Кой отговаря, когато преводът на официален документ е грешен?

Грешка в превода на диплома, удостоверение, пълномощно или медицински документ може да доведе до отказ от институция, пропуснат срок или необходимост процедурата да започне отначало. Кой носи отговорност обаче не се определя единствено от това чий подпис стои под превода. Значение имат видът на грешката, изходният документ, договорената услуга и настъпилите последици.

В повечето случаи първата практическа стъпка е преводът да бъде коригиран от изпълнителя. Ако грешката вече е причинила вреди, въпросът за отговорността изисква отделна оценка на конкретните обстоятелства.

Какво представлява грешка в официалния превод?

Не всяко различно изписване е същинска преводаческа грешка. Някои институции имат собствени изисквания за транслитерация, формат на датите, наименования на специалности или изписване на административни органи. В други случаи несъответствието може да произлиза още от оригинала.

За съществен проблем може да се говори, когато преводът променя или пропуска информация като:

• име, дата, адрес или номер на документ;
• придобита квалификация или образователна степен;
• срок на валидност;
• права и задължения по договор;
• диагноза, лекарствена доза или резултат от изследване;
• печат, забележка или приложение към документа.

Обикновена печатна грешка също не бива да се пренебрегва, ако засяга идентифициращи данни. Дори когато общият смисъл е разбираем, институцията може да откаже документа заради несъответствие с паспорта, дипломата или съответния официален регистър.

Преводачът отговаря за достоверността на превода

Преводачът носи професионална отговорност да предаде вярно съдържанието на предоставения документ. При преводи, оформяни по приложимия официален ред, той удостоверява извършената работа със своя подпис.

В декларацията на преводача, публикувана от Министерството на външните работи, изрично се посочва отговорност за достоверността на извършваните преводи. Това обаче не означава, че всяка неволна техническа грешка автоматично води до наказателна отговорност. Тя се преценява по съответния законов ред и зависи от характера на деянието, вината и конкретните обстоятелства.

При обикновена неточност обичайното решение е преводачът да провери оригинала, да поправи текста и при необходимост да подпише отново коригираната версия.

Каква е ролята на преводаческата агенция?

Когато документът е възложен чрез агенция, клиентът обикновено има договорни отношения именно с нея. Агенцията приема поръчката, определя изискванията, организира работата и предава крайния документ. Затова при открита грешка сигналът първо се подава до нея, независимо кой конкретен преводач е работил по текста.
Коректната проверка включва сравнение между оригинала и превода, установяване на причината и издаване на поправен екземпляр. Ако грешката е довела до допълнителни разходи или друга доказуема вреда, евентуалната отговорност зависи от договора, причинната връзка и приложимото право.

За да се намали рискът от разминавания, Нова Транслейт съветва още при възлагането да се уточнят държавата и институцията, пред която ще бъде представен документът. Тази информация е важна, защото изискванията за превод, заверка и изписване на лични данни могат да бъдат различни.

Нотариусът проверява ли верността на текста?

Нотариалната заверка на подписа на преводача често се възприема погрешно като потвърждение, че целият превод е проверен. Всъщност ролята на нотариуса при това удостоверяване е свързана с подписа и самоличността на подписалото се лице.

Нотариусът не извършва редакция и не сравнява задължително всяко изречение с оригинала. Поради това наличието на нотариална заверка не прехвърля автоматично отговорността за езиковата точност върху нотариуса.

Подобно разграничение съществува и при апостила. Той удостоверява автентичността на подписа, качеството на подписалото лице и при необходимост печата върху официалния документ. Апостилът не потвърждава верността на превода или фактическото съдържание на документа.

Кога причината е в оригиналния документ?

Преводачът работи с предоставения източник. Ако в оригиналния документ името, датата или друг факт са грешни, точното им възпроизвеждане в превода не представлява непременно преводаческа грешка.

Преводачът не може самоволно да поправя официален документ, дори когато забележи очевидно несъответствие. Обичайно той трябва да го отбележи и да поиска уточнение. Поправката на оригинала се извършва от органа или организацията, която го е издала.

Отговорност на заявителя може да бъде обсъждана, когато е предоставил нечетливо или непълно копие, пропуснал е приложения или е дал погрешни инструкции. Затова е важно да се пазят изпратените файлове, кореспонденцията и потвърдените изисквания към поръчката.

Какво да направите при открита грешка?

Документът не трябва да се използва, преди да бъде изяснено дали неточността засяга неговия смисъл или приемането му. Преводачът или агенцията следва да получат оригинала, проблемния превод и конкретно посочване на спорното място.

Добре е комуникацията да бъде писмена. Така остава информация кога е съобщен проблемът и какво решение е предложено. Ако документът вече е подаден, съответната институция трябва да бъде уведомена и да се провери дали приема коригиран екземпляр, или изисква ново заявление.

Полезно е да се съхраняват:

• оригиналът и всички негови приложения;
• първоначалният и коригираният превод;
• фактурата или потвърждението на поръчката;
• инструкциите на приемащата институция;
• доказателствата за допълнителни разходи или пропуснати срокове.

Когато спорът не може да бъде решен чрез корекция или когато има значителни финансови и правни последици, е разумно да се потърси индивидуална правна консултация.

Предварителната проверка намалява риска

Преди подаване трябва да се сравнят поне имената, номерата, датите, сумите, сроковете и наименованията на институциите. При медицински и юридически документи е необходима и внимателна терминологична проверка.

Полезно е предварително да се установи дали приемащата институция изисква нотариално удостоверен подпис на преводача, апостил, легализация или друг вид заверка. Тези процедури не са взаимозаменяеми и не се прилагат еднакво във всички държави.

Когато преводът на официален документ е грешен, няма един универсален отговор кой носи цялата отговорност. Преводачът отговаря за точността на своята работа, агенцията – за договореното изпълнение, а заявителят – за предоставените документи и указания. Точното разграничаване на причината е решаващо както за бързата корекция, така и за защитата на засегнатата страна.

Следете новините ни в :