Албена Алексиева: Обучение и подготовката на куче водач е около 15 000 лв

Кампанията "Куче от станиол" стартира официално на 9 януари 2015 г. от 18:30 часа в Националната природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов” (НПМГ).

Идеята на кампанията е на обществени места като училища, университети, библиотеки и т.н. да се поставят специални кутии, в които хората да изхвърлят опаковки от станиол. 

15 000 лева са необходими за двугодишното обучение на едно куче водач. Сумата се равнява на 7 000 кг алуминии, които могат да се съберат от станиоли. 

Инициативата ще се проведе съвместно с фондация „Очи на четири лапи“.

Ето какво разказва Албена Алексиева - председател на фондацията за "Куче от станиол". 

Как се роди идеята за кампанията „Куче от станиол“? Внасяме чужд опит или е българска?

Държа тази идея в ума си много отдавна, още от времената, когато проучвах световните практики „how to start the guide dog school”. Тогава прочетох някъде, че всички ученици в Англия събират станиолите от шоколади и закуски в специални кутии в училище, в полза на английските училища за кучета водачи на слепи. Така че идеята е вносна, но явно дойде нейното време за реализация и у нас.

Какво смяташ, че може да накара младите хора да се включат масово в кампанията? Допуска ли се състезание между училищата?

Честно казано, не очаквам идеята да добие скоростта и мащабите на пожар, но ако се подхване сръчно и с малко професионална помощ, много социално чувствителни младежи от горните класове могат да я развият съзнателно и да я наложат като модна и престижна кауза, към която дори малките ученици биха се присъединили просто, за да са полезни и актуални. Мисля, че учители и родители също могат да я подкрепят, защото под повърхността прозират поне три ясни цели: педагогическа, екологична и хуманна, а те са добър мотив за подкрепа. Състезателен елемент може да се въведе, когато кампанията придобие популярност и мащаб, който би позволил да се определят годишни награди за принос или нещо такова. Важно е и медиите да отразяват и следят развитието и, за да насърчават интереса на училищата. В моето детство например, киселото мляко се продаваше в стъклени бурканчета с капачки от алуминиево фолио и аз помня, че събирах капачките, вече не си спомням за каква кауза, но помня как ги събирах, и носех в училище.

Каква е ролята на кучето водач в живота на незрящия човек?

Кучето водач е ключ към независима мобилност, ново самочувствие, нови нива на лична свобода и активност, ново качество на живот. Казано по друг начин, кучето водач е партньор, който ти е на разположение 24 ч. в денонощието, който живее, за да ти е полезен и да те обича, и с който никога не си сам при това без да мърмори и мрънка:”… точно сега ли трябва да ходим, ама то вали, ама мен ме боли глава, ама хайде друг път, че сега нямам време…”. От своя страна, слепият човек така се привързва към своя безусловен приятел, че само след шест месеца съвместен живот, той вече се пита как е живял преди без кучето си и как би могъл да продължи да живее, ако няма куче до себе си.

Как напасвате „профила“ на човека с „профила“ на кучето?

Психомоторният профил на кандидата се оформя още на интервюто, чрез което се кандидатства за куче, а работният профил на подходящото за него куче водач става напълно ясен едва в последната фаза от обучението на животното. Синхронизирането става чрез използване на специални матрици за съответствие, които са част от работата по стандартите на IGDF (Световна федерация на училищата за кучета водачи), плюс професионален подход и опит, плюс отчитане на куп фактори от типа: ръст, тегло, темперамент, стил на живот, нива на житейска активност и т.н. Решението е екипно винаги и понякога се налага да се провери чрез предварителна среща между кандидата и подготвяното за него куче.

От всяко куче ли става добър водач? Какви качества са необходими? Пол и порода?

Ние работим главно с две породи – лабрадор ретрийвър и голдън ретрийвър, както и с кръстоски между тях. Това са породите с най-висока успеваемост – между 30 и 50 процента. Това означава, че на всеки десет кучета, между 3 и 5 успешно стават водачи. Сложността идва от комплекса качества, които кучето трябва да притежава: интелигентност, уравновесеност, нулева агресия, самочувствие и самостоятелност при вземане на решения, любознателност, доверчивост и много важните параметри на здравето – отлично и без особености в никоя от важните системи. Сами разбирате, че кучета пасващи на тази комплексна характеристика не се намират лесно, макар че всяко от посочените вродени качества, ние допълнително развиваме и стабилизираме по време на цялото двугодишно обучение на кучето. По отношение на пола, няма фиксирани изисквания. Важно е кучето да има посочения вече комплекс от качества, а това дали е мъжко или женско се отразява само на скоростта на учене – женските учат по-бързо, но при отслабване на контрола и изискванията, много бързо започват да „пишат сами правилата”. Мъжките учат по-бавно, но затова пък наученото никога не променят, не хитруват и не се опитват да ти се качат на главата, както понякога женските правят.

Колко време продължава обучението и тежки ли са изпитите?

