"Македонският" Талев и цензурираният Марк Твен, или може ли да пренапишеш класик

OFFNews Последна промяна на 08 април 2016 в 17:01 4738 4

Две от книгите на Димитър Талев, издадени на македонски

Доколко защитена е литературна творба от пренаписване, изтриване на думи и цели пасажи, цензуриране, особено в случаите, когато авторът вече е покойник? Възможно ли е издател на своя глава да реши да нанася "корекции" в оригиналното съдържание на световна или българска класика?

През последния месец подобни въпроси провокираха вниманието не само на експертите в областта на авторското право, но и на журналисти, литературни историци и издатели, след като наследници на българския класик Димитър Талев съобщиха, че романите „Железният светилник“, „Преспанските камбани“ и „Илинден са издадени в Македония с подменено съдържание. OFFNews.bg се обърна за коментар към юристи от Евролекс България:

Най-важният закон

Най-важният акт на международното право, който въвежда стандарти за защита на авторското право, е Конвенцията за закрила на литературните и художествени произведения (т.н. Бернска конвенция), подписана през 1888 г., последно изменена и допълнена през 1979 г. Страни по конвенцията са 170 държави, включително България и Македония.

Основният принцип на Бернската конвенция е равнопоставеност на авторите и спазването на определени минимални стандарти на закрила. Тази равнопоставеност е въведена още в чл.5 от Конвенцията, където е посочено, че авторите се ползват в страните от Съюза, различни от страната на произхода, от правата, които съответните закони на тези страни предоставят понастоящем или ще предоставят в бъдеще на своите граждани, а също и от правата, предоставени специално от Конвенцията.

Предвидено е изрично, че закрилата в страната на произхода се урежда от националното законодателство, като ако авторът не е гражданин на страната на произхода на произведението, той се ползва в тази страна от същите права, от които и авторите граждани на тази страна.

Македония следва да третира българските автори и произведения по същия начин, както третира македонските автори и произведения, и обратното.

Съгласно чл. 6 bis oт Конвенцията авторът има право на авторство върху произведението, както и право да се противопоставя на всяко изопачаване, деформиране или друго изменение на произведението или на всяко друго посегателство във връзка с него, които увреждат честта или репутацията му. Тези права продължават да съществуват след смъртта му най-малко до погасяването на имуществените права и се упражняват от лицата или институциите, оправомощени за това от законодателството на страната, в която се търси закрила. Страни, чието законодателство в момента на ратификацията или на присъединяването им към Конвенцията не предвижда закрила след смъртта на автора на всички тези права, могат да предвидят, че някои от тези права се погасяват след смъртта на автора. Посочено е, че средствата за защита на правата, предоставени от този член, се уреждат от законодателството на страната, в която се търси закрила.

Става въпрос за неимуществено право (moral right) на автора да иска запазване на целостта на произведението. На български няма единно утвърдено наименование, на английски се нарича right of integrity.

Произведението е творчески акт, отражение на личността на твореца, поради което благото, закриляно от правния ред, е именно честта и репутацията на автора, а не целостта на произведението само по себе си.

Това е важно да се разбере, защото в някои западни държави например действат различни форми на регулация и цензура. При това правото да се „редактира“ и „коригира“ произведението се обосновава с конфликта между личното достойнство на автора и необходимостта от защита на публичния интерес, при което се дава превес на публичния интерес.

Закрилата продължава след смъртта на автора, най-малко до погасяването на имуществените права. Съответно, националните законодателства могат да въведат и по-голям срок на закрила. По българския закон той е 70 години след смъртта на автора.

След смъртта на автора правото се упражнява от неговите наследници или институции, определени съгласно правото на държавата, в която се търси закрила (това не е задължително да бъде държавата по произхода на произведението).

Допълнително уредбата на неимуществените права се развива в националните законодателства. По принцип държавите с континентална правна система дават засилена закрила на неимуществените права на автора в сравнение с т.н. commom law юрисдикции (САЩ, Обединеното Кралство).

Съгласно действащия български Закон за авторското право и сродните му права (чл. 15, ал. 1, т. 5 ЗАПСП) авторът има право да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство.

Според българската правна уредба, авторското право се закриля, докато авторът е жив и седемдесет години след неговата смърт (чл. 27 ЗАПСП). След смъртта на автора неговите наследници упражняват имуществените и неимуществените му права (чл. 17 ЗАПСП).

Димитър Талев е починал през 1966 година, следователно авторското право върху неговите произведения се закриля до 2036 година.

Що се отнася до упражняването на неимуществените права, съгласно чл. 17 ЗАПСП, наследниците имат право да искат запазване целостта на произведението (чл. 15, ал. 1, т. 5 ЗАПСП), но не и правото да променят произведението (чл. 15, ал. 1, т. 6 ЗАПСП) или да спрат използването му поради промяна в убежденията (чл. 15, ал. 1, т. 8 ЗАПСП).

