Майка към Вълчев: Кога учителите ще включат камерите? Госпожата ни кара да рисуваме ченгелчета във въздуха пред черен екран

"Аз съм майка на ученичка в първи клас. Детето ми среща изключителни трудности, откакто е на дистанционно обучение. Защо няма изискване учителите да преподават пред включена и работеща камера, така че децата, освен да ги чуват, да могат и да ги виждат? Нашата госпожа ни кара да рисуваме във въздуха ченгелчета. Те не я виждат и им е изключително трудно. Помолих я да си включи камерата, но според нея това е навлизане в личното пространство. Защо учителите не преподават от класните стаи, където имат техническите средства и материалите, с които да организират уроците си? Трудно е да се преподава на деца в 1. клас с изключена камера!"

Въпроса зададе на министъра на образованието майката Милена Стоянова по време на онлайн среща днес между Красимир Вълчев и родители, учители и други специалисти в образователната система. Тя бе организирана по инициатива на националния омбудсман Диана Ковачева. Вълчев и част от екипа му отговаряха на въпроса в продължение на час и половина.

"За пръв път се представя на вниманието ми, че учители преподават, без да е включена камерата. Според мен ефективното педагогическо взаимодействие изисква визуален контакт. Ще предприемем действия в тази посока", отговори Вълчев на изправената с първокласничката си пред черния екран г-жа Стоянова.

На въпроса ѝ защо учителите не преподават от класните стаи Вълчев припомни, че заповедта на здравния министър не го разрешава.

Какъв е редът родител да заяви необходимост устройство за детето или децата си, ако няма финансовата възможност да купи - попита Цветелина Русалиева, майка на ученик в 7. клас. - Има ли специални критерии, правила, разписани за това?

"Започвам с интернет. (...) Училищата имат право да заплатят интернета на учениците по тяхна оценка за невъзможността на детето, респективно семейството, да поеме тези разходи. (...) Училищните бюджети бяха подкрепени, включително и вчера, с допълнителни средства. (...) Училищата имат възможности, имат икономии от разходи за хранене, от разходи за отопление заради това, че бяха затворени, от разходи за транспорт и командировки. Интернетът е относително по-малък разход.

По-трудният въпрос е с устройствата. В системата на училищното образование има около 90 хил. компютъра, но 60 хил. от тях са стационарни и не могат да се предоставят на учениците за домашно ползване. Имаме около 30 хил. мобилни устройства - предимно лаптопи, които могат да се предоставят. Предприели сме действия за закупуването и доставката на на 107-108 хил. персонални компютъра. За съжаление, това се бави по няколко причини. Първо, все още разчитаме на европейските средства по React-EU, които обаче са свързани с по-продължителни процедури. (...) В момента се доставят 16 хил. устройства, които училищата са поръчали. Има го и проблема с липса на устройства в глобален мащаб.

От тези 107-108 хил. устройства са доставени около 10-11 хил. Всеки ден се доставят допълнително.

Регламентираме задължение училищата да се подпомагат помежду си, тоест там, където има концентрация на деца без устройства, да бъдат подпомогнати от други училища.

Редът за заявяване е пред директора. Ако училището няма, тогава регионалното управление трябва да положи усилия да пренарочи устройства от друго училище.

Няма учители, които да не преподават заради липса на устройства, но имаме ученици, които не са получили такива." 

На въпрос на омбудсмана Ковачева би ли се ангажирал с конкретна дата за доставка Вълчев отговори, че срокът е двумесечен, "тоест до януари училищата трябва да са купили устройствата".

"Въпросът ми е насочен в помощ на по-възрастните ми колеги, които се затрудняват с технологиите и онлайн преподаването - взе думата Георги Дичев, преподавател в София от тази година. - Ще се предостави ли по-адекватно обучение за тях? Предвиждат ли се и оборотни устройства?"

"Към днешна дата сме финансирали 10 хил. устройства за учители, от които вероятно са доставени около 2-3 хил. само. Училищата би трябвало да подпомогнат училищата. Нашата цел е да имаме устройства за всеки учител и за всеки кабинет. Още повече, че всички училища работят с електронни дневници. Това изисква персонално устройство във всяка класна стая.

Закупуваме устройства не само с перспективата да се обучават сега учениците, а да се осъществява електронно обучение в класната стая. Да има лаптопи, които са с по-издръжливи корпуси, с по-дълготраен режим на ползване на батериите, touch дисплей.

По отношение на квалификациите. Факт е, че правим хиляди квалификации за десетки хиляди учители ежегодно. Увеличихме средствата за квалификации от 0.8% на 1.2% от възнагражденията при увеличени междувременно възнаграждения. Но факт е, че е голяма част от квалификациите, избирани от учителите - защото това е основният принцип, не бяха толкова ефективни и не бяха насочени към подкрепа на обучение в електронна среда.

През лятото ние, министерството, направихме над 200 обучения, може би още толкова са направили регионалните управления. Убедени сме, че най-доброто обучение е от учители за учители. Взаимното учене, мрежовият подход. Това показва нашият анализ от пролетта: учителите се справиха не толкова благодарение на обученията, а благодарение на помощта, която получиха от колегите си.

Затова записахме и в Колективния трудов договор минимум 50% от обученията да бъдат взаимно обучение - учител-учител. Системата много повече може да се обучи и да се развива благодарение на енергията, която има отдолу, отколкото на указанията и обученията, които прави министерството отгоре. Това, разбира се, не изключва нашата роля, ние правим обучения."