Обучението продължава около 24 месеца, като се започва от двумесечна възраст на избраното с тестове бебе и се приключва с изпитите за дипломирането му, като куче водач, които обикновено са между 20 и 24 месечна възраст. Кучето водач е най-проверяваното през целия период на обучение служебно куче, защото на него се поверява живота и сигурността на слепия човек и контролът над процеса на физическото и поведенческото му развитие по време на цялото обучение е изключително строг. Започва се с бебешките тестове на 49 дни, междинни проверки по време на престоя и социализацията в приемното семейство, входни тестове за здраве и поведение на 12 месечна възраст, които имат значението на приемни изпити за училището за кучета водачи. По време на специалното водаческо обучение, всяка проверка, а те започват от 35-я маршрут, се прави от комисия, а инструкторът, който обучава кучето е с маска (в ролята на сляп), за да може неговото куче да покаже прогреса на водаческите си умения. Изпитите за дипломиране също се правят с маска на очите, а комисията оценява по ”чеклист”, чийто максимален брой точки е 100. Кучето се дипломира с не по-малко от 80 точки.
Ако резултатът му е под 80, то е скъсано, и след допълнителни обучителни часове се явява на поправка. Любопитно е да знаете например, че за слизане с едната лапа от тротоара без команда, наказанието е 10 точки. За отклонение от изпитния маршрут, също 10 точки, независимо от това, че инструкторът може да върне кучето в маршрута и да продължат изпита. Изпитният маршрут е с дължина 3 км. И включва много на брой и динамични препядствия, които кучето трябва да оцени и преодолее, като взема самостоятелни решения и следва командите за посока и крайна цел. Обикновено нашите кучета се дипломират с резултати между 85 – 95 точки. Изпитите са 3 – маршрут, полигон и курс – послушание, а оценката е сборна. Освен всичко друго, работната форма на кучето водач се проверява поне веднъж годишно до края на работния му живот.

Най-трудно за приемния родител ли е да се раздели с кучето? Ами ако кучето не издържи изпита, какво става?

Входните изпити за начало на водаческото обучение са ключови за кариерата на кучето. Когато то навърши 12 месечна възраст, то се разделя с приемното семейство и постъпва в училището за проверка на здравния и поведенческия статус. Кучетата преживяват емоционална криза, която продължава около седмица и после се пренастройват напълно и изцяло. За тях стресът е минимален, защото познават базата на училището, познават персонала и съучениците си и раздялата с дома и приемните стопани не е драматична като правило. Стресът е много по-голям за приемните стопани, които страдат понякога със седмици, но съзнанието за мисия и текущата информация за напредъка на тяхното куче, която им осигуряваме, обикновено ги спасяват. Голяма част от тях почти веднага вземат следващо бебе, за да запълнят празнотата и да продължат да са полезни и включени в досегашния си ритъм на живот. Ние имаме дълъг списък от желаещи, които чакат да осиновят отпаднало от програмите ни куче, защото знаят, че това са възпитани, добри и съвършени домашни любимци. Първите, на които предлагаме отпадналото куче обикновено са приемните стопани, които са го отглеждали и социализирали, но си запазваме правото да преценим дали това е уместно във всеки конкретен случай.

Успешна ли е кампанията със стикери?

Кампанията „Отвори очи” е в ход от 2010 г. и бавно, но убедително се налага в цялата страна. Тази кампания, както и цялата ни работа впрочем, е за „бегачи на дълги разстояния”, а не за „спринтьори”. Да, успешна е, доколкото налага на субектите да демонстрират информиран и съзнателен избор на подкрепа, за правото на свободен достъп на кучетата водачи, регламентирано по Закон. Кампанията е информационна и интерактивна и е по-добрата алтернатива от „военните” действия – съдебни искове за дискриминация, например.В цял свят, кучето водач е помощно средство, и както човекът с инвалидна количка не би могъл да остави количката си на входа на банката и да влезе без нея, така и слепият човек с куче водач, не би могъл да върже кучето си отвън, за да влезе без него, както често охранителите предлагат. На всички обществени места и във всички видове обществен транспорт, кучето водач е под контрола на стопанина си, фокусирано е върху работната си задача и е напълно безопасно за средата. Точно това е знаел и имал пред вид всеки законодател по света, включително и у нас, когато е позволил на служебните кучета водачи и асистенти тоталният свободен достъп. Целта на кампанията е да убеди публиката, че законовият регламент е заслужен и кучето водач не може и не бива да бъде приравнявано с домашните любимци, за които се отнасят стикерите „забранено за кучета”. 

Ти откога ползваш куче водач и това повлия ли на начина ти на живот?

Първото си куче купих през 1999 г. от Германия. Това беше великолепна немска овчарка, която се казваше Камила Аус Дем Шварценцвингер, обучена в училището Болдхаус в Арнщат. За около година с нейна помощ промених живота си почти изцяло. Започнах нова работа, стартирах няколко нови проекта, освободих се напълно от фрустрацията, която слепотата и съпровождащата я зависимост налагат на слепия човек. Камила беше моят ключ към нова идентичност, тя е в основата на проекта Фондация „Очи на четири лапи”, и до днес всички мислим за нея, като за скъп член на семейството, който вече не е между нас.

Как определяте името на кучето?

Родените през една календарна година кученца от наши кучила, както и тези, които сме избрали от външни кучила, получават имена с поредната буква от азбуката, до която сме стигнали. През 2014 г. всички кученца получаваха имена с буква „М”, а през 2015 г., ще носят имена с буква „Н”. Когато проверим и одобрим външно куче, което ни подаряват на възраст над 6 месеца и то вече има име и си го знае, ние го запазваме. Стремежът ни е избраните имена да са характерни, нестандартни, да звучат ясно и да се чуват добре от кучето. Процедурата за избор на конкретните имена е доста демократична…, правим списъци със стотици имена, в съставянето на които участват и наши приятели от фейсбук, а после пускаме списъците за оценка с плюсчета и избираме тези имена, които са събрали най-много плюсове.

Как привличате хора за вашата кауза? Приемате ли доброволци? Как избирате хората от екипа си?

Като човекът с най-дългите спомени за проекта, мога да кажа, че само в началото беше трудно с привличането на доброволци. Сега, когато мечтата ми може да се пипне, когато резултатите са видими, хората сами идват и предлагат помощта си, защото са очаровани и убедени в смисъла и ползата от каузата. А членовете на екипа избираме със специфични процедури за интервю, оценка и обучение. В крайна сметка, съзнателно или не, в един момент всеки човек избира на какво или на кого да служи. При нас остават дългосрочно само хора, които обичат работата си и съзнават, че усилията им носят по-скоро морално, отколкото материално удовлетворение. Това са хора, за които да бъдеш полезен на другите е по-важно и ценно от това просто да живееш охолно. Казано с други думи, екипът е съставен от професионалисти, за които енергията на любовта към животни и хора е основен двигател на живота им.

Колко трае професионалния живот на кучето водач и то има ли право на пенсия?

Стандартният професионален живот на кучето водач е 10 биологични години, след които се смята, че във физиката и поведението му настъпват възрастови (старчески) изменения, които снижават надеждността на работата му. Ако кучето запази добра физическа форма, то може да продължи да работи и след това, но с подходящо редуциране на активността. Кучетата, които към тази възраст са вече с влошено здраве и променено поведение излизат в заслужена пенсия, което означава, че просто стават домашни любимци, от които не се очаква повече служба. Ползвателят е в правото си да реши дали да задържи пенсионираното куче и да кандидатства за ново работно, или да го предостави за доглеждане в мрежа от приемни семейства на възрастни хора, които приемат точно такива пенсионирани служебни кучета. Такава е практиката по цял свят, така процедираме и ние. С други думи, пенсията е любов, грижи и храна без повече служене и работа.

Колко струва обучението на едно куче-водач, издръжката след това за кого е, ако собственикът не може да си я позволи?

Себестойността на едно куче водач за двугодишния период на обучение и подготовка е около 15 000 лв., но слепият ползвател го получава безвъзмездно – срещу един български лев. Англичаните дават една лира, германците, французите и т.н. – едно евро и така е по цял свят. Издръжката на работещото куче у нас си е грижа на слепия ползвател, за разлика от някои социални системи, като германската например, където държавата предвижда месечна субсидия за храна и ветеринарни грижи на кучето. Нашата държава е твърде далеч от подобен ангажимент, но за тези слепи хора, които са в постоянно или временно материално затруднение, ние от Фондацията осигуряваме спонсори, които да изхранват кучето. В момента имаме 10 ползватели, които имат ангели-хранители за своите кучета, като в някои случаи са поети и ветеринарните грижи дори.

Колко са незрящите в България? Колко кучета са необходими за незрящите деца?

Според регистрите на Съюза на Слепите в България, слепите хора у нас са около 16 000, като около 70 процента от тях са на възраст над 70 години – т.е. не са нашият контингент. Нашата целева група са хората със зрителни увреждания на възраст 18-65, които са не повече от 2000 човека в страната. Кучето водач е рехабилитационно средство, на което имат право само пълнолетни граждани, така че никъде по света не се правят кучета водачи за деца. За това има две основни причини и те са, че децата активно се променят психически и физически до 18 годишната си възраст и куче, което е било подходящо за малкото дете, може вече да е неадекватно на нуждите и възможностите на порасналия младеж. Другата причина е дееспособността – слепият човек подписва договор за безвъзмездно ползване на служебното куче, чрез който поема отговорности и получава права. Тези ангажименти се носят лично и пълнолетието е юридическата граница за допустимост. С деца могат да работят кучетата асистенти, които имат друг тип служебни задачи, работят главно в затворени пространства и не носят пряка отговорност за живота и сигурността на човека, както е при кучето водач. Когато куче асистент се ползва от дете, договорът се подписва с родителите и ангажиментите се поемат от тях.

Следете новините ни в GoogleNews