Няколкостотин близки, приятели, колеги и почитатели дойдоха на погребението на Джоко Росич днес в църквата „Свети седмочисленици“ в София.

Почит към големия актьор отдадоха и четирима каскадьори, застанали пред църквата на четири черни коня. „Джоко не можеше да бъде отделен от коня и той участваше във всичките му филми“, каза каскадьорът Йордан Захариев. „Беше най-добрият каскадьор сред актьорите и най-добрият актьор между каскадьорите“, добави той.

Талантливият и сърцат Джоко (Джордже Мирко Росич) с емблематичния басов глас си отиде на 21 февруари - няколко дни, преди да навърши 82 години. Той е роден във високосна година навръх 29 февруари в Крупан, Кралство Югославия. Майка му е българка, а баща му - сърбин. През 1951 година емигрира в България по политически причини. Завършва икономика и школа по радиожурналистика, след което работи 17 години като журналист в БНР.

Снима се в български, унгарски и сръбски филми. Носител е на орден „Кирил и Методий“ първа степен. Има две деца и четирима внуци. Джоко Росич любител и страстен колекционер на оръжия, най-вече ножове.

Едни от най-известните филми в които е участвал, са „Осмият“, „Езоп“, „Демонът на империята“, „Михаил Строгов“, „На всеки километър“, „Гоя“, „Антихрист“, „Баща ми бояджията“, „Иван Кондарев“, „Сватбите на Йоан Асен“, „Войната на таралежите“, „Камионът“, „Хан Аспарух“, „Време разделно“, „Под игото“, „Златният век“, „Капитан Петко войвода“, „Зарево над Драва“ и др.

Още по темата

26/02/2014

Общество

Прощаваме се с Джоко Росич

21/02/2014

Култура

Почина Джоко Росич