Главният архитект на София: Получавам заплахи и давам обяснения в партийни кабинети за свалени реклами

Всяка сграда по Графа с предписание за цвят и материали на фасадата, навеси и маси по проект

OFFNews Последна промяна на 19 септември 2018 в 08:36 56378 0

Управата на София няма да прави като тази на Сао Пауло. Там през 2007 г. въвели закон за Чист град и забранили всякаква реклама - улиците са разчистени от 15 000 билборда и от над 300 000 фирмени надписа.

Рекламите по автобуси, таксита и плакати също са забранени, като на бизнеса са дадени 90 дни да свали рекламите, преди да бъде засегнат от изключително високи такси. 

Това няма да се случи в столицата ни, където СОС предстои да приеме наредба за външната реклама и преместваемите обекти, за да подобри градската среда и да предотврати незаконното поставяне на такива елементи. Един юнак си е сложил павилион в градинката "Такев"(на ул. Солунска") в неделя през нощта. Ще я махнем, но е недопустимо това да се случва, обясни главният архитект на София Здравко Здравков на дискусията "Облик и бизнес" в галерия "Структура" снощи. На критика "не се прави нищо", той отговори, че заради премахнати реклами и преместваеми обекти откакто е главен архитект на София е получавал заплахи след полунощ от високо място и е привикван да дава обяснения в партийни кабинети. Близо 200 реклами тип “сити лайт”, 12 билборда, 120 телефонни кабини в столицата вече ги няма, даде пример той. 

От "Визия на София", организатор на дискусията, представиха примери и с други градове по света, решили по различен начин намесата на бизнеса и рекламата му в градската среда.

Въпреки представата за безкрайни реклами на Таймс скуеър, Ню Йорк е град, в който се следват стриктни правила за реклама, които зависят от наредбата за строителство (Building Code) и наредбата за функционалното зониране (Zoning Resolution). Те определят възможностите за поставяне на огромни екрани на Таймс скуеър и забраната за използване на такива в жилищни райони. Наредбата за зониране определя два основни вида табели за реклама. Едните служат за промотиране на продукт или услуга, който се продава, предлага или произвежда на мястото, където е поставена табелата и се считат за спомагателни елементи. Другите, които не попадат в първата категория, се считат за рекламни елементи. В жилищните райони е забранено използването на рекламни елементи, но с известни ограничения е разрешено това на спомагателните елементи. Светещи табели са разрешени само за болници и други здравни заведения. В зоните за обществено обслужване има специални правила за разполагане на спомагателните елементи, съобразяващи се с параметри като височината на сградата и площта на лицевата фасада, но рекламните елементи са позволени само в част от тези зони. Рестрикциите в производствените зони са най-леки, позволяващи по-големи площи от рекламни или спомагателни елементи. Билбордовете са забранени за поставяне на 60 м. от главни пътища и за паркове с площ по-голяма от 50 кв.м.

За поставяне на табели или билбордове може да са необходими допълнителни разрешения – за строителство, за електрически и за осветени елементи. Ако сградата е културна ценност или се намира в зона на групов паметник на културата, то са необходими допълнителни разрешителни от общинската комисия по културно наследство. Изисканите документи са разрешително за ремонт, сертификат за опазване и ненарушаване на архитектурните елементи и сертификат за уместност спрямо контекста на средата.

В Барселона също има процес за намаляване на рекламата на публичните пространства, но постепенно и с по-леки мерки. До юли 2016 г. местата за реклама по улиците са намалени с 20%. Процесът се случва сравнително лесно, понеже общината е собственик на местата за реклама. Градът увеличава таксите за ползване на тези места, за да компенсира редуцирането на тяхната бройка и да запази прихода от тях.

През 2011 г. Париж също предлага план, с който цели да намали рекламните елементи с една трета. Най-големият формат за билборди се забранява и максималната площ за реклама е намалена на 8 кв.м. Билбордите трябва да са на определено разстояние един от друг, а рекламата е забранена за разполагане в непосредствена близост до училищата. Заради новите регулации се налага да бъдат свалени около 1400 елемента. Разрешено е временното поставяне на по-големи реклами само в случаите, в които са разположени върху защитната мрежа на скелето при реновация на сграда, но при условие, че рекламодателят поема разходите на артист да изрисува останалата част от мрежата. Подобно на Ню Йорк, въпреки предприетите мерки за ограничаване на рекламата, съществуват граждански акции, изразяващи необходимост от допълнително намаляване на нейното присъствие в градското пространство. 

През 2014 г. френски артист започва кампания за заменяне на реклами с произведения на изкуството, която получава широка подкрепа.

