Олена Зеленска на корицата на Vogue - портрет на смелостта (интервю)

Иконичното модно списание зае страна и сложи на корицата си жена-герой: първата дама на Украйна. Прочетете цялото интервю в OFFNews

Искра Ангелова Последна промяна на 28 юли 2022 в 10:05 6899 18

Олена Зеленска

Снимка Ани Лейбновиц

Скрийншот от личната страница на Ани във Facebook

В големия, цивилизован свят хората и институциите, дори модните заемат позиция. У нас, имам чувството напоследък, по-скоро са се притаили и не участват. В големия, цивилизован свят хората и институциите се опитват - кой с каквото може - да помогнат в тази война за ценности, война за морал, война за Европейския съюз всъщност. Защото украинците това си плащат с живота - бъдещото си членство в ЕС и свободата си от агресора и терорист Путин. У нас хората и институциите видимо и явно (особено напоследък) искат да излезем от ЕС, да сме си приятели с Путин и да се върнем кой знае къде - вероятно в двора на баба им, до външния клозет, когато са си играли на стражари и апаши с фунийки от добитото с връзки ляво и лъскаво списание Pif, докато техните са гледали руска телевизия на телевизора им Юность.

Това е моят личен отговор на упрека, който вече прочетох: "Що за странна ПР кампания?!" Това не е ПР кампания. Това е журналистика. Има война и всеки - даже модните списания - е длъжен, посвоему, да говори за нея и да отбранява цивилизационния ни избор. Vogue го направиха така, съвършено. Като вместо да сложат на корицата си поредния секси недоял си модел, поставиха там жената-герой на нашето време.

Олена Зеленска застава пред камерата на една звезда - изключителната фотографка Ани Лейбновиц слага снимките с първата дама на Украйна на своята лична страница във Facebook. 

"Да бъдеш на корицата на "Вог" е голяма чест и мечта за много заслужили и успешни хора по целия свят. Единственото, което им желая, е причината за това да не е фактът, че в страната им се води война.
Бих искала да си представите тук, на моето място, всяка украинска жена. Която се бие, доброволства, помага в бежанските лагери, върши си работата докато вият сирените, продължава да изпълнява своите задължения. Тя има правото и заслужава да бъде на кориците на всяко списание навсякъде по света.
Днес всяка от вас, скъпи сънароднички, е лице и корица на нашата страна."
~ Олена Зеленска

ПОРТРЕТ НА СМЕЛОСТТА - ПЪРВАТА ДАМА НА УКРАЙНА ОЛЕНА ЗЕЛЕНСКА

Автор: Рейчъл Донадио

Превод: Искра Ангелова

"Няма измислен сценарий за първите дами по време на война и затова Елена Зеленска пише свой собствен. Съпругата на украинския президент Володимир Зеленски, дългогодишен комедиен сценарист и актьор, винаги е предпочитала да стои зад кулисите, докато съпругът ѝ, който е комик, превърнал се в политик, чието президентство може би ще определи съдбата на свободния свят, е блестял под светлината на прожекторите. Но откакто Русия нахлу в Украйна на 24 февруари, Зеленска изведнъж се оказа в центъра на една трагедия. Когато неотдавна се срещнах с нея в един дъждовен следобед в Киев, където кафенетата бяха оживени дори на фона на честите сирени за въздушна тревога, нейното светло лице и зелено-кафяви очи сякаш отразяваха цялата гама от емоции, които днес владеят Украйна: дълбока тъга, проблясъци на черен хумор, спомени за по-безопасно и щастливо минало и твърда, дълбока национална гордост.

"Това бяха най-ужасните месеци в моя живот и в живота на всеки украинец", каза тя, говорейки на езика на страната си чрез преводач. "Честно казано, не мисля, че някой е наясно как сме се справили емоционално". Това, което я вдъхновява, ми каза тя, са нейните сънародници украинци. "Ние очакваме с нетърпение победата. Не се съмняваме, че ще победим. И това е нещото, което ни кара да продължаваме."

Срещнах Зеленска - в славянските езици имената се определят по пол - в комплекса с президентската канцелария - едно силно охранявано място, до което бях пътувала дълги часове. Тъй като въздушното пространство на Украйна е затворено за граждански полети, пътувах с нощен влак от Полша през местности-свидетели на някои от най-страшните ужаси на XX век. След като влязох в комплекса, преминах през множество контролно-пропускателни пунктове и лабиринт от тъмни коридори, застлани с чували с пясък, покрай много войници. Живот по време на война.