От особена важност за конкретния казус са следните две разпоредби:

А. Упражняване на правата при липса на наследници /чл.33 от българския закон/: Ако авторът няма наследници или наследниците починат преди изтичането на срока на времетраене, авторското право преминава върху държавата, която го упражнява до изтичане на срока чрез Министерството на културата. В случай че починалият автор или негов наследник е бил член на организация за колективно управление на права по този закон, тези права продължават да се упражняват до края на срока на времетраенето им от тази организация, за нейна сметка.

Б. Използване на произведение след изтичане на срока на времетраене /чл.34 от закона/: След изтичане на срока на времетраене на авторското право произведенията могат да бъдат използвани свободно при условие, че не се нарушават права по чл. 15, т. 4 и 5, които продължават безсрочно. Органите по чл. 33 следят за спазването на тези права и по изключение могат да разрешат промени в произведението. (В закона не е ясно казано дали компетентността на МК да разреши промяна в произведенията възниква само след След изтичане на срока на времетраене на авторското право, но по-скоро това е тълкуването на разпоредбата, което трябва да се подкрепи)

Изводите от горните разпоредби:

След изтичане на срока на закрила няма възможност да се въвеждат промени в произведението (правото по чл. 15, ал. 1, т. 5 е безсрочно).

По изключение, промени в произведението могат да се разрешат от Министерство на културата. При липсата на такова разрешение е налице нарушение в България.

Казусът "Талев" според македонския закон

Положението по македонския Закон за авторското право и сродните права е общо взето същото:

А. Срокът на закрила съгласно чл. 70 от Македонския закон е отново 70 години след смъртта на автора.

Б. Неимущественото право на автора да се противопостави на изменение на произведението се урежда от чл. 24: "Авторът има право да се противопостави на промяна, деформиране или изопачаване на произведението, което може да навреди на неговата личност, чест и достойнство, както и да доведе до унищожаване на произведението".

В. По отношение на защитата е важен и чл. 61, ал. 2 и ал. 3 от македонския ЗАПСП: Неимуществените права за признаване и отбелязване на авторството и за защита на целостта на авторското произведение от член 22 и член 24 на този закон са валидни и след изтичането на сроковете на времетраене на имуществените права; за защита на неимуществените права на автора след неговата смърт, освен наследниците, са отговорни и съответното (професионално) сдружение на автори, лицата, които имат правен интерес, както и Македонската академия на науките и изкуствата.

Не е предвидена поредността, в която всички тези страни упражняват правото да се запази целостта на произведението. Предвидена е категорията „всяко лице с правен интерес“, тоест това може да се тълкува и като Българската държава, респективно Министерство на културата. На пръв поглед няма възможност за промяна в произведението, дори при изключителни обстоятелства.

Г. На последно място, съгласно чл. 188, ал. 6 от македонския ЗАПСП, чужди автори се ползват безусловно (във всички случаи) със закрила на техните неимуществени права.

Следователно, при положение, че срокът на закрила на произведенията на Талев не е изтекъл, наследниците все още са легитимирани да водят искове за запазване на целостта на произведението.

Възможните ходове

Същевременно на 29 март българското Министерство на културата отправи запитване към македонското Министерството на културата за изясняване на случая с издадените в западната ни съседка романи „Железният светилник“, „Преспанските камбани“ и „Илинден“.

От пресцентъра на нашето ведомство тогава уточниха, че през ноември 2015 г. заместник-министърът на културата Боил Банов и министърът на културата на Република Македония Елизабета Канческа-Милевска са подписали в София Програма за сътрудничество в областта на културата между министерствата на културата на двете страни, която обхваща периода 2015-2017 г.

Член 12 от Програмата за сътрудничество в областта на културата между Министерството на културата на Р. България и Министерството на културата на Р. Македония гласи, че „страните съдействат за установяване на контакти и сътрудничество за защита на авторските права в областта на художествената, учебната и научната литература, съгласно националните си законодателства и международните споразумения, по които са страни”.

В СПОРАЗУМЕНИЕ за свободна търговия между Република България и Република Македония, ратифицирано със закон, приет от 38-о Народно събрание на, 15.12.1999 г. - ДВ, бр. 113 от 28.12.1999 г. е предвидено, че /чл.29/: договарящите страни потвърждават своята воля да спазват задълженията, произтичащи от Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост - Анекс 1В към Маракешкото споразумение за създаване на СТО, както и другите конвенции за защита на интелектуалната собственост, подписани от договарящите страни и посочени в Анекс IV. В Точка 2 от този анекс е посочена Бернската конвенция.

