Обесили св. Леонтий с тежък камък на шията

Последна промяна на 18 юни 2019 в 05:52 488 0

Църквата почита днес св. мчци. Леонтий, Ипатий и Теодул Финикийски. 

При римския император Веспасиан (царувал 70-79 г.) един сановник, на име Адриан, бил пратен във Финикийската област да предава на съд и смърт тамошните християни. Адриан охотно приел това поръчение, понеже мразел християните и имал жесток характер. Когато пристигнал в областта, донесли му, че в град Триполи, близо до планината Ливан, се намира един военачалник Леонтий, който вярва в Христа, и отвръща мнозина от поклонение на боговете. Адриан незабавно пратил трибуна Ипатий с няколко войници да задържи Леонтий.

Действително Леонтий обръщал много езичници към Христа, защото чрез своя добродетелен живот той придобил голямо влияние върху жителите на Триполи и бил уважаван и обичан от тях. По народност той бил грък, славел се с храброст, мъдрост и ученост, свято изпълнявал заповедите Христови, помагал на бедни, приемал странници и живеел свято и честно.

Приближавайки се до Триполи трибунът изведнъж тежко заболял и бил принуден да спре на пътя. Състоянието му се влошавало и войниците очаквали смъртта на своя началник. През нощта обаче на трибуна се явил на сън ангел Божий, който му казал: Ако искаш да оздравееш, то заедно с войниците си извикай три пъти: “Боже Леонтиев, помогни ми!". Ипатий разказал чудния сън на войниците си.

Един от присъстващите, на име Теодул, слушал разказа на Ипатий с особено внимание, разпитвал подробно за видението и сърцето му се разпалвало с любов към незнайния Бог. 

Когато се съмнало, всички войници се събрали и по предложение на трибуна с висок глас извикали три пъти: “Боже Леонтиев, помогни!”. И веднага болният оздравял.

Всички войници се предали на шумна радост, почнали да ядат, да пият и се веселят. Само Теодул не вземал участие в общото веселие, а седейки настрана, мислел. Най-после той пристъпил до трибуна, напомнил му за даденото поръчение, уговорил го да остави войниците и да върви с него напред в Триполи. Ипатий се съгласил и те тръгнали заедно. Когато вече приближавали до града, сам Леонтий излязъл да ги посрещне, приветствал ги и запитал: “Кого търсите?”. Пратени сме да издирим в тоя град някой си Леонтий - отговорили Ипатий и Теодул. - След нас идва нашят началник Адриан. Той желае да види тоя Леонтий и да го прати в Рим, където нашият цар ще го приеме с почит, понеже чул, че Леонтий е човек храбър, мъдър и усърден служител на нашите богове.

- Виждам, че сте чужденци и малко познавате нашия град - отговорил Леонтий. - Да идем у дома! Ще си починете, а после ще ви покажа човека, когото считате усърден служител на боговете. Той не е приятел на тия богове, които почитате, а е християнин, и вярва в Господа Иисуса Христа.

Пътниците приели неговото предложение и отишли у дома му. Стопанинът ги приел с голяма радост. Като обядвали, Ипатий и Теодул му поблагодарили и го помолили да им покаже Леонтий. 

- Аз съм Леонтий, когото вие търсите - казал той. - Аз съм войник на Иисуса Христа и мене вие трябва да вземете под стража. 

Тогава Ипатий и Теодул паднали в нозете на Леонтий, като извикали: Служителю на Бога Всевишни, моли за нас твоя Бог, защото и ние искаме да бъдем християни! 

След това те разказали за явяването на ангела и за чудесното излекуване на Ипатий чрез името на Бога Леонтиев. Като ги слушал, Леонтий плачел от радост, и когато те свършили своя разказ, той извикал: Господи Боже, Който желаеш на всички люде да се спасят и да разберат истината, милостиво погледни на нас в тоя час! Ти си довел при мене тия същите, които били пратени против мене. Моля Те, запази ме и тях просвети със светлината на Твоето милосърдие и излей над тях благодатта на Светия Дух! Сърце чисто създай в тях и като ги запечаташ с Твоя свят белег, направи ги Твои непобедими войници! 

Едва произнесъл тая молитва и светъл облак осенил Ипатий и Теодул и дъжд ги облял от небето. Леонтий призовал над новообърнатите името на Света Троица - Отца и Сина и Светия Дух. След това той облякъл на Ипатий и Теодул бели дрехи и наредил да носят пред тях запалени свещи, какъвто бил тогава обичаят за новопокръстените. 

Между това в града пристигнали войниците, които придружавали трибуна. Те с негодувание узнали, че началниците им приели християнската вяра. В града също така мнозина били недоволни от това и станало вълнение. Тълпи народ и войници ходели по града, като викали: “Да загинат в огън ония, които безчестят нашите богове!”. Едни защитавали Леонтий и християните, други искали още същия час да ги убият. Най-после решили да не предприемат нищо до пристигането на Адриан.

Той пристигнал след два дни и повикал християните на съд. На всички негови въпроси Леонтий отговарял с твърдо изповядване на своята вяра. Адриан заповядал жестоко да го бият и отново да го отведат в тъмницата. След това той се обърнал към Ипатий и Теодул и ги заплашил с мъчения, ако не се отрекат от Христа, и им обещал богатство и почести, ако се покорят на неговата воля. Но Ипатий и Теодул, които твърдо повярвали в Господа и във вечния живот, не желаели земни блага и не се бояли от временни мъки. Те останали верни на Бога.

Адриан заповядал да ги мъчат: жестоко ги били, стъргали телата им със железни остриета и най-после ги осъдили на смърт. С думите: “Ти си наше прибежище, Господи! В Твоите ръце предаваме душите си”, те навели глави под секирата. 

След това Адриан повикал отново Леонтий и започнал да го убеждава, като му обещавал почести и богати дарове, ако се отрече от Христа. Но Леонтий му отговорил: По-добре сам ти се обърни към Христа, Адриане, и ще получиш и чест, и богаство, и спасение. Най-после го обесили с главата надолу, като му привързали на шията тежък камък.

Адриан заповядал да го мъчат до самата смърт и свети Леонтий умрял под ударите на мъчителите. Християните благоговейно погребали тялото му близо до града. 

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !