Как едно куче се превръща в очите на незрящ човек. Разказ на инструктора Мартина Маринова

Очи на четири лапи вече подготвя и кучета водачи на хора с двигателни дефицити и на деца с диабет. Обмислят програма за кучета асистенти за деца с аутизъм или епилепсия

Последна промяна на 19 август 2018 в 19:56 1787 0

Мартина Маринова е главен инструктор към фондация „Очи на четири лапи“ от 15 г. и играе основна роля в подготовката на кучета водачи за незрящи. Тя разказва за обучението на кучетата и подготовката на приемните семейства пред CITYDOGS.

Програмата за обучение на кучета водачи започва през 2003 г. Около 2012 започва развиването на програма за кучета асистенти на хора с двигателни дефицити. Най-новата инициатива е програмата за кучета асистенти на хора и деца с диабет. Основите ѝ са положени преди 2 г. Продължаваме да надграждаме – казва Мартина и споделя, че с колегите ѝ обмислят започването на още програми - за кучета асистенти на деца с аутизъм или епилепсия.

Как се подготвя куче водач на човек с двигателни дефицити?

„Подготовката зависи от личните му потребности. „Човек кандидатства, снема се психомоторният му профил, определят се специфични нужди – дали се придвижва с количка, бастун, проходилка. Според тези параметри се работи с кучето – казва Мартина. - Това е и голямата разлика от работата ни с кучетата водачи на незрящи, при които обучението е стандартно – обхождане на препятствия, спиране пред такива, реакции в определени ситуации…

При кучетата асистенти на хора с двигателни дефицити всяко куче може различни неща.

Разбира се, в процеса на обучението взимаме предвид и стреса, който ще генерира бъдещата работна среда на кучето и доколко то е подготвено да се справи с него.“

В началото в програмата влизали кученца на дарители, но 95% от тях отпадали поради слаба нервна система или здравословни проблеми. Инициирали собствена развъдна програма и с „фини настройки в структурата на обучителната програма“ успели значително да повишат успеваемостта - от 20-30% в началото до актуалните 60-70%.

За Мартина има две предпоставки: „подходящият генетичен багаж“ и въвеждането на ранната невростимулация – концепция, разработена от американските военни.

„Това е програма от 5 упражнения, които се правят ежедневно с кучето между 3-тия и 16-тия ден след раждането му – разяснява тя. - Тази програма помага на кучето да расте по-стабилно, по-уверено, по-спокойно и да обработва по-лесно стреса в бъдеще. Прави ги по-любопитни към средата и значително по-смели в опознаването на света. Защото иначе дори и в „безстрашния“ период (до около края на 16-тата седмица) ако кучето има колебания в нервната си система то си остава предпазливо и реагира по-сериозно на стимули от средата, като преминаващи автомобили, внезапни шумове и т.н.“

Ранната невростимулация приключва на 16-ия ден. Тогава освен упражнения има и повишен социален контакт – гушкане, галене. Колкото повече контакт, толкова по-добре – казва Мартина.

След 16-ия ден кучето има седмица почивка – това е периодът на проглеждане на кученцето, когато то би могло да се стресира от появяващите се сенки и очертания. 

От 21-вия ден нататък започваме постепенното въвеждане на различни стимули в живота на кучето.

„Работим по така нареченото правило на 7-те – 7 различни стимули (повърхности, хора, препятствия…), всеки от тях представен чрез 7 различни проявления (например хора – деца, възрастни, брадати, с дълги коси и т.н.).

Работата по тази графа от програмата е между 21-ия ден и 50-ия ден.

Упражненията включват преминаване по различни повърхности, справянето с малки препятствия (например да излязат от малка касетка за плодове), качват се по стълбички, балансират върху надуваеми топки и други неща.

Минимум 7 човека изграждат социалния контакт с кученцето в началото.

„Краят на тази социализация е 49-50-ти ден и съвпада с бебешките тестове по Волхарт. Изключително популярен тест, който ни дава обща картина за развитието на кучето. Тестът се прави точно на 50-ти ден. Тогава можем да оценим нервната система на кучето, преди тя да бъде подложена на изпитание от външните фактори.“

След това кучето отива в приемното си семейство, където остава 1 година. Това е периодът, в който кучето опознава градската среда, свиква с ритъма на семейството и обичайните ежедневни неща – асансьор, ескалатор, трафик, звуков фон, струпване на много хора.

X