"Когато започна централизираното дистанционно обучение, се наблюдаваха множество проблеми, и свързани с даването на възможност от самата платформа (Teams) на децата да нарушават реда в часовете. Взаимно се заглушаваха, изключваха се от часовете, излизаха. В момента се споделя, че по-големите ученици нарушават часовете на други класове. Просто са с по-големи способности и успяват някак си да преминат защитите. Министерството - като основен администратор - запознато ли е с тези проблеми, смята ли да предприеме някакви мерки, технически или нормативни?" - попита Деница Митрова.

"Да, още пролетта бяхме сигнализирани. (...) Изготвихме материал - въпроси и отговори - по отношение на основните групи въпроси - как да не бъдат заглушавани учителите и другите ученици, как учителят във виртуалната класна стая да администрира участието на всеки ученик. Този материал е публикуван на сайта mon.bg. Допускам, че междувременно може да са се развили лошите практиката, така че ако имате сигнали, дайте ни ги."

Ще се зачете ли учебната година на учениците, които нямат устройства вкъщи, за да участват активно в обученията - попита омбудсманът Ковачева.

"Да, ще се зачете учебната година, защото имаме компенсаторно обучение. Дадохме възможност на училищата с голяма концентрация на деца, които не се включват ефективно в електронно обучение, да провеждат така наречените проектни седмици до Коледа и да компенсират с учене през юни. Това е за първи – шести клас, където имаме възможност да удължим учебната година. Много по-нисък е процентът на децата в гимназиален етап, които не учат поради липса на устройства, отколкото в прогимназиален и най-вече в начален.

Това, че деца не учат в електронна среда не означава, че въобще не учат. Те осъществяват взаимодействие с учителите с медиатори и всички възможни средства. 

Тази година е напълно възможно да имаме по-малка загуба на учебно време, отколкото предходни години. Нямаме седмица, две за екскурзии, нямаме две, три седмици за грипни ваканции. Нямаме предпоставки да говорим за нулева година."

Има обаче голям процент деца, чиято средна посещаемост е под 70% - посочи министърът. Това е над 10%. Има и деца със средногодишна посещаемост 50%. Това е най-голямото предизвикателство. На практика те са потенциално отпадналите от училище, децата от уязвими групи, за които системата трябва да полага най-много усилия - допълни той.

Обучението в електронна среда усилва неравенствата, най-големи са те при децата със специални образователни потребности и именно на тях бе посветена голяма част от онлайн срещата.

"Какви са бързите мерки за деца със СОП (специални образователни потребности) и въобще с психични страдания? Изолацията е безкрайно по-трудна за тях и за родителите. Какви са мерките за родители, така че те да се чувстват подкрепени, когато сме вкъщи и се налага да комбинираме всички дейности? Има и родители, които не могат да са вкъщи" - попита Яна Алексиева.

"След  разговори с министъра на здравеопазването бяха разрешени индивидуалните дейности в училищата и в центровете за специална образователна подкрепа през този период" - отговори министър Вълчев.

"Отправихме искане към Министерството на здравеопазването и вече имаме разрешение терапевтичният процес и дейностите за подкрепа на личностното развитие да се осъществяват индивидуално и присъствено, когато това е възможно, когато училището, детската градина, центърът са осигурили тези условия и има желание на родителите. Осигурени са специалисти, които могат да го реализират присъствено", допълни Грета Ганчева от МОН.

"Ще бъдат ли отложени националните външни оценявания за четвърти и десети клас? Предвиждате ли да отпадне материал от изпитите след 7. и 12 клас" - попита Радина Райчева.

"По отношение на 7. и 12. клас ще се проведе външното оценяване със сигурност. Това е необходимо за завършване респективно на основно и средно образование и продължаване в по-висока степен на образование.

Както и предходни години, последните теми няма да бъдат включвани в изпитните материали. Следим темпото, с което "средният учител" разпределя и минава по учебните програми. Не е проблем да бъдат изключени определен брой теми, тъй като изпитите и характерът на въпросите има за цел да мерим знанията с натрупване, доколко те са трансформирани в умения, да мерим функционална грамотност, осмисляне, свързване, анализ на знание. Ще направим анализ вероятно през март, април. Няма проблем част от темите да отпаднат, а ако някой ученик прочете повече, няма да се мине, само ще стане по-знаещ човек.

По отношение на четвърти и десети клас - не е задължително това външно оценяване. Миналата година го пропуснахме, но то е необходимо и полезно. Не трябва да създава повече стрес за децата и родителите, отколкото едно вътрешно оценяване.

То е по-обективно и позволява да направим преход, защото изпитните материали са насочени в по-голяма степен към меренето на функционална грамотност. Оценяването има и функцията да даде на учениците сигнал какво е целено да учат.

Трансформацията, която искаме да направим в системата, е да реализираме компетентностния подход, да кажем на учениците "учете, четете", но не само това, което е в учебните програми, а много повече свързаните знания от различни дисциплини. Затова и за по-следващата година направихме промяната изпитите да са интегрални - да не включват само български език и математика, а и обществените, и природоматематическите науки. Това е промяна, която се случва и в другите образователни системи.

Стимулираме националното външно оценяване в 4. и 10. клас заради така наречената оценка на добавената стойност. Тя трябва да каже колко е допринесло едно училище за резултатите на учениците в него и да имаме обективна оценка за работата на училищата и педагогическите колективи."

Следете новините ни в GoogleNews