Гражданска демонстрация под наслов “Протест срещу безобразията в хазарта” ще се проведе на 25 септември на площад “Народно събрание”. Инициативата се организира в интернет пространството, а повод стана трагедията в Исперих, при която баща отне живота на дъщерите си и в последствие се самоуби.
Този инцидент стана повод и за политически дебати, а от “Продължаваме промяната” и “Демократична България” внесоха законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, предвиждащ пълна забрана върху рекламата на тази дейност. Ще реши ли това проблема с “епидемията” в България, както я нарече Божидар Божанков? Редакцията на OFFNews потърси мнението на Ели Мартинова - бивш политически репортер в нашата медия и понастоящем ръководител проекти в една от лицензираните български афилиейт компании, популяризиращи легалния онлайн хазарт в страната и по света.
Здравей, Ели. Ти си “от другата страна” на барикадата и се занимаваш с реклама на хазартни оператори, затова решихме да потърсим и твоята гледна точка. Как ти се струва идеята за пълна забрана върху рекламата на хазартната дейност?
Здравей! На първо място искам да уточня, че ние не сме “от другата страна на барикадата”, защото нашата дейност не включва визуални или натрапчиви кампании, нито реклама от типа “follow the mouse”. Ние разчитаме почти изцяло на органичен трафик и сме се позиционирали по-скоро като полезен помощник за хората, които играят и искат да разберат повече за дадена процедура или функция в онлайн сайтовете за спортни залози или за казино игри. Ние сме легална афилиейт компания с лиценз, издаден от НАП, и работим в рамките на действащата регулация.
Сега конкретно на въпроса ти. Лично аз не съм привърженик на забраните, а на регулациите. Не смятам, че пълната забрана за реклама на хазарта ще се отрази положително на ситуацията в страната. Нещо повече, опасявам се, че тя може да има вредни последици. Причината е, че дори да влезе в сила, тя ще обхване единствено лицензираните в България хазартни оператори. Фирмите, чиято дейност е “изцяло на светло”, които плащат данъци и такси към хазната. За международните компании, които не оперират легално на българския пазар обаче, тя няма да има никаква тежест.
В този смисъл, ако поставим българския играч в условията на вакуум, на информационно затъмнение около легалните сайтове за залози в България, до него ще достигат само реклами на нерегулирани оператори. А каналите за това са много - чуждестранни медии, спортни първенства, излъчени по телевизиите, световни инфлуенсъри, подкасти, социални мрежи и пр. Според мен тези промени ще доведат до избуяване на сивия сектор и голяма част от по-неинформираните играчи ще започнат да се доверяват на компании, които нямат лиценз от НАП, а това ще ги направи много уязвими.
Казваш, че си привърженик на регулациите. Какви биха могли да бъдат те в сферата на рекламата на хазарта?
Смятам, че е необходимо да се сформира експертна група, която да разгледа в детайли този въпрос. Пълната забрана рядко е полезно решение на който и да е проблем. По своята същност хазартът е забавление. Прекаляването с която и да е дейност обаче винаги крие рискове. Когато хазартът от хоби се превърне в мания или в надежда за сигурен доход или просперитет, тогава идват и проблемите.
Регулации на рекламата има и в момента, би могло да се помисли още по-задълбочено в посока на редуциране на вече съществуващата реклама. Но пълната забрана на промотирането няма да откаже най-уязвимите лица да играят.
Хората, които са склонни към развиването на хазартна зависимост, не започват да играят, само защото виждат рекламни билборди. Те или имат вътрешна убеденост, че залаганията могат да подобрят живота им, или са пристрастени към тръпката от хазарта. И в двата случая скриването на билбордите, на телевизионните реклами и на онлайн кампаниите няма да помогне.
Смяташ ли, че българското общество има проблем с хазарта?
Смятам, че обществото ни не е достатъчно информирано по въпроса. През последните 10 години онлайн хазартът в България претърпя сериозно развитие.
Ако първоначално в страната имаше едва два лицензирани сайта за залози, то в момента те са над 20 и броят им продължава да расте. Това показва, че българите се интересуваме от залози, а с дигитализирането на хазарта, те стават все по-близо до нас, само на един клик разстояние. Но самото участие в хазартни игри не означава автоматично наличие на проблем или зависимост. Рискът идва, когато се премине определена психологическа граница, което обикновено става неусетно.
Какво трябва да бъде решението за “епидемията” с хазарта тогава?
Образованието и информираността. В известен смисъл онлайн хазартът е нов хоризонт за българите и е добре държавата да помисли за много сериозна информационна кампания. В училищата се говори за възможните вреди от тютюнопушенето, алкохола и наркотиците, но не се говори за потенциалните рискове, които може да крие хазартът, или за начините, по които човек сам да разпознава признаците за тях.
Например: Как работи хазартът? Какво значи вероятност? Защо не трябва на всяка цена да преследваме загубите си? Как да разпознаем първите признаци на проблемно поведение? Към кого може да се обърне за помощ? Защо не трябва да крием от близките си?
Това са въпроси, които е добре да залегнат в мисленето на всеки играч. Според мен в дългосрочен план тези знания биха имали много по-благоприятен ефект от чистото премахване на рекламата за хазарта.
Друг полезен подход е да се даде повече гласност на Регистъра за уязвимите лица, който разговорно се нарича “Регистър за хазартно зависимите”. В момента той работи добре, но колко хора знаят как точно действа? Знаят ли всички, че такъв регистър съществува? Мисля, че не.
В момента хазартните оператори плащат 20% данък върху получените залози и допълнително се облагат с 10% корпоративен данък. През юли беше предложено данъчното им облагане да бъде увеличено. Според мен обаче едно допълнително увеличение на данъчната тежест крие риск да стимулира сивия сектор, вместо да реши проблема с хазартната зависимост.
Считам, че хазартът наистина носи рискове за уязвимите лица със специфични нагласи и е логично част от приходите от тази дейност да бъдат насочвани именно към ограничаването на въпросните рискове. Средствата могат да отиват за програми за превенция на хазартната зависимост, информационни кампании, изследвания и популяризиране на принципите на отговорната игра.
Защото в крайна сметка въпросът не е просто колко реклама на хазарт виждаме. Въпросът е какво правим, за да не позволим на хората да стигат до точката, в която хазартът се превръща от забавление в проблем.
Следете новините ни в :
