Компаниите отдавна не даряват само по Коледа, Великден и при кризи

56 милиона са общо дарените средства от компании за различни каузи през 2022 г. През годината имаше значителен ръст на дарителството и това е очаквано в период на криза. Наблюденията ни през годините за това как дарителите откликват в отговор на бедствия и други кризисни ситуации потвърдиха тези прогнози и за изминалата, казва пред OFFNews изпълнителният директор на Българския дарителски форум (БДФ) Теодора Бакърджиева.

2022-ра мина под знака на две кризи - започването на войната в Украйна и голямото наводнение в карловските села. Дарителски кампании за наводненията бяха организирани първоначално за разчистването на селищата, а след това - и в помощ на най-силно засегнатите хора, които загубиха домове и имущество.

"Компаниите показват, че в кризисна ситуация могат да вземат бързи решения за подкрепа - дори в рамките на три дни. Често ни питат това не е ли работа на държавата. Да, работа на държавата е, но при корпорациите е по-гъвкаво и бързо вземането на решения. Докато се задвижи цялостният механизъм и държавният ресурс, който несъмнено е много по-голям, това е бърза и навременна подкрепа", коментира Теодора Бакърджиева.

Компаниите обаче не даряват само при кризи. "Отдавна не важи твърдението, че дарения идват само по Коледа, Великден и екстремни ситуации. Все повече наблюдаваме, че дарителството и доброволчеството са ценности, около които се изгражда вътрешна корпоративна култура на ангажираност с общественозначими каузи. Интересно е, че при кризи компаниите отделят средства, които да не са за сметка на друг дългосрочно поет социален ангажимент", добавя експертът.

Най-често се подкрепяните каузи са в сферите на здравеопазването (на първо място), образованието, социалната подкрепа, опазването на околната среда, културата и изкуството. След тях, се нареждат кампаниите за човешки права. Тази подкрепа засега не е толкова видима и бизнесът подхожда към нея по-предпазливо.

Медицинска апаратура и лечение - сред най-подкрепяните през годините

Най-често подкрепяните каузи са за осигуряване на медицинска апаратура и за достъп до скъпоструващо лечение за отделни пациенти или колеги. "Когато има такъв апел, той е категоричен. Хората, но и компаниите, реагират по много естествен начин, независимо дали става въпрос за дете или за възрастен човек", казва изпълнителният директор на БДФ.

Вече все повече има компании и програми, които по много професионален начин предоставят средства. Например "Лидл" с тяхната програма "Ти и Lidl за нашето утре", която реализират съвместно с експертния принос на фондация „Работилница за граждански инициативи“, е продължение на досегашната им програма за подкрепа на социалнозначими каузи. Партньорите в програмата анализират какво работи дотук и кое е трябва да се подобри, за да се постигнат по-устойчиви резултати. Част от промените в изданието предвиждат възможността, наред с граждански организации, да могат с проекти в различните категории младежки групи, медии и журналисти. Тази година има дошли 219 кандидатури.

Регионалният грант на „Виваком“ в партньорство с Българския център за нестопанско право също демонстрира ефективно взаимодействие между компания и неправителствена организация в подкрепа на смислени регионални проекти и каузи, извършена чрез кандидатстване на конкурсен принцип и финална оценка от жури.

Работата на Telus International Bulgaria е също добър пример, в който наличието на Обществен борд като структура към една корпоративна фондация дава добавена стойност и професионализъм на подбора на каузи. През Обществения борд два пъти годишно НПО могат да кандидатстват за подкрепа на свои инициативи в сферите здравеопазване, образование и околната среда.

Значима инициатива в образователната сфера през изтеклата година е "Call for Education" на "УниКредит Булбанк", която чрез едноименната фондация на банката си поставя за цел да потърси решения на значими образователни проблеми и да подпомогне борбата с преждевременното напускане на училище, придобиване на умения за започване на университетско обучение и да навлизане на пазара на труда. Инициативата практически предлага промяна на образователни политики.

В социалната сфера се наблюдава тенденция към увеличаване на подкрепата за социални предприятия - за развиване на устойчив бизнес модел. Иначе класическият вариант за дарения в социалната сфера е предоставяне на средства за услуга, която вече е се предлага и е разпозната и ценна, но може да се увеличи обхватът ѝ. Тези услуги обикновено са с публично или общинско финансиране, но даренията помагат да достигнат до повече хора и да включат повече и по-разнообразни дейности, обяснява Бакърджиева.

В сферата на културата и изкуството типичният пример е насърчаване на проекти на независими артисти или на утвърдени културни институти. И тази година изводът е, че законът за меценатството на практика не работи, защото въпреки него даренията в сектора не се увеличават.

Спорните обществени теми трудно намират подкрепа

Надеждата е да започнат да се насърчават и по-смели идеи - около които няма абсолютен обществен консенсус. Сега те трудно намират финансиране от корпоративните дарители, защото това може да не се посрещне еднозначно от различни обществени групи. Колкото и озадачаващо да звучи, темата за домашното насилие и неговите жертви е пример за такава. Вероятно затова не много дарители избират да заявят публично подкрепа за пострадалите. По-трудно се намира подкрепа за кризисни центрове например, защото компаниите се притесняват, че обществото се разделя по тази тема, казва Теодора Бакърджиева. Същото важи и за темата ЛГБТИ, бежанците, хората с интелектуални затруднения, наркозависими и др. Има вече и компании, които по-смело заявяват подкрепата си за ЛГБТИ концепцията, но те все още са единици. По-скоро бизнесът остава по-отзивчив към по-безспорни и обществено приети каузи като деца в нужда или деца с таланти, отколкото към по-противоречивите и трудни каузи.

Законодателството - накъде?

Данъчните облекчения за корпоративни дарения, оказва се за поредна година, не са особено работеща мярка. По закон компаниите могат да се възползват от намаляване на дължим данък, когато декларират и докажат предоставени дарителски средства. Рядко обаче те се възползват от това. Макар механизмът да е ясен, той не действа стимулиращо за фирмите.

Остава и една пречка, която е в полето на медийното законодателство и саморегулацията - споменаването на имената на фирмите дарители в новините. Проблемът стои главно при телевизиите и радиата, при които продължава практиката да не споменат в своите репортажи кой организира дадено събитие или кой е дарителят, ако това е частна компания.

"Все още има примери за анонимни новини като "Една търговска верига дари 200 000 лева на една фондация" или представител на компания, която подкрепя събитие с 500 деца, е представен като " организатор". Това не е обективно представяне на информацията. СЕМ не санкционира за споменаване на името на фирма, когато то е част от информационното съдържание. В полето на медиите остава това решение ", обясняват от БДФ. Тяхна проверка в СЕМ по ЗДОИ е показала, че в последните пет години няма санкционирана медия за споменаване на компания в ефир при отразяване на конкретна дарителска активност.

Стъпка напред отчитат от БДФ при закона за насърчаване на доброволчеството, където отново тече обществено съгласуване. Той не адресира толкова преки нужди на компаниите, а си поставя задача да бъдат предложени насърчителни мерки, които популяризират доброволчеството и насърчават хората да даряват труд, талант, време, и да бъдат подкрепяни организациите, които работят професионално за популяризиране на доброволчеството, посочва Теодора Бакърджиева.

Следете новините ни в GoogleNews