрол на микроорганизмите в тръбите се осъществява посредством допълнително хлориране и най-вече поддържане в изправно състояние на водопреносната мрежа, без течове и просмуквания от околната среда.

В изследването се наблюдават микробиологични проблеми в 7 проби от 6 града. Заради ограничения обем и еднократното вземане на проба е невъзможно да се установи източникът на това замърсяване и съответно да бъдат предложени препоръки за неговото отстраняване за всеки един от проблемните населени места. Това е задължение на местните ВиК дружества и се надяваме гражданите и контролните органи да упражнят натиск в тази насока.

Нитрати

Наднормено количество нитрати (50 мг/л и повече) се установяват в 4 проби от 3 града - Видин, Димитровград и Пазарджик. Тревожно висок е броят на пробите в предупредителния (жълт) сектор. В 20 от тях, събрани от 13 населени места, се измерват стойности от 5 до 49 мг/л. Тези резултати показват, че съдържанието на нитрати в питейните води е сериозен проблем за България.

В над 90% от случаите основен източник на нитрати е човешката дейност и по-специално селското стопанство. Използваните в земеделието синтетични и органични торове се просмукват в почвата и замърсяват водоизточниците. Повечето проблемни проби са именно от градове с развито земеделие в околностите. В България от 2008 г. е в сила Наредба 13/2007, с която се уреждат редът и начинът за установяване, ограничаване и предотвратяване на замърсяването на водите с нитрати от земеделски източници и правата и задълженията на компетентните органи в тази връзка.

"За съжаление, базирайки се на нашите тревожни резултати, сме песимисти относно реалното приложение на тази наредба", пишат в анализа си от "Активни потребители".

Пречистването на питейната вода от нитрати е специфичен процес. Обикновено това се прави с йонообменни колони. В България няма нито една пречиствателна станция с рутинно приложение на този процес, нито има опит от персонала в неговото прилагане. Модернизирането на съществуващите съоръжения е скъп инвестиционен процес, но в дългосрочен план може би е единственото правилно решение за някои земеделски региони като Пловдив, Пазарджик и др.

Алтернатива, а и допълнение към усъвършенстването на пречиствателните станции, е реалното прилагане на Наредба 13 която предвижда строг контрол върху използването на торове в растениевъдството. При всички случаи решението на проблема с нитратите не е по силите на ВиК операторите, а изисква политическа воля от правителството и местните власти, допълват от Асоциацията.

Тежки метали

В изследването са включени 5 тежки метала – желязо, манган, арсен, олово и мед. Основен източник на изброените тежки метали са водоизточниците. В по-малка степен замърсявания могат да отделят от корозирали тръби, или като следствие на последвалите просмуквания от околната среда.

Само в 2 от 52 проби се отчита минимално повишение в съдържанието на желязо в Ботевград и Шумен, а други 4 проби са предупредителния жълт сектор. Профилът на замърсяванията показва, че вероятно се дължат на корозия на тръбите. В нито една проба не се установява наднормено, или предупредително (в жълтия сектор) количество на манган, арсен и мед.

"Нашият анализ на тежки метали далеч не е пълен и не трябва да послужи като извинение или успокоение. Пробовземането е извършено на практика при идеални климатични и хидрологични условия. Например, есенните валежи водят до замътване на водите и като следствие до повишаване на разтворимите тежки метали над допустимите количества, особено желязото и мангана. Това е добре проучен, но още не напълно решен проблем. Освен това, ние имахме ограничение в броя на изследваните метали. Извън анализите са останали специфични местни замърсители, например нивата на 6 валентен хром във водите на Плевенска област, съдържанието на никел, кадмий и др."

Олово

В 16 проби (30,8%) има съмнение за наличието на около- или наднормено количество олово. То не може да бъде потвърдено, защото когато при извършване на лабораторните анализи се отчита стойности над или около максимално допустимите, пробите се изпращат за потвърждаване в друга лаборатория, чрез използване на различен аналитичен метод. В конкретния случай измерване на олово е извършвано в три отделни лаборатории. За съжаление, има разминаване в получените резултати, което не ни позволява да излезем с категорично заключение, но обоснованото съмнение остава, се казва в анализа.