От самото начало тази война се водеше както на земята, така и в информационното пространство, където Зеленски - ловък, телегеничен, земен в прочутите си маслинени тениски - е отличен. Сега, в решаващата нова фаза, когато Украйна се бори за международна подкрепа и нова военна помощ, ролята на първата дама вече не е второстепенна или декоративна. След като прекара първите месеци на войната в укритие, Зеленска, която, както и съпругът ѝ, е на 44 години, се появи пред обществеността, за да се превърне в лице на своята нация - лице на жена, лице на майка, лице на съпричастен човек. Зеленска е начело на нация от цивилни, които за една нощ са се превърнали в бойци на фронта и тя видимо е понесла емоционалния им товар.

"Разбира се, че тя е моята любов", казва президентът Зеленски. "Но тя е и най-добрият ми приятел. Олена наистина е най-добрият ми приятел."

Не е ясно дали Зеленска или съпругът ѝ ще убедят западните съюзници на Украйна да се включат още по-мощно в конфликта, който не предвещава ясно решение и който също така натоварва сериозно световната икономика. В същия ден, в който Зеленска се обърна към Конгреса на САЩ, руският външен министър заяви, че Русия би обмислила разширяване на територията си, ако западните страни предоставят на Украйна повече оръжия с далечен обсег. Междувременно Зеленски иска да изтласка руснаците обратно до границите отпреди 24 февруари, ако не и по-далеч, преди да обмисли преговори с Русия. Украйна настоява, че победата е възможна; изглежда, че Русия няма да се откаже от нито една от териториите, за които е претендирала досега. През цялото време Конгресът и Белият дом на Байдън се движат по тънка линия: предоставят милиарди военна помощ на Украйна, но не желаят да предизвикат постоянна враждебност към Русия. Не искат да се забъркат във вечни войни или да изпратят твърде много оръжия на украинската армия, която може да не е обучена как да ги използва или да ги пази от попадане в руски ръце. В същото време големите европейски държави, особено Германия, са силно зависими от руския газ, като на практика финансират военните усилия на Русия, дори когато предлагат на Украйна военна и техническа подкрепа.

Независимо дали посещението на Зеленска във Вашингтон ще доведе до реални резултати, то напомни за силата на имиджа. А образите са от значение. Тетяна Соловей, бивша редакторка на Vogue в Украйна, която живее в Лондон казва, че появата на Зеленска е била от решаващо значение. "Женските гласове в тази война трябва да бъдат чути, трябва да бъдат представени", казва тя. Зеленска е "първата, която говори за човешките преживявания по време на войната". Първата дама е помогнала на Украйна да заяви собствения си глас. В началото на войната "целият медиен пейзаж беше: "Байдън каза", "Борис Джонсън каза", "Олаф Шолц каза нещо". Какво мислят по-големите играчи за Украйна, какво иска Путин", казва тя. "Нейното присъствие в медиите помага да се придаде това усещане за представителност на Украйна като страна, която има право да бъде чута, да говори, да бъде смятана за значима."

В началото на юни, в началото на лятото, в една от първите си публични изяви след инвазията, Зеленска отдава почит на около 200 украински деца, загинали във войната, като произнася реч пред тълпа, включваща опечалени родители, пред киевската катедрала "Света София", чиито златни куполи стигат до небето. "Цялата страна знае за вашите истории и вие не сте сами", каза тя тогава. "Трябва да знаете, че сте важни. Вие бяхте най-важните хора за вашите деца. Затова се грижете за себе си заради тях. Те биха искали това." Зеленска и родителите окачиха по дърветата звънчета, по едно за всяко дете. "Камбанките означаваха гласовете на невинните деца, така че те щяха да звънят вечно и да бъдат чути завинаги", каза ми тя. "През целия час, в който бях там, плаках." Във връзка с руските ракети, които падат върху цивилни цели, Зеленска е започнала и инициатива за подпомагане на обслужването на украинци, страдащи от травми. Тя ръководи акция за обучение на специалисти по психично здраве и за обучение на хора, които са на първа линия, включително учители, фармацевти, социални работници и полицаи, да действат като психологически помощници и съветници. "В по-общ план тази инициатива има за цел да подобри психичното здраве в страната", казва тя. Това е съвременен отговор на една агресивна война от старата школа, отговор, който гледа отвъд простото оцеляване към дългосрочните последици.