Също така изрично е посочено, че договаряща страна по това споразумение няма да предоставя третиране на гражданите от другата страна, по-неблагоприятно от това, предоставено на гражданите на която и да е трета държава, като договарящите страни ще си сътрудничат по въпросите на интелектуалната собственост. При поискване от някоя от страните ще се провеждат експертни консултации по тези въпроси, в частност относно дейностите, свързани със съществуващите или бъдещите международни конвенции по хармонизиране, управление и защита на правата на интелектуална собственост, и дейностите в международните организации като СТО, Световната организация за интелектуална собственост, а така също и отношенията на страните с трети страни по проблемите на интелектуалната собственост.

В горното споразумение се обсъждат по-скоро търговските аспекти на интелектуалната собственост, но има механизми, които могат да се ползват, както и формулирано задължение за сътрудничество, което може да се тълкува максимално широко.

Общо взето може да се спори дали поетото задължение за сътрудничеството в областта на защита на авторското право не е нарушено, ако македонската държава е разрешила преработката на произведения на Талев. Има аргументи в полза на българската страна за нарушение на задължение по международното право, но тази теза е трудно защитима. Друг е въпросът, че това нарушение трябва да се вмени като отговорност на македонската държава. Ако например става въпрос за частен акт на някое издателство, който по никакъв начин не е държавно одобрен, тогава въпросът с отговорността на плоскостта на международното публично право не стои.

Казусите с политически коректния език

Отвъд случая с "македонските версии" на книгите на Талев, съществува и по-глобален казус, свързан с политически коректния език и "редактирането" на оригиналното съдържание в произведения, превърнали се в световна класика.

Така например през 2011 г. издателството New South books от Алабама замени използваната стотици пъти от Марк Твен дума „негър“ в "Приключенията на Том Сойер" и "Приключенията на Хъкълбери Фин" с думата "роб". Предложението дойде от Алън Грибън, най-известния изследовател на Марк Твен.

През 2014 г. пък шведската обществена телевизия SVT пусна ново редактирано DVD издание на легендарния детски сериал от 1969 г. "Пипи Дългото чорапче". От сериала са изрязани всички сцени и фрази, които могат да бъдат възприети като расистки или обидни. В сцените, в които популярната героиня на Астрид Линдгрен нарича баща си "крал на негрите", се чува само "крал". Епизодът, в който Пипи играе на "китайци" и си дърпа очите, е изрязан. В конкретния случай промените са одобрени от акционерното дружество Saltkrakan, което държи издателските права на Астрид Линдгрен.

Възможно ли е подобни казуси да се случат и у нас - издател или продуцент на своя глава да реши да нанася "корекции" в оригиналното съдържание на световна или българска класика?

Що се отнася до възможността в България да се „редактират“ произведения, компетентността на Министерството на културата е ограничена от цитираните по-горе чл. 34 и чл. 99: в изключителни случаи да разрешава промяна на произведение след изтичане срока на закрила, ако е компетентен орган по ЗАПСП.

Защо в други държави се случва последваща преработка на произведения? Съображенията са за защита на обществен интерес. Например в английския закон (Copyright, Designs and Patents Act 1988) са разписани изключения от правото да се запази целостта на произведението: когато трябва (а) да се избегне извършването на престъпление, (b) да се спази задължение, наложено или влязло в сила (c) в случая на Би Би Си, избягвайки включването в излъчваната от тях програма на нещо, което накърнява добрите нрави и приличието или което е вероятно да окуражи или подбуди престъпност, или да доведе до безредици, или да бъде оскърбително за общественото настроение. 

Българските ЗАПСП и ЗРТ не действат по този начин, доставчиците нямат право да променят/изрязват части от произведения, но имат отговорност към програмното съдържание (чл. 10, ал. 1 ЗРТ): недопускане на предавания, които противоречат на добрите нрави, особено ако съдържат порнография, възхваляват или оневиняват жестокост или насилие или подбуждат към ненавист въз основа на расов, полов, религиозен или национален признак; гарантиране на авторските и сродните им права в предаванията.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

09.04 2016 в 13:05

Македония е само едно географско понятие, обозначаващо една област на България, подобно на Тракия, Мизия и Добруджа. Който мисли, говори или пише нещо друго значи НЕ Е БЪЛГАРИН.

08.04 2016 в 22:41

Владимире, не е така безобидно, както го виждаш. Тая подмяна е част от далеч прицелена стратегия за смачкване на българската нация. За да правят това, македонистите имат подкрепа от Сърбия и Русия.

08.04 2016 в 19:24

В крайна сметка има и положителен аспект на това че Талев се издава в Макединия, дори и с подменено съдържание. Това означава че макединските граждани ще го приемат като свой автор. Какъвто реално е той - български. Пък това че изданието на Железният светилник е било цензорирано не е толкова страшно. Както се казва в книгата 'Който има очи да види и които има уши да чуе' сам ще разбере и посегне към оригинала. :-)

08.04 2016 в 18:15

Питайте историка Гоце, точно тия работи много ги разбира, винаги мълчи, но умно.