Въпреки засилената руска пропаганда българското общество остава проевропейски настроено, констатира социологът от агенция "Алфа рисърч" Боряна Димитрова на семинар на тема "Популизъм и пропаганда: корените на евроскептичните и антиНАТОвски обществени нагласи" в Нов български университет.

Според Димитрова това се дължи на положителния икономически ефект от еврофондовете, както и заради свободното движение на хора, най-вече с цел образование.

Във форума взеха участие още политологът Евгений Дайнов, Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията и доц. Милена Якимова, преподавател в Софийския университет.

Боряна Димитрова каза още, че пропагандата у нас постига частичен успех в разделянето на общественото мнение спрямо НАТО. Тя посочи, че 43% от българите подкрепят алианса, а 37% са против. Димитрова уточни, че това, което виждаме в пропагандата, ще се отрази на общественото мнение едва след една-две години.

Мартин Владимиров обясни, че руското икономическо влияние в България се трансформира в политическо. Той даде за пример сектори в икономиката, които представляват интерес за Русия, като енергетика, телекомуникации, недвижими имоти, туризъм, както и банковото дело. Владимиров посочи още, че Кремъл използва икономически и политически канали за влияние, а това, което ги захранва, е корупцията.

Той не пропусна да отбележи влиянието на Русия в българските медии. Според него медийната група на депутата от ДПС Делян Пеевски е силно повлияна от руско финансиране.

Доц. Милена Якимова представи данни от изследване, което анализира реториката в руската пропаганда. Якимова посочи, че пропагандата борави с твърдения като това, че Европа иска да ни унищожи посредством мултикултурализъм. Друго характерно е, че Русия е представяна като освободител - от фашизъм или ислямизъм. 

Якимова каза още, че руската пропаганда опитва да делегитимира протести с термина "майдан". Тя даде пример с протестите срещу правителството на Пламен Орешарски през 2013 г.

Милена Якимова обясни, че пропагандата работи най-успешно в общества, които са фрагментирани, каквото е българското.