Да бъде първа дама не е ролята, която Зеленска някога е искала да играе. "Харесва ми да бъда зад кулисите - това ми подхожда", казва ми тя. "Преминаването под светлината на прожекторите беше доста трудно за мен." Двамата със Зеленски се запознават в гимназията, започват да се срещат в университета и заживяват, забавлявайки се, преди той да спечели президентския пост през 2019 г. с гръм благодарение на антикорупционната си платформа. Защитавайки семейния им живот, тя не е искала той да се кандидатира. Но - подобно на толкова много нейни сънародници в тази война - Зеленска се изправя на крака. Прави го с грация и хъс. "Опитвам се да дам най-доброто от себе си", казва тя. Винаги е била прилежна ученичка.

По време на двата ни разговора в Киев Зеленска беше откровена, достойна, елегантна, фино рекламирайки украинските дизайнери. В един от дните тя носеше копринена блуза в цвят екрю с черна кадифена панделка, вързана около врата, и черна пола до средата на прасеца, а пепеляворусата ѝ коса беше вдигната на хлабав кок. На следващия ден беше с широки дънки, плътни бели маратонки с жълти и сини детайли, което е знак на почит към украинското знаме и проект за набиране на средства на марката The Coat, коса, разпусната по раменете, и риза с копчета в ръждив цвят. Не можах да не си помисля, че ризата имаше същия ръждив оттенък като изгорелите руски танкове, които видях по пътищата в Ирпин и Буча - предградията на Киев, където Украйна отблъсна руснаците. В Буча, мястото на печално известния масов гроб, тече разследване, за да се установи дали Русия е извършила военни престъпления. Попитах Зеленска как новината за руските зверства в Буча е променила играта. "През първите седмици след избухването на войната бяхме просто шокирани", каза тя. "След Буча разбрахме, че това е война, целяща да изтреби всички ни. Война за изтребление."

Странно е да се говори за украинско изтребление и украинска мода в един и същи разговор, и все пак това е когнитивният дисонанс на днешна Украйна, където дизайнери и професионалисти от всякакъв вид се мобилизират в страната и чужбина, за да подкрепят страната си. Този когнитивен дисонанс е особено актуален в Киев, където можете да изпиете една мача в кафене, а след това да пътувате един час до Буча, за да посетите масов гроб. Трудно е човек да се ориентира във всичко това.

При цялото изящество на Зеленска, беше ясно, че огромното напрежение и войната са ѝ се отразили. На моменти тя бе тревожна и напрегната, сякаш се намираше в постоянна готовност за борба или бягство. Очите ѝ се пълнеха с тъга, особено когато говореше за загиналите деца, а понякога гледаше през прозореца и кръстосваше ръце на гърдите пред корема си - жест на самозащита. Това не е чудно. Когато Русия нахлу в Украйна, Зеленски стана мишена номер едно, а тя и децата им - мишена номер две. Това няма как да бъде лесно. "Не мога да мисля за това твърде сериозно, защото иначе ще стана параноичка", каза тя, хвърляйки предпазлив поглед към помощника си, когато попитах, възможно най-внимателно, как се чувства във всичко това.

Когато войната започна рано сутринта през февруари, Зеленска е у дома си в президентската резиденция в Киев, заедно с президента и двете им деца: Олександра, на 18 години, и Кирил, на 9 години. В продължение на месеци администрацията на Байдън споделя разузнавателна информация с Украйна и Европа, която предупреждава за предстояща руска инвазия. Въпреки това никой, дори Зеленски, не очаква това да се случи. Когато това се случва, той облича костюм, отива в офиса и обявява военно положение. Когато руските танкове се насочват към Киев, той се преоблича във военно облекло и спечелва безрезервната подкрепа на украинците и възхищението на света, като не бяга от страната, както прави един от предшествениците му, проруският Виктор Янукович, когато се сблъсква с народното въстание на площад Майдан през 2014 г. "Трябват ми боеприпаси, а не превоз", казва очевидното Зеленски (реплика, която може да е измислена, но живее свой живот - тя се казва по повов предложението на САЩ за евакуация, бел. ред.).