В началото на 90-те за пръв път в Румъния законово се дефинират рекламни елементи като вид конструкция, за които се изисква разрешение за строителство, а през 2001 г. се регулира съдържанието на рекламите, поставени в публичното пространство, с цел защита на потребителите. Следват няколко закона и наредби на по-ниско ниво, които регулират рекламните елементи и тяхното разположение в по-голяма конкретика. Забранено е поставянето на светещи реклами в райони с под 2000 жители, пред прозорци на сгради или по-големи от площта на съответните стени. Законът дефинира различни зони в градовете със различни степени на рестрикции за рекламата спрямо спецификата на средата. Най-строги ограничения се изискват за историческите центрове на градовете, зоните с културно наследство, архитектурните ансамбли, паметници на парковото изкуство и специфични устройствени зони. 

Културното наследство е ключово за идентичността и цялостния облик на средата, и влияе силно върху живота на града и неговите жители. Затова румънското законодателство забранява дори и временното поставяне на реклами на сгради с такъв статут. Въпреки това, липсва спазване на закона и контрол на регулациите за поставяне на рекламни елементи. Пример е проведеното полево проучване на бул. Магеру в центъра на Букурещ, което е показателно за ситуацията с външната реклама в румънската столица. В изследваната отсечка, попадаща в защитена зона с най-висока степен на ограничена реклама, са установени над 100 билборда, половината от които разположени на сградите и множество други по-малки елементи.

Бизнесът влияе на облика и чрез разполагане на допълнителни места за хранене и напитки. Заведенията по бул. Витоша са пример за това как бизнесът се стреми да използва всяко градското пространство, което е подходящо за неговата дейност. Според изследване на консултантите от Colliers International на търговския микс бул. Витоша е запазил “модата” като най-разпространена търговска дейност с 46% през 2018 г. въпреки значителните промени през последните години. Категория “заведения” е на второ място с около 20%, като през 2007 г. е представлявала под 10%. Тенденцията е логична, като се има предвид, че през последните 10 години в София се построиха няколко мола, които привлякоха клиентите на модните обекти със своите удобства, каквито са контролираните атмосферни условия, разнообразието от марки на сравнително малка площ, супермаркетите и местата за развлечения. През 2011 г. започна преустройството на бул. Витоша в пешеходна зона, което допринесе за увеличен пешеходен трафик по улицата, но и за повече пространство за разполагане на места за хранене. Развитието на столицата като туристическа дестинация подпомага успеха на заведенията, които се стремят към повече площ, но през последните години предизвикват все повече критики за използването на уличното пространство.

Проучването на Colliers засяга още няколко търговски улици в центъра на София, сред които е и ул. Граф Игнатиев. То цели да изследва ефектите от инициативата за обновяване на улицата върху търговския микс, заетостта на обектите и наемните нива. По ул. Граф Игнатиев се наблюдава тенденцията на намаляване на модните обекти от 33% през 2007 г. до 20% през 2018 г. Заведенията се запазват на около 15%. Аксесоарите и бижутата намаляват, а обектите за здраве и красота, и услуги увеличават своето присъствие на улицата. Следната карта показва използваемостта на партерите на улицата.

Самото обновяване на зона 2, в която попада ул. Граф Игнатиев, съфинансирано от ОПРР и Столична община, засяга дизайна на цялото пространство, настилката и елементите на градската среда – кошчета, пейки, лампи. От НАГ възлагат на А.Д.А. допълнителна разработка, фокусирана върху самите сгради по улицата – “Указания и насоки за оформление и цветово решение на фасадите на сградите”. Тя цели да предложи концепция за съхраняване и усилване на автентичния облик на сградния фронт и в частност на фасадите в хармония с проекта за обновяване на обществените пространства, също изготвен от А.Д.А. Разработката подчертава, че до този момент сградите от зона 2 не са били третирани като ансамбъл. Подготвени са типови проекти, които да се вземат под внимание, когато стопаните на сградите предприемат дейности, водещи до промяна на облика на фасадите. Създаден е каталог с предписания за всяка сграда какво да бъде използвано при нейното обновяване – цветови гами, материали, места за разполагане на реклами и навеси, така че да отговарят на характеристиките и облика на средата.

Сред предложенията на дискусията в галерия "Структура" снощи бяха гражданите да се обединяват в Асоциации и да решават какви да бъдат фасадите на сградите по тяхната улица, а общината да стимулира организирането им с данъчни облекчения, да се помисли за качеството на ремонтите по столичните улици, да се обърне специално внимания на партерните етажи не само в центъра, а в целия град и др.

И още - всички шахти по улиците да бъдат еднакви, а при изготвяне на наредбата правилата да се мислят през малката уличка "Шишман", а не през бул. "Витоша". 

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови