Проучване на изследователския център "Тренд" разкрива, че мнозинството българи (64%) се чувстват неосведомени по въпросите за киберсигурността. Над половината българи (53%) биха отделили време и усилия, за да подобрят осведомеността си по темата, а почти половината от българите (48%) смятат, че родителите носят в най-голяма степен отговорност за сигурността на децата в киберпространството.

Тези данни съобщи Евелина Славкова от "Тренд" при представяне на първото национално представително проучване на тема киберсигурност в България. Проучването е озаглавено "Кибер здраве България 2023" и е подкрепено от Съюза за стопанска инициатива (ССИ) , в чийто фокус са развитието на дигитализацията и въпросите на киберсигурността.

Славкова отбеляза, че през последните години повече се говори за киберсигурност, но въпреки това се наблюдава високо ниво на неосведоменост за различните видове киберзаплахи сред българските граждани.

На въпрос доколко са осведомени българските граждани на тема киберсигурност, 30% отговарят, че са по-скоро осведомени, 42% - че са по-скоро неосведомени, 22% се обявяват за напълно осведомени, а 3% не могат да преценят. Евелина Славкова посочи, че за висока степен на заплаха на киберсигурността съобщават най-вече по-младите (на възраст 18-29 и 30-39). От анкетираните 7% смятат, че заплахата е много висока, 29% - висока, 33% казват, че е умерена, 11% класифицират нивото на заплаха като ниско, едва 1% са отговорили много ниска, а цели 19% са казали, че не могат да преценят. Според Славкова предимно хора с  висше образование, по-високи доходи и живеещи в София в най-голяма степен оценяват високото ниво на заплаха за киберсигурността в България. По-умерени са хора с по-ниско образование, по-нисък доход и по-възрастни, посочи тя.

Попитани дали са ставали жертва на киберпрестъпление, едва 5% от българите казват, че се е случвало, 88% твърдят, че не им се е случвало, а 7% не могат да преценят. Според Славкова голяма част от хората може и да не са разбрали, че са станали жертва на подобно престъпление.

На въпрос дали се е случвало да публикуват в интернет лична информация (като телефонен номер, адрес и т.н,) положително отговарят хора на възраст 50+.

Евелина Славкова обобщи, че в българското общество има високо ниво на незнание по темата за киберсигурността и че хората ясно са изразили мнението си, че се нуждаят от още информация.

Красимир Симонски от ССИ каза, че предстои дълбок анализ на данните от проучването. Той посочи, че при положение че 86% от българите ползват интернет, контрастът между този факт и липсата на освеодоменост за киберсигурността е много сериозен.

Комисар Владимир Димитров, който е началник на отдел "Киберпрестъпност" в ГДБОП, каза, че в дирекцията му работят около 50 души, които противодействат на 15 вида на киберпрестъпления. Той посочи, че най-често гражданите стават жертви на киберпрестъпления заради незнание.

Като сериозен проблем той очерта организирани хакерски групи от Африка, които сменят банковите номера на хората. Ком. Димитров посочи и че романтичните измами са сериозен проблем - най-често фалшив профил се представя за американски военен. Най-често се стига дотам жените да трябва да си ипотекират къщата, само и само "техният любим да дойде". Като сериозен проблем той посочи и разпространението на детска порнография и похвали депутатите, гласували за промените в Закона за домашното насилие, с което се създава регистър на педофилите.

Георги Станков от Министерството на електронното управление посочи, че хората не са запознати с ролята на държавните институции. Проучването е недвусмислено  - 69% от хората не са запознати за ролята на държавни институции в киберсигурността. Според Станков това значи, че има поле за действие пред институциите за популяризиране на техните задачи в обществото. Той е на мнение, че гражданите не са информирани за отговорните институции, просто защото не им се е налагало.

Експертът по киберсигурност Явор Колев каза, че това е задача, която стои пред цялото общество и не трябва да се неглижира частният сектор. Според него родителите на децата не се интересуват и не знаят какво правят в интернет пространството. Той е на мнение, че създаването на публичен регистър на педофилите е мощен инструмент по превенцията - подобни хора не могат да бъдат треньори, учители и възпитатели.

Председателят на Българска асоциация по киберсигурност Светлин Илиев каза, че по въпроси като киберсигурност и изкуствен интелект (ИИ) в българското общество няма информираност. Геополитическата ситуация измества театъра на военните действия от физическия свят към киберпространството. Гражданите могат да станат жертва  и да финансират по индиректен начин и престъпления.

Експертът по киберсигурност Кирил Григоров коментира, че резултатите на практика потвърждават нещо, което наблюдаваме през последните години - хората често не знаят, че стават жертва на киберпрестъпления заради високото си ниво на неосведоменост. По думите му киберсигурността не е просто технически проблем, а проблем на личността.

По повод нуждата от евентуални законодателни промени Георги Станков посочи, че ЕС е издало поредна директива за повишаване на защитата от киберпрестъпления. Според Станков в тази връзка може да се създаде Закон за управление на киберкризи, който основно да се ръководи от Министерство на отбраната.