На втория ден от войната Зеленски заснема станалото вече известно селфтейп видео пред президентския комплекс.

Посланието му - "Ние сме тук. Ние сме в Киев. Ние защитаваме Украйна" - вдъхновява украинците да направят същото. Оттогава насам ежедневният му видеобрифинг за нацията също спомага за повишаване на бойния дух. Преди да стане президент, Зеленски е не само популярен комик, филмова и телевизионна звезда, украинският глас на мечето Падингтън и победител в националната версия на "Танцувай със звездите", но и съосновател на една от най-големите телевизионни и филмови продуцентски компании в постсъветската реалност - "Студио Квартал 95".

Зеленска работи като сценарист и редактор на водещото сатирично комедийно предаване в праймтайма и на неговата част, насочена към жените. След като встъпва в длъжност като президент, Зеленски привлича в администрацията много колеги и приятели от телевизията. Това води до предизвикателства - най-вече до обвинения в институционална некомпетентност (наскоро той уволнява свой приятел от детството, когото е назначил за ръководител на службите за сигурност на Украйна). Но няма съмнение, че Зеленски и екипът му са организирали блестящо ефективни комуникации.

Президентът е готов за работа, макар че институциите в страната може би не са. Пред Украйна предстои тежката работа по реформите, ако иска да се присъедини към Европейския съюз, което е дълъг процес.

Но докато в началото на войната виждахме Зеленски постоянно на екран - в Украйна и по света - молейки САЩ и Европа да изпратят оръжие и помощ, Зеленска и децата им бяха изчезнали от погледа ни, движейки се от място на място за повече сигурност. В тези трудни дни Зеленска е заета и здравомислеща, като изпълнява официалните си задължения на първа дама, дава писмени интервюта и се опитва да преработи някои от инициативите си за военно време. "В дневния ми график нямаше свободен момент, в който да мога просто да седна и да започна да мисля за лоши неща", казва тя. Помага на сина си да учи онлайн, което е предизвикателство, защото не могат да бъдат онлайн в реално време. Играят настолни игри и са четат. Тя препрочита "1984" на Джордж Оруел. "Това е ужасно съвпадение. Това е картина на това, което се случва в Русия в наши дни."

За известно време Зеленска не е могла да общува със съпруга си, нито с родителите си. Преди войната тя е разговаряла с майка си по телефона всеки ден. "Дори не знам как щях да преживея тези месеци, ако бяхме разделени", казва тя за децата. От съображения за сигурност президентът все още не е успял да види децата. "В това отношение му е много по-трудно. Той страда. И децата ми страдат, защото не могат да се видят", каза тя. Подобно на много други украински семейства, първото семейство е разделено. От началото на войната около 9 милиона украинци са избягали от страната, повечето от тях са жени и деца. Мъжете на възраст между 18 и 60 години са задължени да останат и са насърчавани да служат в силите за териториална отбрана. По приблизителни оценки са загинали 5000 украински цивилни граждани, а вероятно и повече, а в пиковите моменти на сраженията администрацията смята, че губи по 200 войници на ден.

(Можете да гледате краткия ми филм за няколко невероятни украински бежанци и български доброволци и да прочетете текста ето тук, бел.а.:

Когато Зеленска най-накрая се появява на публично място заедно с първата дама Джил Байдън, за да посети приют за изселени хора в Западна Украйна на 8 май, Деня на майката, тя изпраща силно послание: тя е в страната и работи за общото благо. Това бележи нов етап на войната и на ролята на Зеленска като първа дама - фар за гражданите и участник в битката на Украйна за сърца и умове.

Още преди войната тя се е превърнала в защитник на уязвимите, особено на децата със специални нужди, а също така работи за повишаване на осведомеността и борбата с домашното насилие. Тя привлича известен украински готвач, за да промени храненето в обществените училищни столове, като въвежда повече плодове и зеленчуци в диетата, която се състои предимно от месо и картофи, и помага при преговорите за въвеждането на аудиогидове на украински език в големите международни музеи. Зеленска продължава тази работа, не на последно място и поради факта, че милиони украинци вече живеят в чужбина, особено в Европа. Инициативата за училищата се е променила, защото сега въпросът е дали децата изобщо могат да ходят на училище - Русия бомбардира училищата и не всички имат подходящи бомбоубежища. Или дали имат достатъчно храна. В речта си пред Конгреса Зеленска сравнява стратегията на Русия в Украйна с "Игрите на глада".

