Кои специалности на университетите имат най-добра реализация

По-висок процент от завършилите магистърски програми работят на позиции за висшисти или по призвание, отколкото завършилите бакалавърски програми заемат подобни работни места, показва 14-ото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България, което беше представено в Министерството на образованието и науката.

Над 85% от завършилите магистърски програми след средно образование и близо 70% от завършилите магистърски програми след придобита степен на висше образование работят на позиции за висшисти или по призвание, докато едва 51% завършилите бакалавърски програми работят на подобни позиции. Завършилите магистърски програми се отличават и с по-високи доходи, по-висок дял на осигурените и по-ниска безработица в сравнение със завършилите бакалавърски програми.

Новото издание на българската рейтингова система публикува данни за реализацията на завършилите по различните образователно-квалификационни степени, което дава допълнителни възможности за ориентиране на кандидат-студентите, включително и на тези, кандидатстващи в магистърски програми след вече завършена степен на висше образование.

Новост в рейтинговата система на страната е включването на индикатори, измерващи дела на студентите първо поколение. Близо 37% от студентите, анкетирани за целите на РСВУ, заявяват, че идват от семейства, в които нито един от двамата родители няма по-високо от средно образование, а под 2% заявяват, че идват от семейства, в които родителите имат само основно или по-ниско образование.

Най-голям дял студенти първо поколение, идващи от семейства с максимално достигнато средно образование от родителите, има в направленията "Материали и материалознание" (65%), "Социални дейности" (61%) и "Педагогика" (57%).

На следващо място се нарежда направлението "Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми" с 56%, като това е и направлението с най-голям дял студенти, идващи от семейства с максимално достигнато основно образование на родителите - близо 13%. Най-малък дял студенти първо поколение има в направленията "Стоматология" и "Биотехнологии" (13%), "Математика" (15%), "Медицина" и "Театрално и филмово изкуство" (17%).

Продължават тенденциите за подобряване на реализацията на завършилите на пазара на труда и повишаване на дела на чуждестранните студенти в България.

Безработицата сред българските граждани, завършили висше образование в България през предходните 5 години, се задържа на равнище от малко над 2%, като за завършилите магистърски програми след средно образование това равнище е едва около 1%.

Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната, също остава на достигнатото през миналата година рекордно ниско равнище от 14% при над 25% през 2014 година. Делът на наетите висшисти, които през първите 5 години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до 61% от 59% през миналата година и при 46% през 2014 г. Средният облагаем доход на завършилите също нараства, достигайки до 2523 лева от 2200 лева през миналата година и едва 980 лева през 2015 година.

Новото издание на националната рейтингова система за поредна година показва, че съществуват големи различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование на дипломиралите се в зависимост от завършеното професионално направление, както и в зависимост от завършеното конкретно висше училище дори и в рамките на едно и също професионално направление.

Най-ниска безработица (под 1%) се наблюдава сред завършилите професионалните направления "Военно дело", "Медицина", "Математика", "Фармация", "Стоматология", "Металургия" и "Теория и управление на образованието", а най-висока - сред завършилите "Социални дейности" (3,8%).

Най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) се наблюдава сред завършилите "Военно дело", "Медицина", "Стоматология" и "Теория и управление на образованието", а най-ниска - сред завършилите "Туризъм" (26%).

Най-голям дял (над 94%) от завършилите се осигуряват в България сред тези, които са се обучавали в направленията "Теория и управление на образованието", "Фармация" и "Горско стопанство", а най-малък – сред завършилите "Транспорт корабоплаване и авиация" и "Изобразително изкуство" (под 72%).

Най-висок среден облагаем доход получават завършилите "Военно дело" и "Информатика и компютърни науки" (над 4500 лв.), следвани от тези, които са завършили "Математика", "Металургия", "Комуникационна и компютърна техника", "Национална сигурност", "Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми", "Енергетика", "Обществено здраве" и "Електротехника, електроника и автоматика" (между 3000 и 4000 лв.). На ниво конкретно висше училище най-висок среден облагаем доход получават завършилите магистърски програми в направление

"Администрация и управление" на Американския университет (9697 лв.) и "Информатика и компютърни науки" в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (7869 лв.) и Нов български университет (7200 лв.). Сред завършилите бакалавърски програми най-висок облагаем доход имат завършилите "Информатика и компютърни науки" в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (6738 лв.).

Най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование имат студентите в първи курс в направленията "Медицина" (5,73), "Фармация" и "Стоматология" (5,69), и "Математика" (5,59). С най-нисък успех от завършено средно образование са първокурсниците в направление "Материали и материалознание" (4,42). Средният успех от дипломата за завършено средно образование на приетите в първи курс студенти в страната като цяло е 5.14 при 5,08 през миналата година.

Трите професионални направления с най-голям брой студенти през 2024 година са "Икономика" с 25 383, "Педагогика" (16 448) и "Медицина" (13 265). Най-малко студенти се обучават в направление "Теория на изкуствата" – 54.

Висшето училище с най-голям брой действащи студенти е СУ „Св. Климент Охридски" – 18 988. На второ място е Пловдивският университет „Паисий Хилендарски" с 15 801, а на трето място е УНСС с 15 671 студенти.

В частни висши училища се обучават близо 12% от студентите в страната, като делът на студентите в частни висши училища е най-голям в професионалните направления "Театрално и филмово изкуство" – 70%. Втората предпочитана специалност е "Изобразително изкуство" – 45%, следвана от "Теория на изкуствата" – 43% и "Администрация и управление" – 41%.

Делът на чуждестранните студенти в България се удвоява – от около 4% през 2013 година до близо 9% от действащите студенти през 2024 г. Чуждестранните студенти предпочитат да изучват "Медицина" (58% от действащите студенти), "Стоматология" (47%) и "Ветеринарна медицина" (31%).

В още 4 професионални направления чуждестранните студенти надхвърлят 10% от броя на действащите студенти. Това са "Фармация" (14%), "Транспорт, корабоплаване и авиация" (13%), "Музикално и танцово изкуство" (12%) и "Туризъм" (11%). В страната има 103 съвместни програми, предлагани от български висши училища в партньорство с чуждестранни образователни институции.

В подобни програми през 2024 година са се обучавали 2,8% от действащите студенти.

В общите стандартизирани класации по професионални направления на Рейтинговата система за 2024 година СУ "Св. Климент Охридски" се класира на първо място в 22 професионални направления от общо 29, с които участва в класациите. Техническият университет – София се класира на първо място в 6 професионални направления от
общо 11, с които участва в класациите. Медицинският университет – София е първи във всичките 5 направления, по които предлага обучение. Химикотехнологичният и металургичен университет има 3 първи места.

Аграрният университет в Пловдив, Тракийският университет в Стара Загора и Лесотехническият университет в София имат по две първи места. Други 11 висши училища оглавяват по една класация. Още 4 висши училища оглавяват класации по конкретна образователно-квалификационна степен. В 8 професионални направления общите класации се
оглавяват от висши училища извън столицата, а в едно професионално направление – от частно висше училище.

Рейтинговата система сравнява представянето на 51 акредитирани висши училища, предлагащи обучение в България в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, социалните условия, достъпността на образованието, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда.

Рейтинговата система на висшите училища в България през 2024 г. е обновена и данните в нея са актуализирани по поръчка на МОН от консорциум "ИОО-С", съставен от Институт "Отворено общество" – София и Сирма Груп.

Рейтинговата система е достъпна в интернет на адрес: https://rsvu.mon.bg.

Следете новините ни в GoogleNews