„Да си безработен през 2019-та година е по собствено желание, а не поради невъзможност за откриване на работа.“ – Мартин Константинов, управляващ партньор на PFG Bulgaria.

Краят на 2018-та година беше отбелязан с рекордно нисък коефициент на безработица в цяла Европа и дори САЩ, но какво е положението в България?

Нивата на безработица в България през 2019-та година достигат най-ниски стойности от 1994-та година насам!

Ето как изглеждат данните, публикувани от НСИ, към днешна дата. На територията на страната са регистрирани едва 162 хил. безработни лица на възраст от 15 до 74 години, от които 63 хил. са регистрирани по селата и под 100 хил. са регистрираните безработни в градовете. Според НСИ това са най-ниските нива на безработица, откакто се отчита този коефициент у нас. От всички 162 хил. безработни, 65 хил. са с основно или по-ниско образование и едва 25 хил. са с висша степен.

Тези данни само затвърждават изказванията на експерти от различни области, че няма хора! В големите градове като София, Пловдив и Варна безработицата най-вероятно достига нива от порядъка на 3% (спекулация, няма действителни данни по градове), което затруднява компаниите в развитието на бизнеса им. По данни на ЕС от началото на 2019-та г. се наблюдава забавяне на икономическия растеж, който се отдава изцяло на липсата на работна ръка. Може тук е интересно да се отбележи, че въпреки рекордните нива на безработица и положителните тенденции, които НСИ отчита, младежката безработица продължава да се ускорява, достигайки 11,8%. Общо 18 хил. младежи на възраст до 25 години са били без работа през първия месец на годината. Компаниите вече изпитват сериозни затруднения в откриването на хора дори и за нискоквалифицирани позиции.

Какви са последиците, които се наблюдават от тези рекордно ниски нива? На първо място кандидатите проявяват все по-малка гъвкавост и търпимост спрямо некоректни работодатели, както и лоши практики. Завишават се очакванията на служителите в посока подобряване на общите условия на труд, а не само възнаграждение, и компаниите са принудени да търсят иновативни решения за задържане на персонал и подобряване на условията.

Допълнителен ефект, който се наблюдава при по-големите дружества, е, че понижената безработица кара работодателите да бъдат по-гъвкави и да създават обучителни програми. Обръща се по-голямо внимание на квалификацията на служителите и се изготвят планове и стратегии за нейното повишаване, като се инвестират милиони в подобни програми.

Изглежда, че борбата за таланти наистина е прераснала в борба за още две ръце, които да помагат. Вече и в България има бизнеси, които прекратяват дейност поради невъзможност да открият достатъчно персонал. Какви други последствия ще донесе със себе си (без)работицата и дали ще бъдат положителни, или негативни, можем само да гадаем.