Тази реч показа стила на Зеленска: твърдо послание с мек поглед. Нейното семейство отдавна представяше пред останалия свят младежки, ориентиран към бъдещето образ на независима Украйна. Това вече не беше страната на олигарсите и клептократите от постсъветските години. "Тя се държи модерно и реално", казва Джули Пелипас, украинска дизайнерка от Лондон, която помогна за стилизирането на снимките, придружаващи този материал. "Тя е много прецизна по отношение на това, което носи, но дава възможност да се експериментира", казва Пелипас. "Когато носи костюм с панталон, тя не се страхува да изглежда твърде мъжествена до президента. Това също е признак на съвременната жена в Украйна - не се страхуваме да покажем, че сме по-силни, че сме равни с мъжете".

Малко преди посещението на Зеленска във Вашингтон попитах президента Зеленски за съпругата му и как тя помага на каузата. Когато стигнах до кабинета му в президентския комплекс в Киев, покрай кордона от охрана, ми отне минута, за да осъзная, че съм пристигнала. На пода имаше богато украсен паркет. Разпознах бюрото му, знамето на Украйна, които бях виждала във видеосъобщенията му. Носеше маслинов пуловер и панталон и седеше в началото на огромна дълга маса. Зеленски е слаб, беше с няколкодневна брада, и изглеждаше уморен. Стиснахме си ръцете. Казах му, че съм там, за да поговорим за друг фронт във войната: домашния фронт. "Домът също е фронтова линия" - каза той със своя сериозен баритон на английски, преди да премине на украински. Каза ми, че разбира защо милиони украинци са избягали от страната, но че тези, които са останали, трябва да бъдат пример за подражание, като се започне от неговото семейство. "Правя го за една част от нашия народ, за една значителна част", каза той.

"Но за жените и децата присъствието на съпругата ми тук е пример. Вярвам, че тя играе много силна роля за Украйна, тя е пример за нашите семейства и за нашите жени."

Войната вече е навлязла в решаваща, преходна фаза. Големи части от източната и южната част на Украйна са под руска окупация. Зеленски иска повече военна подкрепа за отбрана и за отвоюване на териториите, които Русия е завзела от февруари, ако не и от 2014 г., когато Русия за първи път нахлу в Крим и части от Източна Украйна. Международното внимание не е насочено натам, докато инфлацията и цените на газа в световен мащаб не се повишават. Когато го попитах за това, Зеленски беше директен. "Ще бъда много честен и може би не много дипломатичен: Газът е нищо. COVID, дори COVID е нищо, когато го сравнявате с това, което се случва в Украйна", каза той. "Само се опитайте да си представите, че това, за което говоря, се случва с вашия дом, с вашата страна. Ще продължавате ли да мислите за цените на газа или на електроенергията?" Според него битката надхвърля границите на Украйна. "Ние се борим за неща, които биха могли да се случат във всяка страна по света", каза ми той. "Ако светът позволи това да се случи, значи не спазва своите ценности. Ето защо Украйна се нуждае от подкрепа - значителна подкрепа."

Попитах Зеленски как войната се е отразила на собственото му семейство. "Като всеки обикновен човек, аз бях силно притеснен за тях, за тяхната безопасност. Не исках да бъдат изложени на опасност", каза той. "Не става въпрос за романтика. Става дума за ужасите, които се случваха тук, в покрайнините на Киев, и за всички онези ужаси, които се случват сега в нашата страна, в окупираните територии", каза той. "Но, разбира се, те ми липсват. Толкова много ми се искаше да ги прегърна. Исках да мога да ги докосна." Каза, че се гордее със Зеленска за това, че се е справила. "Поначало тя е силна личност. И вероятно е по-силна, отколкото си е мислела, че е. А тази война - е, всяка война вероятно вади на показ качества, които никога не си очаквал, че ще имаш."

