Пластмасовите опаковки, които изхвърляме в България само за едно лято, биха покрили повърхността на всичките ни морски плажове. А в какво състояние е морето?

Изследване на учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН съвместно с активисти и доброволци от "Грийнпийс" - България показа, че Черно море е едно от най-замърсените с микропласмаса в света. Нивото е сходно с това на Балтийско море и северозападното Средиземноморие, които са едни от най-замърсените водни басейни в света.

Резултатите от изследването, проведено през август 2017 г., бяха съобщени днес от "Грийнпийс". Теренното проучване е проведено от борда на кораба „Rainbow Warrior” в три дни, между 8 и 10 август 2017 г.

Резултатите показват, че през август 2017 г. в изследвания район между Бургас и нос Калиакра микропластмасовите елементи са наброявали средно 429 000 частици на квадратен километър.

Най-големият дял от намерените микропластмаси имат влакната - вероятно остатъци от въжета и мрежи. Замърсяването с микропластмаси е най-силно в района на нос Калиакра и при устието на река Камчия.

Що се отнася до плаващите морски отпадъци, замърсяването е съпоставимо с това в румънската акватория на Черно море или по тихоокеанските води пред бреговете на Чили. Количествата са най-големи в района на Варна и нос Емине.

Данните са получени чрез събиране и категоризиране на проби и наблюдение на водната повърхност, изпълнени според насоките в Рамковата директива за морска стратегия на ЕС. Общото морско замърсяване е разделено на 7 основни категории: материали изкуствени полимери (пластмаси), гума, текстил, хартия или картон, обработено дърво и метал. Резултатите показват, че най-висок дял имат пластмасите (90 – 100%). Сортирането на отделните проби е извършено според техните размери, тегло, тип на намерените предмети, изменения в цвета или формата (които показват престоя им във водата).

“Пластмасата за еднократна употреба никога не изчезва напълно. Опаковки, торби и чаши, които сме ползвали за 10 минути, веднъж попаднали в морето се разграждат на малки частици, където се носят от теченията със стотици години. Те стават и храна на морските обитатели. Голяма част от замърсяването, което видяхме по време на изследването, идваше от брега – пластмасови шишета и чаши, опаковки на солети, вафли - пластмаса, която е в ежедневието ни“, коментира Деница Петрова от „Грийнпийс“ – България.

„Надяваме се изследването, за чието случване помогнахме, да се превърне в основа за следващи по-задълбочени проучвания. Но най-силно се надяваме скоро да се промени стилът на живот и пластмасите за еднократна употреба да не са част от света ни. Има достатъчно решения,“ допълва Деница Петрова.

След няколко месеца анализи на събраните проби, крайните резултати са събрани в подробен доклад и в момента учените планират неговото издаване.