Актьорът Досьо Досев, една от емблемите на бохемския Созопол, почина на 88-годишна възраст, потвърдиха БНР и БТА.

Тъжната вест съобщи главният експерт по "Спорт, демографски и етнически въпроси" в Созопол Христо Бардуков: "Созопол и България осиротяха! Напусна ни един велик актьор, добър приятел и голям Човек! Връзките и контактите, които имаше, винаги ги използваше в помощ на хората от града. Той беше влюбен в Созопол и в младите хора. Беше един посланик на щастието и доброто!"

Досьо Досев е починал след обостряне на язва след дълго боледуване. Поклонението пред актьора ще е в Созопол.

Досьо Досев е роден София на 12 април 1934 г., завършва ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” през 1955 г. Играе в бургаския театър в славния период, когато Вили Цанков, Юлия Огнянова и Методи Андонов са режисьори между 1957 и 1961 г. След 3 сезона и роли, които са завоевание в творческата му биография, напуска след разпадането на групата. Част е от състава на Народен театър за младежта София (1961 – 1965) и Театър „София“, на чиято сцена играе над 4 десетилетия.

Снимал се е в близо 70 филма. Сред тях са „Привързаният балон”, „Гибелта на Александър Велики”, „Мъже в командировка”, „Иван Кондарев”, „Масово чудо”, „Вик за помощ”, „Версенжеторикс”, „Пансион за кучета”, „Подгряване на вчерашния обед”, „Принцът и просякът”.

Носител е на наградата „Златен век - огърлие“ и грамота от 2019 година.

Самият Досев винаги е казвал, че се чувства повече гражданин на Созопол и Бургас, отколкото на София, напомня БНР. 

Служебният министър на културата проф. Велислав Минеков написа съболезнователен текст във Фейсбук:

"С огромна болка научих, че е починал големият български творец Досьо Досев.
Той имаше завидна актьорска съдба, защото винаги бе отговорен и ангажиран в изкуството, независимо дали ставаше дума за театър, кино или за малкия екран. Родната ни култура днес повече от всякога се нуждае от хора като него, съчетали в себе си рицарска доблест, младежки дух и проницателен творчески поглед за истински важните неща в живота. Човек и добър приятел, когото всички възприемат много отдавна като доайен, заради мъдростта, с която ни даряваше. Талант, за когото тепърва София и морето ще продължават да спорят, защото всеки желае да бъде в компанията на добрите и силните.
За едно съм сигурен – че Досьо Досев е бил истински щастлив, защото нищо в живота на човека не е такъв мощен извор на щастие, както творчеството. Дълбок поклон!"