Смята се, че основен източник на олово е корозията на водопреносната система в регионите, където се използват стари компоненти, несертифицирани откъм съдържание на този елемент. В България проблемът не е добре проучен. Измервания на олово в питейната вода не са включени в постоянния мониторинг на Наредба 9/2001. Доколкото се извършват подобни тестове, те са по-скоро случайни и несистемни, няма обобщение и анализ на резултатите нито на местно, нито на национално ниво. Профилът на замърсяването с олово допълнително затруднява измерването. От друга страна, голяма част от водопреносната мрежа в България е силно остаряла и корозирала, загубите според някои източници достигат 60%. Вместо да налагат строг контрол на корозията и да подменят старите тръби, повечето местни ВиК дружества предпочитат да маскират проблемите с прехлориране на водата, което всъщност само ги задълбочава.

Изброеното до тук подсилва съмненията за наличието на наднормено съдържание на олово в питейната вода и в тази насока трябва да се предприемат спешни мерки.

Изводи и препоръки на "Активни потребители"

Изследването показва сериозни проблеми в снабдяването с питейна вода в България. В 14 от 29 града се установява наличие на между 1 и 3 замърсителя в количества над законодателно регламентираните в страната и Европейския съюз лимити. В други 11 града съдържанието на замърсителите е близо до тези лимити. Голяма част от проблемите (основно прехлорирането) се дължат на неправилна и безотговорна експлоатация от страна на местните ВиК дружества, други са следствие от старата водопроводна мрежа, и/или неглижиране на известни проблеми и реалното неприлагане на действащото законодателство, особено по отношение на нитратите. В тази връзка можем да направим следните препоръки:

Създаване на независим, публичен и прозрачен орган за контрол на качеството и безопасността на питейната вода. Институцията трябва да ползва експертизата на водещите експерти и да извършва тестове на водата по градове, региони и оператори. Задължително е резултатите от контрола да бъдат публикувани в интернет в близко до реално време. Институцията трябва да има всички необходими правомощия за издаване на задължителни препоръки и административни наказания, както и регламентирано взаимодействие с местните власти и правоохранителните органи. В момента регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве имат това задължение, но очевидно това не е ефективно.

Стартиране на постоянна програма за обучение и контрол на квалификацията на служителите и ръководствата на локалните ВиК дружества.

Контрол върху използването на синтетични и органични торове в земеделието. Реално прилагане на Наредба 13/2007 в практиката.

Промени в Наредба 9/2001. Измерването на съдържанието на олово трябва да бъде прехвърлено от периодичния в постоянния мониторинг.

Изработване на дългосрочна стратегия за инвестиции във водния сектор, включително за модернизация на пречиствателните станции и подмяна на остарелите и рискови тръби. Приоритет трябва да имат регионите където се отчитат повишени нива на замърсявания. Във водният сектор трябва да се даде задължително предимство на доставката на качествена питейна вода пред строежа на пречиствателни станции за отпадъчни води.

Тестът

В теста на Българска национална асоциация "Активни потребители" са изследвани 52 проби от обществени чешми в 29 града в България.

Взимане на пробите: август-октомври 2015 г.

Провеждане на изпитването: август-ноември 2015 г.

В проучването е включено:

- лабораторно определяне на 12 показателя - 2 микробиологични (присъствие на индикаторни и потенциално патогенни микроорганизми – колиформи и Еscherichia coli) и 10 химически замърсители (активен хлор, амониеви йони, нитрати, нитрити, фосфати, желязо, манган, олово, арсен и мед);

- визуално отчитане за отклонения по цвят, мътност и присъствие на минерални масла.

Количествените критерии при оценка на всеки един от замърсителите, наименувани в нашето изследване “максимално допустимо количество” (МДК), са представени съгласно изискванията на Директива 83/1998 на ЕК.


