''Образователната система трябва да компенсира недостатъците на семейната среда, а не да се извинява с тях''

''Образователната система трябва да компенсира недостатъците на семейната среда, а не да се извинява с тях'', смята изпълнителният директор на организацията "Заедно в час" Траян Траянов.

„Ние имаме обществена образователна система, която финансираме с данъците си, за да може тя да компенсира недостатъците на семейната среда, а не да се извинява с тях", заяви Траянов в ефира на bTV по повод тревожните резултати на българските ученици в PISA.

Излезлите вчера резултати показаха, че близо 60% от българските 15-годишни ученици са под базовото равнище по четене с разбиране, 57% не достигат критичния минимум по математика, а 47% показват сериозни дефицити по природни науки.

Според Траянов резултатите не са изненада за хората, които работят в системата на средното образование. Той подчерта отново, че PISA не проверява зазубрени знания, а способността на учениците да използват наученото в реални житейски ситуации.

„PISA ни дава една атестация на образователните политики като цяло и на качеството на преподаването. Доколко училището успява да развие фундаментални умения в учениците, да ги научи да мислят и да прилагат това, което учат в училище, в реални житейски ситуации“, обясни Траянов.

Като пример той посочи задачи, при които ученикът трябва да прочете листовка на лекарство и да изчисли необходимата доза според теглото на човек, или да използва разписание на автобуси, за да прецени колко време остава до следващия.

„Това са типовете задачи, с които в момента 57% от учениците не могат да се справят на 15-годишна възраст“, каза той.

Според Траянов българската образователна система продължава да поставя прекалено силен акцент върху възпроизвеждането на информация, вместо върху уменията за мислене, анализ и прилагане на знанията.

Като друг сериозен проблем той посочи липсата на последователна и дългосрочна образователна политика.

„Нищо не е направено системно. Правено е на парче, без дългосрочна визия и без приемственост между различните правителства“, коментира Траянов.

По думите му от 2010 г. насам постът министър на образованието е бил заеман от 13 различни души, със среден мандат около година и половина. В същото време държавите, които успяват да подобрят резултатите си, провеждат образователни политики с хоризонт от шест или девет години.

Според изпълнителния директор на „Заедно в час“ и прекалено големият обем учебен материал е част от проблема.

„Една от препоръките на експертите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие е държавите да имат по-фокусирани учебни програми, в които се учи по-малко, но в по-голяма дълбочина“, каза той.

Траянов даде пример и с четенето в гимназиалния етап. По думите му на учениците почти не им се случва да прочетат цяла книга в училище, а вместо това работят с отделни глави и откъси.

Той подчерта и необходимостта от по-добри условия за работа на учителите. Българските учители имат висок хорариум, което оставя малко време за планиране на уроци, подготовка на качествени оценявания и съвместна работа с колеги. Според него има проблем и в практическата подготовка на бъдещите учители, която остава недостатъчно застъпена за сметка на теоретичната.

Ролята на родителите

Траянов отбеляза, че международните данни показват по-добри резултати там, където родителите проявяват интерес към ученето и преживяванията на децата в училище. Той обаче призова това да не се превръща в основание родителите да бъдат обвинявани за проблемите на образователната система.

„Аз се въздържам да казвам какво трябва да правят родителите, защото родителите и семействата са в много различни ситуации“, каза той.

По думите му има семейства, в които родителите работят на две места или пътуват дълго до работата си и обективно не могат да отделят същото време за децата си.

Затова, според Траянов, разговорът с детето не трябва да се изчерпва с въпроса „Какво научи днес?“. По-важно е родителят да се интересува от преживяванията му – какво му е било интересно, какво му е било трудно и какво се е случило в училище. Но ангажираността на родителите не означава те да поемат функциите на образователната система.

„Ние имаме обществена образователна система, която финансираме с данъците си, за да може тя да компенсира недостатъците на семейната среда, а не да се извинява с тях.“

Според него именно за семействата, които по обективни причини не могат да осигурят достатъчно подкрепа, съществува обществената образователна система.

Затова слабите резултати на учениците не могат просто да бъдат обяснени с липсата на достатъчно родителска подкрепа. Те поставят въпроси към самата система – как се преподава, какво се преподава, как се оценяват учениците и дали училището успява да даде на всяко дете необходимите базови умения.