Ако Зеленски беше малко резервиран с мен - каза ми, че Зеленска е страхотна майка, която приема отговорностите си като първа дама много сериозно - той веднага се откри, когато го попитах за човешките ѝ качества, за общото им минало, за това какво трябва да знаят хората за нея. "Разбира се, че тя е моята любов. Но тя е и най-големият ми приятел", каза той. "Олена наистина е най-добрият ми приятел. Тя също така е патриот и дълбоко обича Украйна. Това е истина. И е отлична майка."

Двойката се запознава за първи път в гимназията в родния си град Кривий Рих, индустриален град в югоизточна Украйна. Когато започват да се срещат, това не е любов от пръв поглед. Той първо е бил привлечен от външния ѝ вид: "Гледаш очите и устните на някого", обяснява той. След това започнали да си говорят. "Тогава преминаваш разстоянието между харесването до любовта. Това се случи с мен", казва той. ("Вероятно хуморът е бил тази взаимна химия между нас", каза тя, когато я попитах за историята на тяхната любов). Дали Зеленски е упражнявал шегите си върху нея? Той се усмихна. "Да, разбира се. Моите шеги невинаги се приемат добре от нея. Тя е много добър редактор."

Зеленска е родена като Олена Кияшко. Майка ѝ е инженер и мениджър в строителна компания, а баща ѝ - професор в техническо училище. И тя, и Зеленски са единствени деца. И двамата са отгледани в рускоезични семейства и по-късно научават украински език. Те са на 11 години, когато пада Берлинската стена, и в гимназията, когато Украйна получава своята независимост през 1991 г. Аеросмит и Бийтълс са нейният саундтрак в юношеството. "Бяхме тийнейджъри в последните дни на Съветския съюз", казва тя. "Светът започна да се отваря за нас." Това е още една причина, поради която нахлуването на Русия в Украйна е такъв шок. "Когато някой започне да ни казва, че няма украинци и че украинецът е просто лош руснак, ние не вярваме на това", каза тя. "Хората, които са родени в независима Украйна, сега са на 30 години. Това е ново поколение. Така че никой в Украйна не може да разбере техния претекст или причини да ни нападнат".

В университета Зеленска завършва архитектура, а Зеленски учи право, но скоро и двамата сменят курса, за да се посветят на сатиричната комедия. Първоначално тя се съмнява, че ще може да се издържа с комедия. Но комедийната трупа, чийто ръководител е Зеленски, вече е спечелила изключително популярен конкурс. "Така че имаше добра основа", казва тя. Трупата печели многократно, а през 2003 г. Зеленски и негови приятели, сред които и Зеленска, основават Kvartal 95 - продуцентска компания, която се превръща в една от най-големите в рускоезичния и украинскоезичния свят. Наричат я на името на района на Кривой Рих, където са израснали.

Kvartal 95 произвежда популярното сатирично предаване Вечерен квартал, в което Зеленски е звезда, а Зеленска - сценарист в продължение на години. Често тя била единствената жена в стаята на сценаристите, което ѝ харесвало. "За мен е по-лесно да работя с мъже, отколкото с жени", казва тя. След това се застрахова: "Вратите към света на хумора за жените са отворени толкова широко, колкото и за мъжете. Но по-малко жени се осмеляват да влязат. Изисква се известна смелост, за да поемеш по този път." Шоуто се подиграва с политиците и нравите в региона, по-популярна и по-малко остра версия на Saturday Night Live. То помага на Зеленски да стане известно име в Украйна. Вечерният Квартал е "уникално нещо: единственият театър на политическата сатира в бившия Съветски съюз", казва Александър Роднянски, филмов и телевизионен продуцент, който познава Зеленски от години и чийто син е икономически съветник в правителството му. Роднянски е ръководител на украинската телевизионна мрежа, която пуска шоуто в праймтайма. "Той направи нещо много важно за социалните и политическите процеси в страната", казва той.