Подробно описание на методологията на проучването

Критерии за питейните води

Подборът на показателите за качество и безопасност на питейната вода е направен съгласно изискванията на националното (Наредба 9/2001) и европейското законодателство (Директива 83/1998). В проучването е включено лабораторно определяне на 12 показателя: 2 микробиологични (присъствие на индикаторни и потенциално патогенни микроорганизми – колиформи и Еscherichia coli) и 10 химически замърсители (активен хлор, амониеви йони, нитрати, нитрити, фосфати, желязо, манган, олово, арсен и мед), плюс визуално отчитане за отклонения по цвят, мътност и присъствие на минерални масла. Повечето от тези показатели са залегнали в приложение 2, таблица А на Наредба 9/2001 под термина “постоянен мониторинг”. Редовното отчитане на тези замърсители е задължително за всички оператори на водоснабдителни мрежи – ВиК дружествата. Нашият списък е разширен, в сравнение с постоянния мониторинг”, включено е определяне на повече тежки метали (олово, мед, арсен). От друга страна, няколко показателя от нормативния документ са изключени – pH, електропроводимост и съдържание на алуминий, но те нямат съществена тежест за общата оценка и не представляват директна заплаха за здравето на потребителите.

Количествените критерии при оценка на всеки един от замърсителите, наименувани в нашето изследване “максимално допустимо количество” (МДК), са представени съгласно изискванията на Директива 83/1998 на ЕК.

Избор на градовете и точките за пробовземане

Изборът се основаваше на 2 критерия – брой на жителите и индикации за наличие на замърсители в питейната вода. При проведеното предварително проучване беше използвана информация от научни публикации, доклади на местните ВиК дружества, Басейновите дирекции и контролните органи, а в някои случаи и статии от медиите. Финалният подбор доведе до списък от 29 града, включително повечето областни центрове.

В зависимост от големината на населените места, от всеки град се събираха между 1 и 5 проби. Точките на пробовземане са описани в съответните протоколи. С изключение на 2, всички проби вода са взимани от обществени чешми, или такива намиращи се в общински сгради. Всички източници са вързани към местните водопреносни мрежи поддържани от съответните ВиК дружества. Общият брой на пробите е 52, от 29 града.

Ограничения на изследването

1. Еднократно пробовзимане при идеални климатични и хидрологични условия. Това не позволява да се идентифицират проблемите предизвикани от лошото време, когато натоварването на пречиствателните станции е голямо и те не могат да се справят ефикасно с отстраняване на замърсителите.

2. Малък брой проби от населените места. Възможно е поради това да сме пропуснали локални замърсявания съществуващи в рамките на градските водопреносни мрежи.

3. Непълен списък на изследваните замърсители. В проучването бяха включени само задължителни за отчитане показатели от Наредба 9/2001, плюс известно разширение, касаещо обаче само тежките метали за които имаше многобройни сигнали. Поради финансови ограничения бяхме принудени да се откажем от измерване на пестициди, някои тежки метали, индустриални замърсители (например цианиди, диоксини и др.), сладководни биотоксини и др. Същевременно изследването показа, че в много региони земеделието е сериозен източник на високо съдържание на нитрати, което засилва рискът и от замърсяване на питейната вода с пестициди.

Методи за лабораторно изпитване

Пробовземането от всяка точка е извършено от течаща вода, събирана отделно в стерилни съдове за еднократна употреба (за микробиологичните показатели) и химически чисти стъклени контейнери от сертифициран производител (химически анализи), съвместно от представител на лабораторията и Активни потребители. Всички анализи (с едно изключение) са извършени в лабораторни условия с тестови набори (китове) на компанията Merck, водещ производител на подобно оборудване в световен мащаб. Показателят “активен хлор” е измерван непосредствено, до 1 час след пробовзимането, защото концентрацията на хлора във вода бързо намалява и изчакване за доставяне на пробите в лабораторията ще доведе до неистински стойности. При наличие на замърсители надвишаващи МДК, допълнителни проби са изпращани в две други лаборатории, за потвърждаване или отхвърляне на първоначалните резултати. При анализирането на тежки метали са използвани референтни методи – атомна абсорбция и ICP. Всички резултати са статистически обработени.

Източник: Асоциация "Активни потребители"