Две жалби търсят отговорност от българската държава за ваксинационния провал

Две жалби – пред Софийския районен съд и пред Европейския комитет за социални права, ще търсят отговорност от българската държава за слабото ваксиниране на най-уязвимите от COVID-19. Според жалбоподателите хиляди български граждани с предлежащи заболявания или на възраст над 60 г. са можели да избегнат тежко боледуване и смърт, ако са били ваксинирани навреме.

Въпреки че по исковете ще трябва да отговаря настоящото правителство, те са насочени към действия и бездействия на предходните служебен и редовен кабинети и отчитат позитивната промяна във ваксинационната политика в началото на 2022 г., съобщиха от Българския хелзинкски комитет.

Днес в Европейския комитет по социални права (ЕКСП) беше подадена колективна жалба заради провала на българската държава да защити уязвимите групи от населението от тежко боледуване и смърт от COVID-19. Според жалбата, засегнати са възрастните хора над 60 г. и хората с предлежащи състояния като сърдечносъдови заболявания, диабет, хронични респираторни или нефрологични заболявания, или рак. Те имат значително повишен риск от тежко боледуване и смърт, когато се заразят със SARS-CoV-2.

"България не е осигурила приоритетен достъп до ваксини за тези групи в периода, когато достъпът до ваксини беше ограничен, между декември 2020 и май 2021 г.", пише в жалбата, внесена в Европейския комитет по социални права от Институт по европейски политики "Отворено общество", цитирана от БХК.

Жалбата визира основно начина, по който българските здравни власти определиха и реализираха петте фази на ваксинационния процес и различните приоритетни групи в тях, съобразно Националния план за ваксиниране срещу COVID-19, приет от Министерския съвет на 7 декември 2020 г.

Според него възрастните хора и хронично болните попадаха едва в четвърта фаза – не само след медицинския персонал, персонала и потребителите на социални услуги, които са с висок риск от заразяване, но и след „служители, участващи в поддържане на функционирането на основни за обществения живот дейности“, които се определяха „по предварително изготвени списъци“.

"Неясната формулировка, използвана от Националния план за ваксинация за дефиниране на Фаза 3, позволи всякакви хора да бъдат ваксинирани преди уязвимите хора, изброени във Фаза 4“, обясни адв. Адела Качаунова, директорка на програмата за правна защита на Българския хелзинкски комитет.

Жалбата също така подчертава, че дори след въвеждането на „зелените коридори“ и фактическото стартиране на фаза 4, властите не са направили усилие да създадат достъп на уязвимите граждани до ваксиниране. В резултат между януари и май 2021 г. 8813 души на 60 и повече години са починали от COVIDd-19 в България, което представлява над 80% от всички смъртни случаи, свързани с COVID-19 през този период. Липсва публична статистика какъв дял от останалите смъртни случаи са били на хора с високорискови предлежащи заболявания. С това България е нарушила правото на живот на тези уязвими хора.

Част от колективната жалба пред ЕКСП е и за липсата на адекватна комуникация по отношение необходимостта от ваксинация по време на последното правителство на Бойко Борисов, но и по време на служебното правителство. България не се е справила със задължението си правилно и адекватно да информира и образова хората, особено най-уязвимите, относно важността на получаването на ваксината срещу COVID-19 като средство за защита, пише още в жалбата. В документа се настоява ЕКСП да определи незабавни мерки на българското правителство, за да се избегнат нови случаи на предотвратима загуба на човешки живот, отбелязват от БХК.

ЕКСП – орган на Съвета на Европа, не на Европейския съюз – следи за правилното приложение на ревизираната Европейска социална харта. Това е международен договор, ратифициран от България през 2000 г., който гарантира основните социални и икономически права на гражданите. Процедурата за колективни жалби, каквато е подадената срещу България, позволява на Европейските социални партньори, някои международни неправителствени организации, профсъюзи и други да се обръщат директно към ЕКСП при констатирани нарушения на някои от правата, защитени от Хартата. Ако ЕКСП уважи жалбата, той предписва на държавата да измени съответния закон или практика довели до нарушението, казват от БХК.

Междувременно Българският хелзинкски комитет подаде иск пред СРС по чл. 71, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация заради това, че Националният план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България е поставил групата на възрастните хора и хората с придружаващи хронични заболявания в по-нисък приоритет от други групи по отношение на достъпа им до ваксиниране с първите доставени в страната дози от ваксините срещу COVID-19.

Двата инструмента целят разобличаване на лошите практики в управлението на ваксинационния процес, които доведоха до претоварване на здравната система, увеличени здравни и социални разходи, икономически загуби, дългосрочни вреди върху децата и предотвратима загуба на човешки животи, преобладаващо сред възрастни граждани, посочват още от БХК.

Жалбите са подготвени в партньорство между БХК и Инициатива за правосъдие на Отворено общество, с подкрепа от Фондации „Отворено общество“.

Следете новините ни в GoogleNews