През 2015 г. Зеленски увеличава още повече популярността си, като се снима в телевизионния сериал "Слуга на народа", в който играе гимназиален учител, който критикува управляващата класа за шуробаджанащина и корупция - и се оказва избран за президент на Украйна. (Подобен е сюжетът на българския роман и пиеса "Опашката" на Захари Карабашлиев, бел. ред.) Няколко години по-късно Зеленски - малко неочаквано - превръща това в реалност, като печели президентския пост, побеждавайки Петро Порошенко - бизнесмен, който е на власт от първите избори след въстанието на Майдана през 2014 г. Този факт приближава Украйна към Европа и я отдалечава от Русия. Роднянски си спомня, че е разговарял със Зеленски точно преди да спечели. "Той каза: "Това ще бъде само един мандат, ще се опитаме да променим страната към по-добро, а след това ще си отида и ще стана отново продуцент, ще направя филм въз основа на моя опит и ще спечеля "Оскар". Това ми каза той. Аз се разсмях."

Когато Зеленски решава да се кандидатира за поста, Зеленска е разстроена. "Уважавах избора му и разбирах, че това е важна стъпка за него. В същото време усещах, че животът ми и този на семейството ми ще се промени доста радикално. Промяната щеше да бъде дълготрайна и доста сложна", разказа тя. "Знаех, че ще има много работа и за мен, и бях права". Най-спокойна Зеленска беше в разговорите ни, когато си спомняше за годините преди войната и преди президентството. Как е отишла на концерт на Адел в Лисабон. Пътуването с приятели до Краков, за да видят Maroon 5. Пътуването до Барселона за един уикенд. Гледането на филми като семейство. (Гледали са "милиони пъти" "Форест Гъмп", а тя обича "Легенди за есента" и "Мостовете на Медисън"). Както всички в Украйна, тя иска отново да води нормален живот.

Попитах я дали нещо я е подготвило за войната. "Нищо", каза тя. "Живеехме щастлив живот и никога не сме мислили, че това ще се случи. Но имаме надежда." Колкото повече разговарях със Зеленска, толкова повече ѝ съчувствах и усещах нейната изолация, нейния страх. "Вярно е, че се чувствам изолирана", каза тя. "Не мога свободно да посещавам това, което искам. В днешно време да пазаруваш е мечта, която не може да се осъществи". Но тя се държи за страната си, за да отговори на всички тези очаквания. "Това е трудна задача, защото постоянно усещаш това бреме - на отговорността".

Усилията ѝ се отплащат. В последната ми сутрин в Киев, преди поредното дълго пътуване с влак обратно към Полша, дъждът бе спрял и аз се разхождах из площад Майдан. Спрях, за да попитам хората какво мислят за Зеленска. Всички отговори бяха положителни. "Тя е скромна и е по-съвременна и по-модерна", каза Антонина Сирик, която гордо ми съобщи, че работи в държавната служба, която проектира пощенските марки, включително известната нова марка, издадена от Украйна, на която пише "Руски военен кораб, иди нахуй".

Разговарях с една двойка, Светлана и Сергей Карпови, които сега живеят в Киев, но се надяваха да се върнат в дома си в района на Донбас, който сега е под руска окупация. И двамата казаха, че се възхищават на Зеленска. "На първо място, тя е красива", казва Сергей, багерист. "Харесваме семейството ѝ", допълва съпругата му, която работи в сферата на застраховането. "Изглеждат така, сякаш наистина се обичат. Усеща се."

В офиса си, преди да се сбогувам със Зеленска, тя ми даде книга за град Харков, който Русия е обстрелвала с артилерия. Същия ден Русия беше изстреляла ракети и по Виница, град югозападно от Киев, далеч от фронтовата линия, с което даде да се разбере, че никъде не е безопасно. Зеленска явно е била разтърсена. На телефона на помощника си тя ми показа снимка на мъртво дете. Всичко това беше толкова тежко за понасяне. Военната машина, медийната машина. Тя вършеше работа, за която никога не е подписвала договор, и я вършеше добре. Когато си тръгнах, си стиснахме ръцете, а после се осмелих да я прегърна за кратко. Тя ме придружи до вратата. Казах ѝ, че се надявам семейството ѝ скоро да може отново да вечеря заедно на една маса. Толкова много разделени семейства. Толкова много изгубени животи. "Мечтая си за това", каза тя.

Бележка на редактора: Версията на тази дигитална корица, която беше организирана в партньорство с Vogue UA, ще бъде публикувана в октомврийския брой на Vogue.

Стилист: Джули Пелипас
Асистент по стила: Анастасия Попадянец, Мария Хичър
Грим: Светлана Римакова
Прическа: Игор Ломов
Продуцент: Марияна Сандугей-Шишкина
Продуценти на терен: Марина Шуликина, Влад Михнюк, Кася Криховска

Целият материал можете да разгледате ТУК.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

-1077

18

Johnny B Goode

31.07 2022 в 16:40

Мдаа. Не си мръднал интелектуално много от времето кагато си си купувал детски списанийца.
Тези "шегички" по това време ги използувахме.

-4576

17

евроатлантик

31.07 2022 в 13:36

Ама в какво училище си учил ти, тогава нямаше училища за деца със специални образователни потребности. Впрочем имаше само едно и кой знае защо му викаха "Второ весело"...

-1077

16

Johnny B Goode

29.07 2022 в 16:57

Ех, щастливец си бил ти, купувал си си Мурзилка.
А мен ме задължиха да се абонирам. Имаше бройка отпусната на класа, и "няма не искам, няма недей".
И разбира се, че от накой който дава пари доброволно за Мурзилка като дете само комундел може да се пръкне като порасне.

-4576

15

евроатлантик

29.07 2022 в 10:48

Чудя се, наистина ли си толкова тъп или така ти изнася. Идеология има в американските комикси, които налагат преклонени пред силата /Да вземем например анимационните герои Том и Джери/. В "Пиф" нямаше никаква идеология, ни грам...
А списанието си го купувах от репа срещу нас. В дните, в които излизаше слизах по 3-4 пъти до долу. Уви, не винаги успявах, но все пак бях събрал бая куп. А отношенията ти със сина на партийния секретар не мога да коментирам. Аз такива приятелчета нямах... А, да, купувах си и "Мурзилка" и "Славейче" и "Дружинка", затова се пръкнах такъв "комундел"!
Пасарелките чакат "плод"...

-1077

14

Johnny B Goode

29.07 2022 в 02:39

Значи ако са комикси не може да има идеология, така ли?
Късметлия си ти с черната волга. А аз не можех да се вредя и ходех при сина на партийния секретар да го гледам. Ама той не ми даваше да го пипам, само да го гледам.
Иначе Мурзилка имаше колкото искаш. Нея дали ще я пускат пак, какво се говори из вашите среди?

-4576

13

евроатлантик

29.07 2022 в 01:22

Отлично знам чии органи бяха "Юманите" и "Морнинг стар", да не би да са били забранени във Франция и Англия!? И пак те питам, можеш ли да обясниш смислено, каква "левичарска" идеология има в едно детско списание с комикси? И да, получавах го с връзки - носеха ми го вкъщи с черна волга на ЦК!
И да ви зарадвам с "Дамата на печалния образ" - любимото на милиони деца по света /не само в комунистическа България/ списание тръгва отново. Ще е 120 страници, ще излиза на три месеца и ще струва 6 евро. Разбира се, зад него пак се провижда дългата, костелива ръка на Кремъл... Бийте тревога, "демократи", посягат на "евроатлантическите ценности"! Вие сте по-страшни от болшевиките, мамка ви!

-1077

12

Johnny B Goode

28.07 2022 в 23:32

Еврото, ама нищо ляво няма в Humanite.
Освен че е орган на френската комунистическа партия. А Morning Star - на аглийската социалистическа.
Това, че идваха в социалистическа българия си е чиста случайност.

-1077

11

Johnny B Goode

28.07 2022 в 23:30

Еврото, нищо ляво няма в Humanite.
Освен

115

10

Krasimir T.Georgiev

28.07 2022 в 22:13

Да снобка е. Помня нейното предаване "Нощни птици" по държавната телевизия. Накрая дори те я изгониха, то не се търпеше от преземки, подмазвания и лигавщини.

-4576

9

евроатлантик

28.07 2022 в 21:20

Краварче, не продавай на краставичар краставици, държал съм изпити по тези въпроси и отлично знам как се появява персонажът Пиф в "Юманите" и по-късно в "Морнинг стар" и още много други неща. Но ти би ли ми обяснил какво "ляво" има в едно детско списание, каква идеология видя в него???
За такива като тебе и лигавата и претенциозна снобка Ангелова ще кажа като Ботев: "А вий, вий сте идиоти!"
 
X

STOP THE WAR! Чуйте новата песен на OFFRoad band