Марчела Колева: Липсата на координация отнема време на пациента, а при онкологичните заболявания времето е решаващо

След проведеното на 13 февруари първо в България обучение, посветено на саркома и редките тумори, организирано от Сдружение „Заедно срещу саркома“ в партньорство с МБАЛ „Св. София“, разговаряме с д-р Марчела Колева – основател и началник на Отделението по медицинска онкология в болницата.

Тя е специалист по медицинска онкология и вътрешни болести с дългогодишен опит в лечението на солидни тумори при възрастни, включително редки онкологични заболявания и тумори с първична множественост.

1. Какъв принцип Ви води в работата Ви с хора с онкологични заболявания и кое за Вас е най-важно в лечението?

Най-важното е качеството им на живот. В разговорите си с пациентите и техните семейства често виждам, че хората се страхуват не само от диагнозата, а от това как болестта ще промени живота им. Никой не иска да стане зависим от близките си, да загуби обичайния си ритъм и усещането за контрол. Затова първото, което обсъждаме, е как лечението ще се отрази на живота им. След това идва медицинската част – да изберем най-ефективното лечение: най-подходящото лекарство, комбинация от лекарства и последователност на терапиите. Целта е да постигнем възможно най-дълъг период, в който заболяването е овладяно, а при по-ранен стадий – да се стремим към излекуване.

2. С дългогодишния си опит в медицинската онкология – как бихте описали състоянието на онкологичната грижа в България днес?

Катастрофално. Но не всичко е само черно или бяло. България е една от страните в Европейския съюз, която е с много добър достъп до специализирана медицинска помощ и в страната има подготвени специалисти. По отношение на лекарствата също разполагаме с много възможности. След регистрация на даден медикамент в Европа обикновено в рамките на една-две години той вече се реимбурсира у нас, а междувременно често съществуват програми за ранен достъп. Имаме и широк достъп до нови молекули в процес на изпитание. Значително се развиха и възможностите за лъчетерапия и хирургично лечение. В медицинската онкология разполагаме с почти всичко, което е налично и в Европа, а в някои отношения достъпът е дори по-широк от този в част от съседните държави.

Причината да кажа „катастрофално“ е липсата на организация. В България няма национален раков регистър – не знаем колко пациенти има с дадено заболяване и в какъв стадий са. Всяка болница поддържа собствена информация и системата остава фрагментирана. Липсва и институционална координация. Диагнозата се поставя на едно място, после пациентът обикаля други центрове за потвърждение, чака изследвания и консултации. Така се губи време, а при онкологичните заболявания времето е от изключително голямо значение.

Особено сериозен проблем в България е обезболяването. Няма кабинети за лечение на болката, а извън болница пациентът често няма къде да получи адекватна помощ. Спешните кабинети нямат право на опиоиди. Няма регламентирана пътека, по която пациентите да бъдат третирани, и начин, по който те да се обезболяват. Палиативната грижа остава на заден план.

3. Саркомите и другите редки тумори често се диагностицират трудно. Къде най-често се получава забавяне или затруднение в българската практика?

Първата трудност е изобщо да се заподозре, че става дума за сарком. Днес на срещата, която имахме, това беше подчертано няколко пъти. Виждаме някаква промяна в тялото на пациента и най-трудното е да пречупим мисленето, че може да е нещо сериозно. След като възникне съмнение за сериозно заболяване, следва да се установи точно какво представлява, колко е агресивно и дали се е разпространило в организма.

Добре работят така наречените мултидисциплинарни комисии – екип от специалисти в болниците с онкологична дейност: лъчетерапевт, медицински онколог, хирург, патолог, специалист по образна диагностика, а понякога и психолог или генетик. Когато случаят на пациента бъде разгледан цялостно, комисията определя последователността на лечението – дали да се започне със системна терапия, лъчетерапия или операция, дали методите трябва да се комбинират и дали е необходима допълнителна медикаментозна подкрепа.

Този подход е изключително важен, за да се начертае пътят, по който би се постигнал най-добрият възможен резултат за пациента. Когато заболяването е в ранен стадий, целта на тази комисия е да изведе пациента до излекуване и до дълъг период без него. Когато заболяването е в напреднал стадий или пък е вече с развити разсейки, тогава фокусът се измества. На преден план излиза доброто качество на живот – пациентът да няма болка или кървене, да запази своята самостоятелност и в същото време да получи лечение, което осигурява възможно най-дълъг период на ремисия, тоест състояние, при което заболяването е овладяно.

4. Колко добре е развит мултидисциплинарният подход в България и как това влияе върху резултатите при пациентите?

Мога да говоря най-вече за нашата болница, където сме въвели висок стандарт. Задължително всеки пациент при поставяне на диагнозата се представя на мултидисциплинарен екип от различни специалисти. Същото се прави и при оценка на ефекта от проведеното лечение. Така случаят винаги се разглежда от няколко гледни точки. Доколкото ми е известно, и в повечето болници с онкологична дейност този подход се прилага добре.

5. Кои съвременни терапии или технологични иновации дават реален шанс за по-добри резултати при българските пациенти?

Днес разполагаме с много възможности да съчетаваме различни лечебни подходи. В практиката постепенно се оформя нещо като субспециализация – специалистите се познават и е ясно кои имат по-голям опит в определени заболявания, например при тумори на малкия таз, гърдата, белия дроб или по-редки диагнози. Така пациентите се насочват към най-подходящия експерт, което ни доближава до модела на работа в европейските страни. Действително, много тясната специализация е по-застъпена. По отношение на лекарствените комбинации имаме почти всички възможности, които са налични. Същото важи и за лъчетерапията, а хирургичните техники също са значително напреднали.

И това, което много ни помага, е навлизането на изкуственият интелект. Той позволява бърза справка и по-лесно определяне на рисковата група на пациента. Разбира се, изкуственият интелект е само помощен инструмент, който ни подпомага и ни подсеща понякога за тип лечение, което е останало на заден план. Затова е важно той да бъде добре обучен, както и лекарите, от друга страна, да бъдат обучени как да зададат правилните въпроси, така че да получат правилните отговори.

Важно е също да се знае, че в България има много млади лекари, които искат да се развиват в областта на онкологията и имат желание да останат да работят в страната. И искрено се надявам тези, които са на върха на държавата, да направят така, че да не изпратим децата си в чужбина. Бих искала и пациентите да имат повече доверие в българските лекари. Ние се стремим да направим най-доброто за тях.

Следете новините ни в GoogleNews