В самолета ни казват, че първо трябва да сложим маска на себе си, а после на другите. Когато взех европейски сертификат за грижа, си казах, че не сме добри грижещи се, ако не се грижим за себе си. Това споделя Моника Хайдман - един от създателите и придружител на българския проект и социалната организация "Свети Андрей" за две германски фондации - "Либенау" и "Св. Франциск Хайлигенброн", във филма на Искра Ангелова.

Социална асоциация "Св. Андрей" е основана първоначално като Сдружение "Българо-Германско Социално Дело" през 1998 г. в Либенау, Германия чрез Варненската и Великопреславската митрополия, Фондация "Либенау" и Фондация "Св. Франциск Хайлигенбронн". Целта на обединението са дейности в социалната сфера, в сферата на здравеопазването и на образованието в духа на християнството. Партньорството на членове на сдружението е насочено към предоставяне на услуги в духа на християнството в областта на социалното, здравното и образователното дело.

От сдружението помагат на хора в нужда - възрастни, хора с увреждания и деца с увреждания. 

Диляна Гюрова - управител на "Либенау България" измислила термина "грижачи" случайно. "Аз съм социален работник и трудовият ми път започна в Дом за стари хора в София. Така стигнах до една фондация в Германия, която е голям доставчик на социални услуги. Това, което прави фондацията много специална, е, че има собствен институт за социални професии. В него се обучават над 4 години хора в професии, които в България нямат еквивалент - няма и буквален превод от немски. Превеждайки на нашите гости в Германия от България, просто се изплъзна думата "грижач" от устата ми. Това е човек, който полага грижа за други хора", обясни Диляна. 

Тя допълва, че професията е много необходима, но в България все още не се приема. 

"Престиж и заплащане като цяло са неща, които рядко се свързват със социалната сфера в България. Често грижачите са санитари, детегледачи и т.н., на които основно задача е да полагат грижи за тях. Грижата е това, което в България не преподаваме, не подготвяме хората целенасочено и систематизирано", разказва Диляна. 

Моника Хайдман - един от създателите и придружител на българския проект и социалната организация "Свети Андрей" споделя, че е дошла в България преди 20 години, като първоначално е помагала на Фондация "Свети Андрей" за дейността им с деца в домашните грижи: "В Германия хората се борят да бъдат чути, признати, по-добре платени. Тук тази борба изобщо не е стартирала. Там първо се квалифицира персоналът и така се професионализира една услуга. Не се прави от страдание, а е професия.  Нужни са три неща - квалифициране на персонал, квалифициране на политиците - защото трябва да е стандарт от правителството, третото - дълг в гражданското общество". 

Диляна допълва, че често в България хората не си представят грижата като професионална дейности и нещо, свързано с определени изисквания.

"Масово хващането е: "Аз съм изгледала две деца. Ти ли ще ме учиш как да гледам баби!" Нищо не е толкова просто и елементарно. Това, което учат колегите в Германия в този институт е с продължително между 2 и 4 години, обучават се по дуална система - от първия ден на постъпване в института, имат и трудов договор за определена услуга - Дом за стари хора, или за хора с увреждания. Ходят на теоретичните занимания като част от работното време. Заплаща им се. Те правят паралела теория-практика. Така се получава качествена подготовка", допълва тя. 

В Германия също имат проблем с набирането на кадри, но има качеството на работа и качество на живот на хората, които работят като "грижачи".